Акт от 20.11.2018, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

311

20.11.2018 г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на трети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар А.А. и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 235 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр.с §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г/.

С искова молба, подадена на 15.05.2017г от П.Й.С., ЕГН **********, адрес в Затвора гр.Стара Загора, група ІІІб - ІІ ЗПС, са предявени против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”(ГДИН): 1. Иск за присъждане в полза на ищеца на сумата 15 000лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни чувства, емоции и състояния от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, определени като подлагане на нечовешко и унизително отношение, изразяващо се в: държането му в продължителна изолация, излизаща извън всякакви разумни граници, в постоянно заключено спално помещение и лишен от включване в смислени дейности; неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество; неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия и на социално подпомагане за контакти с външния свят за периода 15.05.2012г.-15.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба; и 2. Иск за присъждане в полза на ищеца на сумата от 1000лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени от ищеца разходи за закупуване на храна от лавката на затвора, което се налагало поради неизпълнение задължението на затворническата администрация през периода 15.05.2012г. до 15.05.2017г. да му осигури храна, необходима като количество и качество за задоволяване нуждите на организма му и за запазване на здравето му, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства, като основание за предявените искове:

Искът за вреди от поставяне и държане ищеца в постоянна изолация, кумулирано с други незадоволителни условия, в които бил поставен за изтърпяване наказанието му в Затвора гр.Стара Загора, се основава на следните твърдения: от края на м.август 2009 г., от когато се намира в Затвора – гр.Стара Загора до датата на предявяване на иска /15.05.2017г./ се намира в постоянна изолация, изразяваща се в пълното му отделяне от останалата затворническа общност, държан е под ключ във всяко помещение в зоната за повишена сигурност, вкл.в спалното му помещение, което не е следвало да се заключва през цялото денонощие /§87-§92/. Твърди, че бил лишен от смислени дейности, като не бил включен в образователни, нито квалификационни курсове и програми, организирани спрямо други лишени от свобода. Отправял молби за прекратяване на тази изолация, което било отказано. Специалния режим за изтърпяване на наказанието продължил да се прилага и след изминаване на 5 години, както броен от предварителното му задържане, така и от 15.05.2010г – датата на наложеното наказание (15.05.2010г е датата на постановяване спрямо ищеца на присъдата доживотен затвор по НОХД № 748/2010). Според ищеца липсвали основания за продължаването на режима спрямо него /например агресивно поведение към лишени от свобода или затворническия персонал/§72/, нямало заповед на началника на затвора, както изисква чл.198 ал.1 от ЗИНЗС, в редакцията си след измененията обн.ДВ бр.13 от 07.02.2017г /§§72, §73, вр.с §65 от и.м./. В §83-84 от исковата молба са изложени доводи, че е можело изолацията да бъде смекчена посредством отключване на спалното му помещение, възможност да посещава клуба, да взема душ в банята, както и че режимът не е бил наложен от проявления на личното му поведение. Предполага, че поставянето му в изолация преследвала различна от законоустановената цел, а именно да бъде подложен на силно психологическо въздействие, за да направи самопризнания за деянието си /§73/. Счита, че администрацията не е основала оценката за продължителната му изолация на действителна фактическа обстановка и критериите, заложени в доклади на КПИ и практиката на ЕСПЧ, а е прилагала нерегламентирани методи. През всички години никое лице от затворническата администрация – психолози, ИСДВР-та или др.екип по см.на чл.219 ал.2 от ППЗИНЗС не бил работил с ищеца, за да състави оценки, нито пък такива да бъдат вписани в личното му досие.

Поставянето му в продължителна изолация /при заключване и на спалното му помещение/, кумулирано с лишаването му от смислени дейности, неосигуряване на достатъчна по качество и количество храна, санитарно-хигиенни и битови условия и социално подпомагане в периода 15.05.2012г-15.05.2017г подадат според ищеца в очертанието на забраната по чл.3 от ЕКПЧ за нечовешко и унизително отношение и счита, че то е извършено умишлено спрямо него /§54/. Твърди негативни последици /влошаване на психическото му състояние/, каквито търпял от тази изолация. Изпратен бил от медицинския център при затвора на консултации при психиатри, които не отразявали действителните обстоятелства, довели до влошаване на психичното му състояние, което наложило сезиране на прокуратурата.

