Решение № 251 от 24.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Бургас, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100500028 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 261139 от 13.10.2021 г. по гр.д. №8417/2020 г. по описа на РС- Бургас е отменил по иска, предявен от Г.В.С. с ЕГН **********, с адрес гр.*** ж.к. *** бл.*** ет.* ап.*, чрез адвокат Маргарита Георгиева от БАК, решения, приети на общо събрание от 15.11.2020 година на Етажна собственост на сграда в режим на етажна собственост с адрес: град *** кв.*** ул.*** № ** бл.* и бл.*, находяща се в поземлен имот *** по КККР, комплекс „Резидънс Парк“, представлявано от управителя М.К..

С решението си Районен съд – Бургас е осъдил Етажна собственост на сграда в режим на етажна собственост с адрес: град *** кв.*** ул.*** № ** бл.* и бл.*, находяща се в поземлен имот *** по КККР, комплекс „Резидънс Парк“, представлявано от управителя М.К., да заплати на Г.В.С. с ЕГН **********, с адрес гр.*** ж.к. *** бл.*** ет.* ап.*, сумата от 650 /шестстотин и петдесет лева/, представляващи разноски, направени по водене на делото.

Подадена е въззивна жалба с вх.№283360 от 10.11.2021 г. от Етажна собственост на сграда в режим на етажна собственост с адрес: град *** кв.*** ул.*** № ** бл.* и бл.*, находяща се в поземлен имот *** по КККР, комплекс „Резидънс Парк“, представлявано от управителя М.К., против Решение №261139 от 13.10.2021 г. по гр.д.

№8417/2020 г. по описа на РС-Бургас.

С въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено на основания за противоречие с процесуалния и материалния закон, които не са наведени от ищцата, както и е неправилно, поради противоречие на изводите на съда с представените и събрани по делото доказателства.

Подробно се излагат възраженията, наведени от ищцата в исковата молба и в първоинстанционното производство, както и приетите от съда нарушения на процесуалния и материалния закон, които не са наведени от ищцата. Оспорва се направения от 1 първоинстанционния съд извод, че се касае до две отделни сгради. Твърди се, че блок А и блок Б са част от една многофамилна жилищна сграда с домови отклонения. Това твърдение се потвърждавало и от приетите в производството писмени доказателства.

Излагат се доводи, че дори да се приеме, че сградите са две, отговарящи на характеристиките и изискванията на ЗУЕС за провеждане на две общи събрания, независимо че общите им части са разпределени като една, щом предходните общи събрания са се провеждали за повече от една сгради и този факт не е бил оспорван пред съд, то само мнозинството на следващите общи събрания може да промени този факт. Цитира се практика.

Сочи се, че в първоинстанционното производство не е въведено оплакване, че М.К. не е управител на ЕС, а БРС е приел, че това е така. Твърди се, че с отговора на исковата молба са били представени доказателства за това, като подробно излага фактически твърдения в тази връзка.

Излагат се доводи, че съдът е мотивирал в решението си изводи, относно дворното място и неговото предназначение, въпреки че този въпрос не е бил нито спорен, нито обсъждан по време на съдебния спор. Въпреки посоченото били представени писмени документи, доказващи разпределението на незастроения терен между етажните собственици. Поземленият имот не само по предназначението си, но и по естеството си е обща част, така и по волята на инвеститора, който е разпределил и прехвърлил като прилежаща част към всеки един прехвърлен обект идеални части от поземления имот. Тъй като поземленият имот е бил разпределен между всички етажни собственици, то той се явява задължително обща част за етажната собственост.

По повод частичната оспореност на пълномощията, въз основа на която съдът е приел, че от представените такива не ставало ясно дали упълномощените лица са собственици на обекти в етажната собственост или лица от домакинствата на собствениците с оглед приложението на чл.14, ал.3 от ЗУЕС, във въззивната жалба се заявява, че в първоинстанционното производство са посочени липсата на основания за направените твърдения и оспорвания, като за част от лицата са представени потвърждения на пълномощията, дадени от самите тях. В тази връзка съдът не е направил правнообосновани изводи, почиващи на доказателствата по делото и правните норми. Цитира се практика и се излагат подробни аргументи относно потвърждаването на представителна власт пред съда на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД. В допълнение се сочи, че правото да оспори пълномощията има само мнимо представлявания, а не всяко трето лице.

Във връзка с приетите от съда нарушения на нормата на чл.51 от ЗУЕС, се твърди, че обектите в сградата са жилищни и прилежащи към тях складови помещения, които нямат самостоятелно предназначение. Този извод бил в синхрон с нормата на чл.110, ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Поради това било логично и нормално вноските да се заплащат на жилищен обект – апартамент.

На следващо място се сочи, че разпределение на всички суми в етажната собственост на апартамент е залегнало като взето решение в предходните общи събрания и в правилника за вътрешния ред, които не са оспорени като незаконосъобразни в преклузивния срок. Така на проведени общи събрания на 24.02.2019 г. и 20.04.2019 г. били взети решения разходите за поддръжка на комплекса и текущи разходи да са на брой апартамент. Тези решения са влезли в сила и обвързват собствениците. На процесното събрание не е взето различно или ново решение за промяна начина на разпределение на разходите за поддръжка и управление, а само е бил определен размера им. На следващо място се твърди, че етажните собственици не са декларирали, че в обектите им живеят повече от един обитател, а книгата на етажните собственици не е попълнена доброволно. ЗУЕС не обвързвал със санкция недекларирането и непопълването в книгата на етажната собственост, нито давал правомощия на управителя да определя броя на живущите, обитателите в един обект, то е невъзможно при етажна собственост с 145 жилищни обекта да се проследи броя на живущите, обитателите или ползвателите на съответните обекти. Същите аргументи се отнасяли и до мотивите на районния съд за отмяна на решението по т.5 от Протокола на същото основание.

