Решение № 2225 от 10.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2225 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20221100501395 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Д. Г. – ищца по гр. дело № 34717/2020 г., Софийски районен съд, 88 състав срещу постановеното по него Решение № 20211237/12.11.2021 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането /КЗ/ вр. чл. 52 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ от ищцата срещу ответника ЗД „Бул Инс“ АД частичен иск за разликата над уважения размер от 15 900 лв. до пълния предявен размер в настоящето производство от 25 000 лв., частично от вземане в общ размер на 150 000 лв.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че обстоятелствата по делото били правилно установени от първоинстанционния съд, но в мотивите си не направил задълбочено обсъждане на реалния интензитет на търпените болки и страдания. Сочи се, че противно на приетото в решението, пострадалата е изпитвала трайни затруднения в движенията и в областта на устата повече от три седмици, което обстоятелство било доказано от изслушаната съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и от показанията на ангажираните свидетели. Твърди се, че присъденото обезщетение не включвало страданието понесено от ищцата във връзка с болките в краката.

Следвало да се има предвид и двумесечния прием на болкоуспокояващи, което доказвало наличието на страдание повече от три седмици. Твърди се, че заниженият размер на присъденото обезщетение не вземал предвид внезапността на събитието и липсата на вина в пострадалата за него.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да бъде уважен остатъка от предявения частичен иск от 25 000 лв. в размер на 9 100 лв. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия- ищец ЗД „Бул 1

Инс“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е неправилно по следните мотиви.

За да отхвърли иска в обжалваната част съдът е приел, че уважаването му би довело до неоснователно обогатяване на ищцата, тъй като завишеният размер на обезщетението е с последиците от счупване на предните зъби, което е довело не само да загрозяване на лицето и оттам и до нежелание и страх от социални контакти, но и до проблеми с храненето.

Налице е противоречие между даденото от първоинстанционния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД и сочената от страната т. 11 на ППВС № 4/68 г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките, страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице. В случая съставът на първоинстанционният съд не е съобразил с установеното по спора, релевантните съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти. Вместо това се е задоволил само да изброи дадените с обсъжданата задължителна практика указания, свързани с предпоставките по приложението на чл. 52 ГПК, които сами по себе си и чрез тяхното изброяване не могат да обосноват извода му за определяне на посочения конкретен размер на вредата. Критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени с цитираната задължителна практика /ППВС 4/68 г./ като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, обаче, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си и ги обоснове с установените факти.

Изброяването на тези критерии, представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на определяне на обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено съдържание, изведено от конкретните факти, доказани от ищцата.

Пострадалата Д. Г. е получила травматични увреждания в областта на лицето, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана на долната устна, разкъсно-контузна рана на лявата скула и счупване на предните режещи зъби. Впоследствие на 28.03.2019 г. е диагностицирана с навяхване в областта на коляното и разтягане на същото. При прегледа са установени и хематоми на двете подбедрици . Касае се за травматично събитие, чийто последици не са се проявили непосредствено след настъпването му, а част от тях са констатирани впоследствие, което не би могло да обоснове краткия период на възстановяване.

От друга страна периодът на възстановяване не би могъл да бъде водещ, тъй като обезщетението обхваща не само трайността на болките и страданията, но и техния интезитет. Произшествието е причинило счупване на три от предните режещи зъби и частична увреда на четвъртия. Това е довело освен до болки, но и до редица битови неудобства. Свидетелката М. установява, че ищцата е следвало да приема пасирана храна, за да може да се храни. Имало е период от около няколко седмици, в който тя не е могла дори сама да си приготвя храната, поради нараняванията в другите части на тялото й.

Възстановяването на увредените зъби не е станало само с една стоматологична интервенция, а последователно /общо три/, което доказва, че пълното възстановяване на възможността за 2 нормален прием и сдъвкване на храна не е станало в кратък период от време. Следва да се отчете, че увредените зъби са във видимата част на устната кухина, което допълнително е задълбочило негативното чувство на пострадалата при необходимост от социално общуване извън дома й. В мотивите на решението не е взето предвид и посоченото от вещото лице по изслушаната СМЕ, че зъбните корони, с които са възстановени два от предните резци следва да се сменят след десет години. Така процесното събитието ще има трайни последици за ищцата.

