Решение № 22182 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22182 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110159920 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от П. В. М. срещу ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищца сумата от 6551,42 лв., представляваща дължимото обезщетение по застраховка *** на МПС за отнети детайли и части от застрахован лек автомобил *** от неизвестно трето лице на 25.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.10.2024 г.

Ищецът твърди, че между него и ответното застрахователно дружество е сключена имуществена застраховка *** за МПС марка ***. В срока на действие на договора, на 25.04.2024г., между 8:00 ч. и 9:30 ч. сутринта, на ъгъла ***, където е паркиран процесният лек автомобил, са отнети ляв и десен вътрешен PDC сензор в предна броня, капаче кула теглич, облицовка, радар и стойка радар сензор за рег. скорост. Твърди, че непосредствено след настъпване на инцидента ищецът е уведомил органите на 01 РУ-СДВР, а на следващия ден е уведомил и ответното застрахователно дружество за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета № ***, по ликвидационната преписка по която са извършени два огледа на автомобила и са направени описи на констатираните щети. Посочва, че с възлагателно писмо от 27.05.2024 г. застрахователят е отказал заплащане на застрахователно обезщетение, като се е позовал на общите условия към застраховка *** на МПС, съгласно които не се покриват липсващи отделни части и детайли. Обосновава подробни съображения, че отказът на ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение е незаконосъобразен. Поддържа, че посочената клауза на общите условия 1 противоречи на закона и на трайната съдебна практика по неговото прилагане, защото не е посочено точно, ясно и недвусмислено кои са изключените рискове по застрахователния договор и не отговарят на изискванията на чл.

345, ал. 5, т. 1 КЗ, поради което посочената клауза от общите условия, на която ответникът е обосновал отказа си да заплати застрахователно обезщетение, се явява неравноправна клауза в потребителски договор по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Посочва, че застраховката *** е с клауза „Пълно каско“ и е уговорено, че лекият автомобил е застрахован за рискове кражба, грабеж, противозаконно отнемане на цялото МПС с намерение за ползване, както и злоумишлени действия на трети лица, поради което кражбата на парктрониците не представлява кражба на отделен детайл от автомобила, а е нарушена функционалната цялост на автомобила, поради което в случая застрахователното събитие е повреда на автомобила, което представлява покрит риск по застрахователния договор. При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6551,42 лв., представляваща дължимото обезщетение по имуществена застраховка *** за следните отнети модули от л.а. ***, а именно: ляв и десен вътрешен PDC сензор в предна броня, капак предна кука теглич, облицовка п. радарен сензор и сензор за рег. скорост, които са описани в опис на щетите по претенция № *** от 26.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.10.2024г. до окончателно плащане на дължимите суми.

Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Признава, че процесният лек автомобил е застрахован при ответника по имуществена застраховка *** по застрахователна полица ***, както и че на 26.04.2024 г. ищецът е подал уведомление до ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение по посочената имуществена застраховка за настъпило на 25.04.2024 г. разбиване на предна решетка и липса на предни парктроници на процесния лек автомобил, въз основа на което е заведена щета № ***, по която експерти на застрахователя са направили опис на щетите, констатираните липси и увреждания. Посочва, че е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, като се е позовал на т.

12.9 от Общите условия към сключения застрахователен договор, съгласно която клауза застрахователят не дължи застрахователно обезщетение за липсващи части, агрегати, възли, детайли и оборудване. Посочва, че с писмо от 30.04.2024 г. ищецът е уведомен за отказ на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за липсващите части и детайли, а на 20.08.2024 г. е изпратено второ писмо до ищеца, в отговор на възражение, с което отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е потвърден. Твърди, че на 14.10.2024 г. *** е заплатил стойността на ремонта на автомобила в ***, след ремонта МПС е прието от собственика без възражения. Твърди, че застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение единствено за липсващите части, но е заплатил стойността на ремонта на автомобила по процесната щета № ***. Оспорва твърденията на ищеца, че клаузата на т. 12.9 от Общите условия е неравноправна, тъй като посочената клауза определя 2 основното съдържание на договора, поради което такива клаузи не подлежат на оценка за неравноправност. Твърди, че МПС е можело да бъде използвано по предназначение и без липсващите части и детайли и не е нарушена функционалната цялост на автомобила при отнемане на процесните детайли и части. В условията на евентуалност оспорва иска и по размер, като поддържа, че претендираното обезщетение надвишава средните пазарни цени, а също така се позовава на т.109 ОУ и посочва, че доколкото ищецът не е заплатил допълнителна застрахователна премия, няма право да извършва ремонт на автомобила в официален сервиз. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е от П. В. М. срещу *** осъдителен иск с правно основание чл.

405 КЗ, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 6551,42 лв., представляваща дължимото обезщетение по застраховка *** на МПС за отнети детайли и части от застрахован лек автомобил *** от неизвестно трето лице на 25.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.10.2024 г. до окончателно изплащане на сумите.