В периода 15.05.2012г.-15.05.2017г. ищецът не получавал в Затвора – Стаара Загора достатъчна по количество и качество безплатна храна /§10-§19, §108-226 и др/. В тази връзка е подавал оплаквания както до администрацията на затвора, така и до други органи и институции. В §14 от исковата молба посочва, че в периода от началото на 2012г.- до 2013г. е получавал отговори в смисъл, че има средства на дебитната си карта и ако не му стигала храната да си закупи такава от лавката на затвора. По този начин и доколкото храната се явявала несъответна на изискванията за количество, качество и химичен състав спрямо необходимото за неговото здраве, твърди, че бил принуден от затворническата администрация да си закупува храна, вместо да получава безплатно такава. Твърденията относно несъответствието с изискванията на храната, както от гл.т. състава й, така и от гл.точка начина на приготвянето й са обстоятелствено описани в §17 -20, §108 и сл/. Твърди нарушени разпоредбите на чл.84 ал.2 от ЗИНЗС, чл.150 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, правилото на т.22.2 от препоръка Rec(2006)2 на Комитета на министрите.

За част от сочения период, а именно за времето от 24.09.2015г. до 15.05.2017г. не били спазени от затворническата администрация санитарно-битови и хигиенни условия /§21/: липсвал самостоятелен санитарен възел и течаща вода в килията –килия № 1, ІІг –ЗПС в периода

24.09.2015г. до 08.04.2016г., след която дата ищецът бил преместен в нова зона за повишена сигурност /ЗПС/. В този период (визира 24.09.2015г. до 08.04.2016г.) се налагало да използва за задоволяване на физиологични нужди пластмасова кофа, както и да се мие над нея от бутилка. Провеждани били три пъти дневно „тоалети“ – т.е.осигуряване на достъп на лицата от ЗПС до общите за зоната санитарни помещения, които били изключително кратки като време (сутрешен от по 3мин и 33 сек.на човек, обеден и вечерен от по 10 мин) и не били достатъчни, тъй като измиването на кофата, както и изреждането на всяко от лицата в ЗПС изчерпвало това време. Признава в §29 че през средата на 2013г били направени изменения в графика за тоалет, като се позволили още два тоалета – преди раздаването на храната и преди вечерната проверка. През останалото време надзорно охранителния състав били извън зоната, нямало сигнална система, при която да бъдат извикани. След 20ч и до сутринта килиите в зоната не се отваряли, съответно задоволяването на всякакви нужди ставало в кофа и измиването над нея. В зоната с повишена сигурност нямало помещение за простиране на личното бельо, което налагало да се простира в килията, вследствие на което се събирала влага, мазилката започнала да се рони, ищецът дишал влажен въздух. В килията липсвала вентилация /нито създадена, нито изкуствена/ и не била обезопасена срещу насекоми /§31-33/. В новото помещение, и след 08.04.2016г. затворническата администрация също не осигурявала помещение за простиране личното бельо, което наложило ищецът да простира в стаята, съответно отново започнала да се образува влага/ §40/, това помещение също не било обезопасено срещу насекоми /§41/.

От

24.03.16г. останал без лични средства и възможности за да получи по време на свиждане тоалетни принадлежности (тоалетна хартия, паста и четка за зъби), каквито поискал от началника на затвора да му бъдат осигурени /§34/, а според §38 се оплакал и на други органи. Такива принадлежности не му били осигурени.

Според оспорващия, по аргумент от т.19.6 от Препоръка Rec(2006) на Комитета на министрите относно европейските правила за затворите, както и решенията Нешков и др.срещу България, Радев срещу България на ЕКПЧОС осигуряването на такива принадлежности му се следвало от администрацията на затвора. И след ремонта, т.е.след 08.04.2016г. когато бил осигурен санитарен възел и течаща вода в килията администрацията на затвора не му осигурила четка, паста за зъби, хартия и крем за бръснене /§39/.