При определяне на относимото обезщетение следва да се има предвид и нараняването на устната, което е оставило траен белег на ищцата. От една страна пострадалата е жена на навършени 37 г. към датата на произшествието, а от друга последиците от това нараняване ще я съпровождат в годините напред, тъй като той ще остане. Свидетелката М. установява, че за потискане на болката от това увреждане пострадалата е вземала обезболяващи лекарства в продължение на два месеца. Вещото лице е посочило, че тази травма персистира дразнене, в областта на образувалия се цикатрикс, което е постоянно състояние и изисква лекарска намеса, тъй като може да се стигне до усложнения.

За определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и установеното навяхване и разтягане на колатералната ставна връзка на коляното. За вземане предвид на релевантното обезщетение не следва да се има предвид само и единствено периода на временната нетрудоспособност, който от писмените доказателства се установява да е бил в продължителност от десет дни. От показанията на свидетелката М. и на свидетелката Х. се установява, че преди инцидента ищцата е била физически активен човек, спортувала е, а свидетелката М. е посочила, че с пострадалата ходели да тичат в парка „Дружба“ два пъти в седмицата. Установява се също, че от травматичните увреждания в колената, ищцата не е могла да кляка и да се изправя нормално. Това се установява и от личния преглед, извършен от вещото лице по делото на 26.04.2021 г. – три години след инцидента. Въпреки че това нараняване е преодоляно с времето, то не е отшумяло непосредствено след инцидента.

Според изслушаната и приета по делото пред въззивната инстанция Съдебнопсихологична експертиза, ищцата има високо ниво на посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в тревожност и страх. Изпитвала тревожност при изразяване на проблема. Липсвало болестно разстройство или слабоумие. Имала страх за собствената си сигурност, който остава и към момента на интервюто с вещото лице, тъй като възприела инцидента като животозастрашаващ. Налице била и социална дистанцираност поради белега по лицето и в периода на още неизлекуваните предни зъби.

Предвид изложеното решението следва да се отмени като неправилно в обжалваната част за отхвърляне на предявения иск по чл. чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 15 900 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. /предявен като частичен от 125 000 лв. като се присъдят допълнително още 9 100 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

При този изход на делото право на разноски има ищцата.

Пред Софийски районен съд тя се е ползвала от адвокатска защита. Представен е договор за правна защита и съдействие от 22.07.2020 г. /л. 157/, в който е договорено възнаграждение по иска за неимуществени вреди в размер на 2 560 лв., които били платени, както и списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК, в който е посочено плащането на следните суми: 1 029, 19 лв., представляваща заплатена държавна такса; 2 560 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лв. внесен депозит за изготвената експертиза.

Съобразно уважената част от иска съдът е присъдил в полза на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 981, 31 лв. Съобразно отменената част от първоинстанционното решение и присъждането на 9 100 лв. до пълния предявен размер, то ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата 520, 23 лв.

В производството пред Софийски градски съд въззивницата-ищца е защитавана от адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие от 17.03.2023 г., в който е 3 договорено възнаграждение в размер на 2 420 лв., които били платени, както и списък по реда на чл. 80 ГПК за същата сума. Въззиваемата страна-ответник ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Д. Г. сумата от 2 420 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски градски съд.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС върху уважената част от иска в размер на 364 лв., представляваща държавна такса за уважения иск за първоинстанционното производство, както и сумата от 182 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното производство и 400 лв., представляващи изплатен на вещото лице депозит от бюджета на съда за изслушаната СПсЕ.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20211237/12.11.2021 г., постановено по гр. дело № 34717/2020 г., Софийски районен съд, 88 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Д. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Излак“ № **** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 15 900 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. /предявен частично от общ размер от 125 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП станало на 09.03.2019 г. в района на гр. Чепеларе, област Смолян в качеството й на пътник в л.а. марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № СВ **** АТ, заедно със законна лихва от 09.03.2019 г. /датата на произшествието/ до окончателното плащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: