Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 16.01.2025, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 506/2024
Вид
Решение № 134
Подписан
16.01.2025
В сила
16.01.2025
Състав
Айгюл Шефки

Цитирани разпоредби

  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.14, ал.1 · Закон за нормативните актове
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.119 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54б, ал.7 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54б, ал.8 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54в, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54ж, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.6, ал.2, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 62 (3) · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65 (5) · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • § 1, б. "з" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 134

Кърджали, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ административно дело № 20247120700506 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от Г. Н. Х. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-297/11.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №085-00-445-3/26.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Счита, че дневният размер на отпуснатото парично обезщетение за безработица неправилно е изчислен по реда на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), без да са съобразени правилата на чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Сочи, че според горните правила размерът на паричното обезщетение за безработица се определя изключително от дохода, получен при последната трудова заетост. Счита, че разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, в сила от 13.08.2024 г. е неприложима в случая, тъй като заявлението за изплащане на паричното обезщетение е депозирано преди влизането в сила на горната материалноправна разпоредба. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали, както и на потвърденото с него разпореждане. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената жалба. Излага допълнителни съображения за неправилно ограничаване на осигурителния доход до размера на максималния дневен осигурителен доход за РБългария.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, намира жалбата за неоснователна. В писмено становище, представено от пълномощник, излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Счита, че дневният размер на следващото се на жалбоподателя парично обезщетение за безработица е законосъобразно определен, при правилно приложение на разпоредбите на чл.54б, ал. 8 от КСО, във вр. с чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Сочи, че при определянето му са взети предвид получаваните от лицето доходи по време на последната му работа; всички доходи в РБългария, вкл. и доходите за периодите по чл.54б, ал.7 КСО, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Счита също, че при формиране на размера на обезщетението правилно е приложено правилото на чл.9, т.1 от ЗБДОО за 2023 г., във вр. с чл.6, ал.2, т.1 от КСО, като месечния осигурителен доход на лицето е ограничен до законоустановения максимален размер.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Със заявление вх.№085-00-445/31.10.2023 г., до директора на ТП на НОИ–Кърджали, подадено чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“-Кърджали, жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е посочено, че е упражнявана трудова дейност във [държава], при работодателя ***, за периода от 12.09.2023 г. до 04.10.2023 г. Към заявлението е приложен акт за прекратяване на трудовото правоотношение, както и документи, удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на [държава].

В декларация от 06.11.2023 г., относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, жалбоподателят е посочил периода, през който е работил във [държава], като сезонен работник – от 12.09.2023 г. до 04.10.2023 г. Посочил е също, че е живял под наем през периода на заетост; разполага с постоянно жилище в България; в страната живеят роднините му, както и че не се е завръщал в България, по време на последната си трудова заетост в чужбина.

На 06.11.2023 г., жалбоподателят е подал и заявление до директора на ТП НОИ-Кърджали, с което е поискал удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на Европейския съюз, за периода от 12.09.2023 г. до 04.10.2023 г.

С разпореждане №085-00-445-1/09.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на Структурирани електронни документи от съответната осигурителна институция.

С разпореждане №085-00-445-2/18.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, спряното производство е възобновено, предвид получени по електронен път структурирани електронни документи /СЕД/ U017 и U004, издадени от компетентната институция във [държава]. В посочените СЕД, за заявителя е удостоверен период на осигурена заетост във [държава] – от 12.09.2023 г. до 04.10.2023 г., както и получено брутно трудово възнаграждение в размер на *** евро, като е посочена и причината за прекратяване на заетостта – изтичане на срока на договора.

С разпореждане №085-00-445-3/26.09.2024 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) 883/2004, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в дневен размер – *** лв., считано от 05.10.2023 г. до 04.10.2024 г. В разпореждане е прието, че осигурителния доход за периода от 01.10.2021 г. до 04.10.2023 г., въз основа на който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица, възлиза на *** лв. Определеният среднодневен осигурителен доход за същия този период е *** лв., а дневният размер на паричното обезщетение за безработица /60% от среднодневния осигурителен доход/ - *** лв.

С Решение №2153-08-297/11.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, предмет на настоящия спор, е отхвърлена жалбата на Х. против разпореждане № 085-00-445-3/26.09.2024 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали. В мотивите към решението е прието, че Г. Н. Х. има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачетен осигурителен стаж по законодателството на друга държава членка на ЕС – [държава], поради което при изчисляване на размера на следващото се парично обезщетение са приложими разпоредбите на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Посочено е, че в случаите, в които лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65 (5) (а) от Регламент (ЕО) № 883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004, не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа. Прието е, че с влизането в сила на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), в националното ни законодателство е създадена норма, уреждаща случаите на безработица, при които изчисляването на обезщетението не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от лицето при последната му работа, а се вземат предвид доходите на лицето, както от последната му работа, така и тези за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, независимо дали са придобити в България или в друга държава, за която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Прието е също така, че нормата на чл.54б, ал.8 от КСО е приложима и по отношение на заварените производства по отпускане на парично обезщетение за безработица, т.е., тези, при които обезщетението все още не е отпуснато, за какъвто е приет и разглеждания случай. По горните съображение е направен извод, че дневният размер на паричното обезщетение за безработица е правилно определен, съгласно приложимите разпоредби на чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, във вр. с чл.54б, ал.8 от КСО.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма. В обжалвания акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът обаче намира, че при определяне размера на процесното парично обезщетение, не са съобразени приложимите разпоредби на материалния закон, като съображенията на съда са следните:

По делото няма спор, че жалбоподателят има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачитане на осигурителен стаж, придобит в България, както и в друга държава членка на ЕС – [държава], в която е последната трудова заетост. Безспорно е също, че България е държавата членка по пребиваване на безработното лице. Спорът в случая касае определения дневен размер на паричното обезщетение за безработица, както и приложението на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, при определянето му.

Според разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Съгласно чл.54б, ал.8 от КСО (Нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. – в сила от 13.08.2024 г.), на който се позовава административният орган, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размер на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лице по време на последната му работа; 2. всички доходи в България, включително доходите за периодите по ал.7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

От своя страна, с Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, са определени общите правила и принципи, които следва да се съобразяват от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони.

С оглед обстоятелството, че последната трудова заетост на жалбоподателя е във [държава], горните регламенти за координация на системите за социална сигурност намират пряко приложение и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националното законодателство (чл. 3, § 1, б. „з“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.).