2

Относно приетото от съда за т.6 от Протокола, се излагат доводи, че мотивите на съда се неясни и не почиват на изразената обща воля на етажните собственици. Позовава се на чл.50, ал.1 и 2 от ЗУЕС. Отделно от това на предходно общо събрание на 20.04.2019 г. по т.2 е взето решение за разпределяне на разходите и на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ на апартамент, което решение е било залегнало и в правилника за вътрешния ред, приет и допълнен на предходни общи събрания. По отношение на изводите на районния съд относно т.8 от оспорения акт на общото събрание се сочи, че приетите от съда твърдения, не са направени от ищцата с исковата молба. Отделно от това се сочи, че съществото на тези дейности са дейности по поддръжката на ЕС, но имат еднократен характер, тоест за тях суми не следва да се събират всеки месец, поради което било взето решение да се събере отделна сума за тези дейности.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като недопустимо относно отмяна на взетите решения на ОСЕС, проведено на 15.11.2021 г. на основания, които не са въведени от ищцата, както и неправилно, поради противоречие на изводите на съда с представените и събрани по делото доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Г.В.С., с ЕГН **********, с адрес ж.к. „Славейков“, бл.155, ет.3, ап.2, чрез процесуалния представител адв. М.Г..

Оспорва подадената въззивна жалба от ЕС като неоснователна, като моли да бъде оставен в сила съдебния акт, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Сочи се, че с исковата молба са заявени доводи за незаконосъобразност на приетите решения на ОСЕС на 15.11.2020 г. и са наведени конкретни нарушения на ЗУЕС при приемане на решенията по т.2, 5, 6, 8 и 11. При оспорване на законосъобразността на приетите решения е в тежест на ответната ЕС да докаже законосъобразното провеждане на ОС.

Неоснователно било и оплакването, че чрез оспорване на пълномощията за участие в ОСЕС на 15.11 от страна на ищцата се упражнявали чужди права. Допълнителните изявления за потвърждаване на представителна власт, направени след провеждане на ОСЕС, са недопустими. ЗУЕС е специален закон и разписаните в него императивни правила не биха могли да бъдат дерогирани от чл.42, ал.2 от ЗЗД. Неоснователно е и оплакването, че БРС е следвало да вземе предвид волята на етажните собственици, изразена на предходни общи събрания. При решаване на въпроси, касаещи разходи по поддръжка е приложимо единствено императивното правило на чл.51 от ЗУЕС. Липсвало нормативно уредена възможност ОС да определя друг начин на разпределение средствата и правилото на чл.51, ал.1 от ЗУЕС е такова с императивен характер.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от ЕС, като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на въззивника, който поддържа изцяло отговора на въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г.В.С. с ЕГН **********, с адрес гр.*** ж.к. *** бл.*** ет.* ап.*, чрез адвокат Маргарита Георгиева от БАК, с искова молба, предявена срещу Етажна собственост на сграда в режим на етажна собственост с адрес: град *** кв.*** ул.*** № ** бл.* и бл.*, находяща се в поземлен имот *** по КККР, комплекс „Резидънс Парк“, представлявано от управителя М.К., с която се иска отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост от 15.11.2020 година поради незаконосъобразност на процедурата по свикване на събранието, а в случай, че се докаже законосъобразност на процедурата – за отмяна на решения по т.2, т.5, т.6, т.8 и т.11.

В исковата молба се твърди, че на общото събрание са приети следните решения: по 3 т.1 - за отчет на извършената дейност от поддържащата фирма; по т.2 – за приемане на дължима такса от собственик/ жилищен обект за месеците от юни до декември включително в размер на 40 лева и събиране на дължимата сума от етажни собственици, които не са я платили; по т.3 - обсъждане и гласуване на постъпили оферти от фирми за поддръжка на комплекса, при наличие на кворум от 67 % от всички етажни собственици; по т.4 - Избор на управител на етажната собственост; по т.5 относно определяне на размера на паричната вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части от 01.01.2021 година на месец; по т.6 - за определяне на размера на паричната вноска във фонд „Ремонт и обновяване" в размер на 1% от минималната работна заплата за страната /650 лева от януари 2021 година/; По т.7 - Гласуване на бюджет на етажната собственост; по т.8 - Обсъждане и приемане на решение за текущи и належащи дейности; по т.9 - Обсъждане на проблема с промяна на фасадата и общите части на комплекса от част от етажните собственици; по т.10 - Обсъждане и гласуване на предложения за изменение на Правилника за вътрешния ред на ЕС; по т.11 - Обсъждане и гласуване на предложение за изграждане на спортна площадка. В исковата молба са изложени доводи за незаконосъобразност на взетите решения на посоченото общо събрание, включващи процесуални нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, както и нарушения на материалния закон.