Не е спорно между страните, а и от представената по делото писмени доказателства се установява, че ищецът като собственик е застраховал лек автомобил *** при ответника по имуществена застраховка *** по застрахователна полица ***, както и че на 26.04.2024 г. в срока на валидно застрахователно покритие ищецът е подал уведомление до ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение по посочената имуществена застраховка за настъпило на 25.04.2024 г. разбиване на предна решетка и отнемане на части и детайли на процесния лек автомобил, въз основа на което е заведена щета № ***, по която експерти на застрахователя са направили опис на щетите, констатираните липси и увреждания и по която застрахователят е отказал заплащане на обезщетение за липсващите модули, части и детайли, но е възложил и заплатил ремонта на автомобила на доверен сервиз.

Спорно между страните е обстоятелството дали е налице изключен риск, съобразно предвиденото в чл. 12.9 от ОУ към застрахователния договор, съгласно която застрахователят не дължи обезщетение за липсващи части, агрегати, възли, детайли и оборудване.

От представеното по делото заявление за изплащане на обезщетение за вреди по МПС (л. 55 по делото), заведено в деловодството на ответното застрахователно дружество с дата 26.04.2024 г., се установява, че застрахованото лице е уведомило застрахователя своевременно. Видно от становището в приложеното по делото писмо от 30.04.2024 г (л. 56 по делото), за да откаже заплащане на застрахователното обезщетение, ответното дружество се позовава на т. 12.9 от ОУ по застрахователния договор, съгласно които застрахователят не заплаща обезщетение за липсващи части, агрегати, 3 възли, детайли или оборудване на МПС, поради което отказва заплащане на обезщетение по щета № *** за липсата на преден вътрешен ляв сензор парктроник, преден вътрешен десен сензор парктроник, капаче кука за теглене, облицовка радар сензор и самият радар сензор.

След постановяването на отказ застрахованото лице е подало пред ответника жалба/възражение, заведено в деловодството на ответното застрахователно дружество с вх.№ ЖЗ-266/05.08.2024 г. (л. 58 по делото), с която е поискало застрахователят да преразгледа постановения отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, но с ново писмо, приложено по делото от 20.08.2024 г. (л. 59 по делото) застрахователят отново е отказал заплащане на застрахователно обезщетение за посочените липсващи детайли и части.

Видно от представен като доказателство по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.04.2024 г. (л. 138 – 139 по делото), съставен от ***, разследващ полицай при 01 РУ на СДВР – София, се установява, че в периода между 08:51 ч. и 09:10 ч. е извършен оглед на лек автомобил марка ***, паркиран пред корейски ресторант, разположен в ***, като е установено, че в предната броня на автомобила до регистрационния номер е виден счупен елемент от бронята и липсващи елементи от кръгли отвори, а под регистрационния номер се вижда липсващ елемент от автомобила, като вътре автомобилът е със стандартно оборудване и във видимо добро състояние.

Видно от Постановление от 03.06.2024 г. на прокурор с СРП (л. 133 по делото), се установява, че е образувано досъдебно наказателно производство с протокола за първо действие по разследване от 25.04.2024 г. на осн. чл. 212, ал.

2 НПК, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 НК и поради неоткриване на извършителя на престъплението досъдебното производство, е спряно.

В хода на съдебното дирене е прието без възражение от страните заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено. След преглед на материалите по делото, вещото лице е констатирало, че може да даде обосновано заключение, че описаните липси и увреждания на процесното МПС могат да бъдат получени чрез противозаконно отнемане в паркирано състояние. Вещото лице след отчитане на уврежданията по лекия автомобил съобразно описа на вредите достига до извода, че стойността за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена въз основа на средни пазарни цени към датата на ПТП е 8093,02 лв., а с използване на нови части от алтернативни доставчици – 7809,84 лв.

По делото е назначена и допълнителна съдебна автотехническа експертиза, която дава заключение по допълнително поставени от страните задачи. Вещото лице дава заключение, че пазарната стойност на нанесените щети, включваща стойността на новите части, цена на време за монтаж и демонтаж с начислено ДДС, е 6641,16 лв. с ДДС, а ако се вземат предвид цените само на алтернативни доставчици на липсващите части, стойността е 6461,69 лв. с ДДС. Вещото лице посочва в писменото заключение, че липсващите части са фабрично монтирани и са неразделна част от правилното функциониране на системите за безопасност на автомобила, като липсата на 4 дисктроник лишава водача от възможността да ползва екстри на превозното средство като „адаптивен круиз контрол“, измерване на разстояние до обект при паркиране и т.н., а липсата на ултразвуковите датчици водят до липса на действие на системата „парктроник“ – асистираща система, която подпомага водача при извършване на паркиране. Посочва се, че липсата на детайлите, отнети противозаконно при кражбата, нарушава работата на системата за адаптивно регулиране на скоростта на движение и автоматично спазване на дистанция на автомобила към предходен автомобил, което допринася за активната безопасност на автомобила.