Решение № 113 от 13.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Даниела Атанасова

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200507 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И.

Н. Я. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 188 от 20.12.2022 г, по ВНОХД № 345/22, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Пловдив, № 43 от 7.07.2022 г, по НОХД № 129/22, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 20.11.2020 г в /населено място/, е прокарал в обращение подправени парични знаци: 4 броя неистински банкноти с номинал от 100 лв, като е знаел, че са подправени, с оглед на което и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и осем месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, със зачитане на предварителното задържане.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните аргументи: Допуснато е нарушение на правото на защита на жалбоподателя, гарантирано от НПК, както и е нарушен чл. 6 от Конвенцията за правата на човека. Незаконосъобразен е отказът на съда да приеме и ползва като доказателство втората саморъчно написана от подсъдимия бележка, 1 както и да събере доказателствата, подробно описани в допълнителното изложение към въззивната жалба. Неправилно е становището на съда, че втората бележка не може да бъде ползвана поради това, че несвоевременно е представена: преди приключването на съдебното следствие пред първата инстанция, без да се съобрази, че такъв съвет му е даден от неговия защитник.

Не е взето предвид и това, че причината за това забавяне се дължи на претърпения от жалбоподателя стрес в резултат от задържането му от органите на МВР. При личния обиск, проведен по ЗМВР, у жалбоподателя са намерени само истински банкноти, но това обстоятелство е останало извън вниманието на съда. Не е взето предвид, че при обиска, проведен по реда на НПК, освен неистинските банкноти, е открита само първата саморъчно написана бележка, макар у обискирания да се е намирала и втората такава бележка. Не е оценен протокола за претърсване и изземване на жилището на жалбоподателя, в който е отразено, че не са открити предмети, имащи отношение към предмета на делото. Незаконосъобразен е отказът на съда да допусне допълнителна почеркова експертиза, която да изследва втората, саморъчно изготвена от подсъдимия, бележка. Делото е решено без запознаване с материалите на пр. пр. № 14942/21 по описа на Районна прокуратура, Пловдив, имаща за предмет порочни практики в работата на полицейските органи в /населено място/. Допуснато е съществено процесуално нарушение, изразило се в изготвяне на негоден протокол от съдебно заседание, проведено на 7.07.2022 г. Протоколът от цитираното съдебно заседание е изготвен и предоставен на страните извън законовия тридневен срок, а именно: със закъснение от 11 дни, което обуславя абсолютно съществено процесуално нарушение, самостоятелно пораждащо необходимост от връщане на делото за ново разглеждане. Липсва доказателствена обезпеченост на приетите от съда факти относно времето, през което деецът е престоял в магазина, кога е закупил стоката, както и относно това: имало ли е луминесцентна лампа на касата. В мотивите към присъдата не е отразено, че при обиска по ЗМВР, у обискирания е намерена банкнота от 100 лв, която е законно платежно средство, а само това, че у лицето са намерени само неистински банкноти. В решението на въззивния съд е дадена друга интерпретация, а именно: че у обискирания са открити две банкноти по 100 лв, представляващи неистински парични знаци, който извод на съда е основан на данните от протокола за обиск, по реда на ЗМВР, и на 2 данните от протокола за обиск, по реда на НПК. По делото е останало неизяснено: в кой момент у дееца са открити 180 лв, представляващи законно платежно средство. Невярно е приетото от съда, че неистинските парични знаци са идентични по размер. Неправилно са интерпретирани показанията на св. М. и св. В., касаещи обстоятелството: от кой изход на магазина е излязла св. С.. Неправилно е приетото от съда, че полицейските служители са се насочили към стоящия пред магазин жалбоподател, докато, в действителност, той се е насочил към тях, за да изясни в какво се състои възникналия проблем. Неправилен е изводът, че е налице субективната страна на състава на престъплението по чл. 244, ал. 1 НК. Допуснато е нарушение на правото на обискирания на адвокатска защита при провеждане на обиска по реда на НПК, с което е допуснато и нарушение на правата на задържано лице, гарантирани от Конвенцията за правата на човека. Съдът е отказал да ползва показанията на св. Т. и св. Т., дадени по пр. пр. № 14942/21 по описа на РП, Пловдив, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Не е съобразено, че жалбоподателят е направил искане за приобщаване на конкретна прокурорска преписка, а на съда е изпратена друга преписка, приложена по делото. При анализа на доказателствата проличава предубедеността на съдебния състав относно изхода на делото. Мотивите на въззивния съд възпроизвеждат съображенията на първата инстанция и не дават отговор на наведените от подсъдимия възражения срещу осъдителната присъда. Материалният закон е приложен неправилно. Обществената опасност на деянието позволява да бъде приложен чл. 9, ал. 2 НК, а деецът да бъде оправдан. Наложеното наказание е явно несправедливо. Не са взети предвид следните смекчаващи обстоятелства: че общият размер на постъпилите в обращение неистински парични знаци е под минималната работна заплата, към момента на деянието, че касиерката е проявила неопитност при бораване с паричните средства, че извършителят е с добри характеристични данни, че е на сравнително млада възраст, че работи като художник на свободна практика, че е оказал съдействие при разследването на досъдебната фаза. Неправилно са отчетени следните отегчаващи обстоятелства: противоправните действия на извършителя, сочещи на престъпление по чл. 209 НК, нанесените имуществени вреди на търговското дружество, наличието на още две неистински банкноти, които деецът е възнамерявал да включи в гражданския оборот, трайно установените му 3 престъпни навици. Не би могло да се цени като отегчаващо обстоятелство евентуално престъпление по чл. 209 НК, за което липсва повдигнато обвинение. Не е взето предвид, че с връщане на получената от магазина стока, причинената щета е възстановена. Съдът не е изложил мотиви относно определения изпитателен срок по чл. 66 НК в размер на четири години, който надвишава минималния такъв с една година. Неправилен е отказът на съда да определи наказанието при условията на чл. 55 НК.

