Решение № 16949 от 18.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16949 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110122867 по описа за 2023 година

„юл“ ЕООД е предявило срещу „ЮЛ“ ЕООД установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи предаването на ищеца на автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН, която движима вещ ответникът е получил със задължение да върне на основание индивидуален договор за финансов лизинг № ********* от 27.01.2014 г., за която вещ е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44137/2022г. по описа на СРС, 39 състав.

В исковата молба се твърди, че на 27.01.2014 г. между „юл“ ЕООД /с предишно наименование „ЮЛ“ ЕООД/ и ответника е сключен индивидуален договор за финансов лизинг № ********* за срок от една година по силата на който ищецът като лизингодател се е задължил да придобие и предаде на ответника като лизингополучател процесния автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН срещу задължение за плащане на лизингови вноски. Сочи, че е уговорена възможност за придобиване собствеността върху лизинговия актив от лизингополучателя при заплащане на всички вноски. Автомобилът бил предаден на 30.01.2014г. на лизингополучателя, като още при плащане на първата вноска ответникът се забавил с плащането. Поддържа, че на 08.04.2015г. ищецът е предявил запис на заповед, издаден от ответника и авалиран от СМ. Твърди, че последната лизингова вноска е заплатена на 21.04.2015 г., т.е. три месеца след изтичане крайния срок на договора. Поддържа, че не са настъпили условията на чл.2.2, вр. чл. 16.2 от ОУ, регламентиращи, че правото на собственост върху лизинговата вещ се придобива от лизингополучателя при отправяне на писмено искане за това и плащане на дължимите лизингови вноски. Сочи, че писмено искане не е отправяно и въпреки многобройните покани от страна на лизингодателя за прехвърляне на собствеността, лизингополучателят не е поискал това, предвид което дължи връщане на вещта. Сочи, че лизингодателят е заплатил разходи за вещта-данъци и застраховки, които са в тежест на ответника. Твърди, че са предприети опити за доброволно уреждане на отношенията, като е изпратено и уведомление до управителя на 1 дружеството, но връщане на вещта, нито прехвърляне на собствеността не е реализирана. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че е собственик на автомобила от 2005г., като сключеният договор по своята същност представлява договор за сублизинг и автомобилът е предоставен на ищеца в условията на обратен лизинг. Сочи, че ищецът не е отправял искане за връщане на лизинговата вещ след изтичане срока на договора. Твърди, че с плащането на последната лизингова вноска е придобил собствеността върху вещта. В отговора е посочено, че ответникът е отправил искане за прехвърляне на собствеността, но ищецът не входирал молбата и отказал, докато ответникът не заплати задълженията си по други 2 бр. договори за лизинг между страните. Поддържа, че направените от лизингодателя разходи за застраховки и данъци са ирелевантни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 211, ал. 1 от ГПК е предявен насрещен иск от „ЮЛ“ ЕООД срещу „юл“ ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено между страните, че ищецът е собственик на автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН на основание индивидуален договор за финансов лизинг № ********* от 27.01.2014г, а в условията на евентуалност, че е станал собственик на основание давностно владение.

В насрещната искова молба се твърди, че сключеният договор за лизинг има характер на сублизинг, като автомобилът е собственост на ищеца и е предоставен на лизингодателя. Сочи, че ответникът е отказал да прехвърли собствеността върху автомобила, както и че от 2005 до настоящия момент е във владение на ищеца. Моли съда да го признае за собственик на основание изпълнение на договора за лизинг, алтернативно изтекла в негова полза погасителна давност. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор по насрещната искова молба, с която предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът поддържа, че е собственик на автомобила по силата на договор за покупкопродажба на МПС № **** от 28.01.2014г., а не му е предоставен, противно на твърденията на ищеца по насрещния иск. Поддържа, че процесният договор за лизинг има характеристиките на договор за обратен лизинг, доколкото към датата на сключването му собственик е лизингополучателя, като в последващия договор за покупко-продажба е посочено, че са налице условията на обратен лизинг. Поддържа, че собствеността върху лизинговата вещ не е прехвърлена на лизингополучателя, тъй като не са настъпили условията за това. Оспорва твърдението на ищеца за неправомерно обвързване на отказа да се прехвърли собствеността върху лизинговата вещ с наличието на неизпълнени задължения на лизингополучателя с други договори за лизинг, сключени между страните. Сочи, че по силата на ОУ лизингодателят има това право. Сочи, че ищецът е поканен да заплати задълженията си към „юл“ ЕООД по трите договора за лизинг и да придобие собствеността върху процесния автомобил, но изпълнение не е последвало, което поражда право за лизингодателя да иска връщане на вещта. Оспорва придобиването по давност на лизинговата вещ. Моли съда да отхвърли насрещния иск. Претендира 2 разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че „юл“ ЕООД е с предишно наименование „ЮЛ“ ЕООД, че между страните на 27.01.2014 г. е сключен индивидуален договор за финансов лизинг № ********* за срок от 12 месеца, по силата на който на ответника в качеството на лизингополучател е предоставен автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН срещу задължението за заплащане на лизингови вноски, които са изцяло погасени от ответника, като плащане на последната е след изтичане срока на договора; че процесната лизингова вещ се намира във фактическата власт на лизингополучателя.

Горното се установява и от представения договор за индивидуален договор за финансов лизинг № ********* от 27.01.2014 г., сключен между „юл“ ЕООД /с предишно наименование „ЮЛ“ ЕООД/ в качеството на лизингодател и „ЮЛ“ ЕООД, като лизингополучател и СМ М, като съдлъжник, съгласно който се предоставя лизингова вещ, описана в Нареждане за покупка – приложение В към договора, което представлявала неразделна част от индивидуалния договор за лизинг. Съгласно договора за лизинг срокът на договора е 12 месеца. В чл. 14 от договора за лизинг от 27.01.2014 г. е договорена индивидуално т. 2.2 от Общите условия, а именно, че лизингополучателят бил длъжен да придобие правото на собственост върху лизинговата вещ, по законоустановения ред, след изтичане срока на лизинга и след като е изпълнил условията посочени в т. 2.2.1 и т. 2.2.2 от Общите условия, като лизигополучателят нямал право да претендира придобиването на собствеността преди изпълнението на предвидените в т. 2.2.1 и т. 2.2.2. условия. Към договора е представен и погасителен план.

Представени са и Общи условия за финансов лизинг на „ЮЛ“ ЕООД, който са подписани както от лизингополучателя, така и от съдлъжника.

Съгласно т. 2.1 от ОУ е предвидено , че лизигодателят се задължавал да придобие от посочен от лизингодателя доставчик определена от лизингополучателя лизингова вещ, която да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване. В т. 2.2.1 е посочено, че придобиването на лизинговате вещ можело да се осъществи от лизингополучателя в случай, че стриктно е изпълнявал всички свои задължения през цялото време на договора за лизинг, а в т. 2.2.2 е предвидено да е изплатил всички дължими по договора за лизинг суми, в т. ч. и уговорената остатъчна стойност. В т. 16. 2 от ОУ е посочено, е намерението на лизингополучателя за придобиване на лизинговата вещ се заявявало писмено, не по-късно от 7 работни дни, преди датата на предсрочно изпълнение или датата на изтичането на срока на лизинга с изпращане на уведомление /Приложение Г/.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 30.01.2014 г., в който е отбелязано, че се подписвал в съответствие с индивидуален договор за финансов лизинг № ********* от 27.01.2014 г., съгласно който „ЮЛ“ ЕООД в качеството на лизингодател предоставя на „ЮЛ“ ЕООД в качеството на лизингополувател, лизинговата вещ, а именно употребяван автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама № ***********.

Видно от представеното свидетелство за регистрация част 1 на МПС марка „Тойота“, модел „Ланд крузер 120“, с рег. № ДКН, се установява, че собственик на същото е „ЮЛ“ ЕООД, а за юридическо лице, което ползвало превозното средство по силата на право различно от правото на собственост е посочено „ЮЛ“ ЕООД.

3

Представено е уведомление от ищеца чрез ЧСИ СЯ, с район на действие СГС, рег. № **** в КЧСИ, адресирана до ответника, с която последният е поканен да заплати задълженията си по процесния договор за лизинг в размер на 6185.96 лв. в десет дневен срок от получаване на същата. В уведомлението е посочено, че същият имал право да придобие собствеността по надлежния ред само след погасяване на задълженията си по договора за лизинг от 27.01.2014 г., поради което следвало или да заплати дължимата сума в указания срок или да върне лизинговия актив, представляващ Toyota Land Cruiser 120, рама № ***********, рег. № ДКН. На уведомлението е направено отбелязване, че същото е било връчено на 22.12.2021 г.

Представена е счетоводна справка за задължения по договор за лизинг от 27.01.2014 г.

По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС № **** от 28.01.2014 г. с нотариално удостоверяване на подписите, сключен между „ЮЛ“ ЕООД и „ЮЛ“ ЕООД, съгласно който ответникът прехвърля на ищеца правото на собственост върху 1 бр. употребяван автомобил Toyota Land Cruiser 120, рама № ***********, като е посочена и общата покупна цена в размер на 187600 лв., която цена следвало да бъде заплатена в срок от 5 дни след пререгистрацията на МПС в регистъра на КАТ на името на купувача.

Съгласно споразумителен протокол за прихващане на насрещни изискуеми задължения от 30.01.2014 г. подписан между страните се установява, че задължението на „ЮЛ“ ЕООД към „ЮЛ“ ЕООД в размер на 18760 лв., представляващо продажната цена на процесния автомобил е било погасено.

По делото е издаден изпълнителен лист от 29.01.2018 г. по ч. гр. д. № *****/2017 г., по описа на СРС, 27 състав, съгласно който ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 18202.93 лв. Съгласно писмо от ЧСИ ГД изп. д.

2018***0400210 образувано въз основа на изпълнителния лист от 29.01.2018 г. било прекратено на 06.01.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Представени са 43 броя фактури с издател ищеца и получател ответника във връзка със задължения по договори № **** и № ****, като по делото е представена и подробна счетоводна справка.