Като „други“ обстоятелства по отношение на санитарно-битовите и хигиенни условия, които затворническата администрация не осигурявала въпреки възможността за това, визира: в §42 неосигуряване възможност да вземе душ ежедневно – т.е. и в дните от седмицата, неопределени за тази цел в графика /вторник и петък/, забрана от 08.04.2016г. да се топли вода за санитарно-хигиенни нужди в спалните помещения. Твърди, че имало голямо помещение в зоната, което можело да се ползва за такива нужди, както и са простиране на личното бельо. Твърди, че имало възможност /както в летния сезон, когато не се изисква да се топли вода за душ, така и в зимния- да се стопли кофа вода за къпане в банята/, затворническата администрация следяла да не се къпят лишените от свобода в банята. Казвало му се, че има в помещението санитарен възел, да се къпе в него. Ищецът смита, че не е възможно нито вземане на душ, нито измиване и подмиване на тялото, защото санитарния възел в спалното му помещение бил със седалищна тоалетна чиния и няма сифон. Твърди, че нямало в ЗПС топла вода по никое време, извън двата пъти седмично за по 1 час преди обяд и 1 час след обяд, когато се провеждала баня в общото помещение /§45-52/.

Оплакванията за неосигуряване на социално подпомагане при положение, че се виждало че е социално слаб се свързват и с неосигуряване от 28.04.2016г. до 15.05.2017г. на социално подпомагане за осъществяване на контакти с външния свят чрез осигуряване на цифрова антена или осигуряване на кабелна телевизия, предоставяне на вестници и списания. В този период твърди, че е социално слаб, че не е гледал новини, нито знае какво става с външния свят /§53; §104-§107/.

Посредством кумулативното наличие на описаните условия, спрямо него било допуснато нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ и разпоредби на българското законодателство /§227-242/.

Твърдят се претърпени, в причинна връзка с описаните факти и обстоятелства, обективиращи нарушения по чл.3 от ЕКПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС, имуществени и неимуществени вреди /§243/. Неимуществените вреди се изразяват в негативни психо-емоционални състояние и изживявания: психоемоционален стрес от деградация и загуба на социалните умения, репресия, която цели компрометирането му за по-нататъшно развитие /препраща към §74 и §75, в които е изразено, че държането му в продължителна изолация е било с цел подлагане на силно и интензивно психологическо въздействие, за да направи той самопризнания за деянието, за което е осъден“ и за което в становище на комисар Г. е изразено, че през посочен период С. не е променил отношението си към правонарушението, твърдо и категорично отрича да е виновен за извършеното от него деяние/. Нерационалното хранене довело до намаляване телесния състав мускулна маса и телесна маса, занижаване физическата и спортна активност поради отпадналост и страх от болести поради недохранване; унижение в собствените му очи и останалото затворническо общество и отбягване другите лица, лишени от свобода в групата, поради това, че ищецът не ползвал хигиенизиращи продукти, четка и паста за зъби и тоалетна хартия, лош дъх в устата, кървене на венците, страх от болести на зъбите и устата, разрушаване на зъбите, което наложило посещаване на стоматолог и лечение на зъбите на разноски на други лица –визира поставяне на коронка на един от зъбите, понеже Затвор-стара Загора не извършвал стоматологични услуги; подлагането му ежедневно по необходимост на допир да фекална маса вследствие задоволяване на физиологичните му нужди, страх от зарази; твърди още подутини от ухапвания от комари, оси, пчели и др.вредители през летните и есенните сезони, вследствие което бил обект на подигравки от останалите в зоната; унижение и страх от болести, срам, чувство на малоценност поради задоволяване на физиологичните му нужди в кофа. Гореописаните чувства, състояния, изживявания довели още до неудобство и дискомфорт, нервност, напрегнатост, терзание, гняв, плач, душевен ужас, чести състояния на депресии, безсъние, главоболие, признаци на нежелание за живот.

Разпечатката съдържа 29 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f62c2d00-58a9-44e8-9e56-5032514fa5ba