Решение № 173 от 14.07.2017, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е №

……….

14.07.2017 година,гр.Велинград.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

СЕКРЕТАР:ЦВЕТАНА КОЦЕВА като разгледа докладваното от районния съдия Валентина Иванова гр. дело № 169 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по исковата молба на П.Г.К. ЕГН ********** ***, чрез адв.Вероника Канелова, против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, чрез Районна прокуратура Велинград.

Предявени са ОСИ по чл.2, ал. 1, т.3, предл.второ от ЗОДОВ, за осъждане на Прокуратурата да му заплати следните суми: сумото от 20 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършени спрямо него незаконни действия—незаконно повдигнато обвинение за времето от 08.02.2013г. до 17.05.2016г., както и сумата от 2000 лева – обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на защита в образувано досъдебно производство № 636/2011г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от дата 17.05.2016г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 1300 лева.

Ищецът твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 3000 лева" от дата 08.02.2013 година, постановено по ДП № 636/2011 година по описа на сектор „ПИП" при ОД на МВР- гр. Пловдив, прокурорска преписка № 6586/2011 година, ищецът П.Г.К. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 210 (1) т. 5, във връзка с чл. 209 (1) от НК. С Постановление за прекратяване на наказателното производство от дата 16.07.2015 година е прекратено дознанието по преписка № 636/2011 година, водено срещу П.Г. К.. С Постановление от дата 03.02.2016 година, постановено по прокурорска преписка № 633/2016 година на Окръжна Прокуратура- гр. Пловдив, на основание чл. 243 т. 9 от НПК е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 636/2011 година. Във връзка с депозирано възражение на заместник районния прокурор на РП- гр. Пловдив, на дата 11.03.2016 година, Апелативна прокуратура - ВКП от дата 17.05.2016 година, постановено по преписка № 4367/2016 година на Върховна касационна прокуратура е потвърдено като законосъобразно Постановление от дата 16.07.2015 година на РП- гр. Пловдив за прекратяване на основание чл. 243 (1) т. 2 от НПК на досъдебно производство № 636/2011 година. По време на процесното досъдебно производство, продължило през продължителен период от време (08.02.2013 година- 17.05.2016 година) ищецът е живял в неизвестност дали ще бъде признат за виновен за извършване на повдигнатото му обвинение за тежко престъпление, което не е извършил и от което е настъпило неблагоприятно отражение отражение върху личния му и социален живот. Чистото съдебно минало на ищеца несъмнено характеризира същия като личност, която не е склонна да извършва престъпления и която емоционално възприема процесното обвинение по-тежко от лице, спрямо което е било осъществено наказателно преследване. Повдигането на обвинение за извършване на тежко престъпление от общ характер, продължителния срок за разследване са били възприети от ищеца като тежка психическа травма, довела до развитие на постравмативно стресово разстройство. Освен понесените негативни психични изживявания, е било накърнено и доброто му име, с което ищецът се е ползва, както в семейството, така в обществото, което от своя страна е довело до промяна в характера му- станал е по мрачен, тревожен, отчужден от близките си, загубил желание за работа и професионална реализация. Всичко това се е отразило сериозно и върху отношенията в семейството. На първо място, са се влошили отношенията с жената, с която живее на семейни начала и от която има малко дете. Близките роднини на семейството, които са им помагали с отглеждането на детето, също са започнали да се отдръпват и да не общуват толкова често, както преди, с тях. По изложените факти и обстоятелства, ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу

Прокуратура на Република България за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато му обвинение.

В срока по чл.131 ГПС с писмен отговор

Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Палавеев, оспорва иска по основание и по размер. Счита, че не са налице обективните предпоставки, визирани в чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, тъй като наказателното производство, водено срещу ищеца П.Г.К. е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК - че обвинението не е доказано, както и че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Не е доказана връзката на твърдените вреди с повдигнатото обвинение.Недоказани са твърденията за накърняване на доброто име на ищеца, за влошените отношения в семейството и за отдръпването на роднините по причина на обвинението. Претенцията за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, се счита за силно завишена и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика, като в тази връзка се сочи, че обвиняемият е бил с най - леките мерки за неотклонение, които не са довели по същество до ограничаване на правата му, като освен това не са били прилагани други мерки за процесуална принуда; спрямо него са осъществени малък по обем действия по разследването; наказателното производство е протекло само на стадия на досъдебното производство. Водения срещу него процес не е получил медийна гласност. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди в размер на 2000 лева също е недоказана и по основание и по размер, като освен това е прекомерно заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед извършените действия по разследването и в този смисъл в настоящото гражданско производство може да се намали заплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. С., поддържа исковата претенцията и ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез прокурор Палавеев от Районна прокуратура Велинград, оспорва иска по основание и размер, подържа възраженията си.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните по образуваното срещу ищеца досъдебно производство и негово прекратяване. Ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление за привличане на обвиняем за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.209 от НК, с което е взета и мярка за неотклонение”парична гаранция в размер на 3000 лева” на 08.02.2013г., по ДП № 636/2011г. по описа на „ПИП” при ОД на МВР Пловдив, прокурорска преписка № 6586/2011г. С постановление за прекратяване от 16.07.2015г. е прекратено производството по преписката, като на осн. чл.243, т.9 от НПК същото е отменено от Окръжна прокуратура Пловдив- с постановление от 03.02.2016г. по преписка № 633/2016г. На 17.05.2016г., ВКП, сезирана с възражение на заместник районен прокурор гр.Пловдив на 11.03.2016г., потвърждава като законосъобразно постановлението на Районна прокуратура Пловдив, с което е прекратено на осн. чл.243, ал.1,т.2 от НПК досъдебното производство № 636/2011г.

Съдът е разпитал като свидетели - М.Б.Б. и И.П.П.. М.Б. живее на семейни начала с ищеца 16 години. Имат и дете.

Установява, че е запозната с воденото срещу ищеца наказателно производство за престъпление, свързано с работата му. Знаела е за позицията му, че не е виновен, но е имала известни подозрения, породени от неяснотата, които са го изнервяли и след време отношенията им са се затруднили. Той се е променил- от човек, който по принцип е спокоен, е станал сприхав, нервен, заядлив. Отделил се е от семейството си, и родителите му се отдръпнали от него, защото са го обвинявали по някакъв начин, защото не е можел да докаже, че е невинен. Бил е много притеснен, защото той е внасял единствения доход в семейството. Липсата на разбиране го е дистанцирала.

Произтеклите от това отношения са станали причина да си тръгне от него на два пъти за няколко месеца, като отново се е връщала, защото за него семейството е най – важното и защото е считала, че нещата са отминали. През 2014г. делото е било прекратено и е счела, че нещата ще се нормализират отново, но това не се е случило, защото отново е образувано производство. Твърди, че ищецът е спрял да шофира, имал е силно главоболие, което не е минавало с болкоуспокояващи и е продължавало с дни, не е могъл да спи, обикалял е улиците често. Молила го е да потърси лекарска помощ, но е отказвал.Бил е изключително изнервен, тя самата е била изнервена и това се е отразявало и на детето. Свидетелят П. се е запознал с ищецът по повод на поискана от него правна консултация във връзка с делото срещу него, след което го е ангажирал, когато му е повдигнато обвинение. Сочи, че делото е минало през всички възможни инстанции, през което време ищецът е бил много притеснен дали няма да бъде осъден. Споделил е за проблеми с бизнеса, тъй като сътрудниците му от Италия са спрели да работят с него, защото заради делото са считали, че прави някакви измами. За делото им е споделил той, тъй като е коректен съдружник. За времето на производството е отслабнал видимо, споделял е че не знае какво ще прави, защото има малко дете и ако влезе в затвора, кой ще се грижи за него, нещо което го е притеснявало изключително много. Известно му е, че са имали периоди на разделяне с партньорката му, че тя не му е вярвала и го е упреквала. Твърди, че дори когато делото е било приключило окончателно не е спирал да го пита, и трудно е вярвал, че са го оставил намира и е имал съмнения, че може пак да се започне, като му е звънял няколко месеца контролно, за да не би случайно нещо да се е случило. Пред него е споделял, че е категоричен, че нищо не е извършил и много е бил объркан от това, че нищо не е направил, а ще го съдят.

От експертното заключение на назначеното вещо лице К. се установява, че ищецът се е намирал в повишено ниво на стрес и тревожност за преживения от него период като обвиняем и в състояние на престрация, тъй като се е накърнило доброто му име в обществото, като по скала на лъжата е установила, че не е представил отговори, които да са лъжливи.

Уточнява, че той е имал изписани средства, но не е счел за удачно да ги приема, тъй като не е искал да повлияят на психологическото му състояние и се е опитвал сам да се справя със ситуацията. Показал е високи нива на тревожност, за което му е препоръчана консултация с психиатър.

Споделил е за треперене на крака, главоболие, болки в корема, които симптоми произтичат от стрес и тревожност от цялото това водене на дела през тези три години, през което време не е знаел какво ще се случи и е нещо което не е в състояние да контролира.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели по делото и съобразява заключението на вещото лице, като намира същите за последователни, логични и непротиворечиви и напълно подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

От правна страна, съдът намира следното:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от