С жалбата се прави искане за оправдаване на жалбоподателя или за смекчаване на наложеното му наказание.

В съдебно заседание на ВКС подсъдимият пледира за уважаване на жалбата, като заявява, че не желае да ползва адвокатска защита.

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Настоящата инстанция намира, че по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, а възраженията на подсъдимия в тази насока не могат да бъдат споделени. Съображенията за това са следните:

На първо място, следва да бъде взето становище по въпроса как следва да бъдат ценени доводите на жалбоподателя, представляващи негови твърдения, за които по делото липсват данни. В тази насока, от значение е следното: Аргументите в жалбата следва да се отнасят до факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, и да имат отношение към предвидените в закона касационни основания, визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК: допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, явна несправедливост на наложеното наказание. Не е допустимо да бъдат обсъждани доводи, които не отговарят на процесуалните изисквания за съдържанието на касационна жалба, а се извеждат от „собствен прочит“ на материалите по делото, който цели да постигне определени, желани от жалбоподателя, правни последици, за настъпването на които 4 липсва законово основание.

Правото на защита на подсъдимия е гарантирано от НПК и Конвенцията за правата на човека, но това право има определено съдържание, включващо правни възможности, за които е налице нормативна регламентация / чл. 55 НПК, в чл. 6 от Конвенцията за правата на човека /. По настоящето дело, на жалбоподателя са разяснени процесуалните му права и му е осигурена възможност пълноценно да ги упражни. Упражняването на правото на защита включва и възможността да се отправят искания към решаващия орган, респективно, към съда, но не всяко искане е основателно и следва да бъде уважено, а само такова искане, за което има надлежна регламентация, и което се отнасят до предмета на конкретното наказателно производство. В съдебната фаза, съдът, който разглежда делото, разполага със суверенно право да прецени кое искане е основателно, а когато тази преценка се окаже неправилна, от това следват предвидени в закона процесуални последици.

Когато съдът намери, че са налице основания за постановяване на осъдителна присъда и постанови такава, от това автоматично не следва, че е проявил „предубеденост“ или „пристрастие“ към обвинителната теза, а означава, че е счел обвинението за доказано по несъмнен начин. Когато намери, че обвинението не е доказано по несъмнен начин или е налице друго основание за оправдаване на подсъдимия, съдът се произнася с оправдателна присъда, което не е проява на „пристрастие“ към защитната теза, а означава, че, съгласно изискванията на НПК, е имало предпоставки за приключване на делото с оправдателна присъда.

На следващо място, съдът е задължен да събере само доказателства, които са включени в предмета на доказване, очертан в НПК. Съдът би могъл служебно да събере доказателства или да уважи искания на страните за приобщаване на нови доказателства, ако прецени, че това се налага за разкриване на обективната истина. Новите доказателства следва да се отнасят до обстоятелства, включени в предмета на доказване, респективно, в пределите на доказване, а когато се окаже, че поисканите доказателства надхвърлят предмета на доказване или пределите на доказване, исканията биха били неоснователни. Когато преценката на съда е правилна и съдът е имал основание да откаже събирането на поисканите доказателства, отказът на съда да уважи съответното искане не може да се счита за процесуално нарушение. Непопълването на делото с всички възможни доказателства не 5 представлява самостоятелно касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК, но когато това се е отразило негативно на принципа на разкриване на обективната истина, доказателствената непълнота би могла да попадне в обсега на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, заедно с произтичащите от това процесуални последици.

Настоящата инстанция намери за неоснователни доводите на жалбоподателя, че правото му на защита е накърнено, както и това, че спрямо него не е проведен „справедлив“ процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека. От момента на полицейското му задържане, основано на ЗМВР, са му разяснени правата, с които разполага, сред които и правото на адвокатска защита. В производството по ЗМВР, което е административно по характер, е проведен обиск на лицето, протоколът от който е приложен по делото. В протокола е посочено, че обискът е извършен без възражения на обискирания, удостоверено с неговия подпис. В цитирания протокол липсва изявление на обискирания, че желае да ползва адвокатска защита, поради което в тази хипотеза не се е породило задължение на полицейския орган да му я осигури. Към момента на привличането на жалбоподателя като обвиняем, той е бил „задържан под стража“, в която хипотеза адвокатската защита е задължителна, и такава му е осигурена в лицето на адвокат защитник / адв. Н., АК, Пловдив /. От момента на започване на воденото срещу жалбоподателя наказателно производство на досъдебната фаза до приключване на производството пред въззивната инстанция исканията на жалбоподателя по всякакви процесуални въпроси са получили надлежен отговор от решаващия орган. Правото му да се запознае с материалите по делото, да прави извлечения от тях и да се снабдява с копия, е спазено в пълен обем. Гарантирано е и правото му да участва активно при събирането на доказателства, както и да взема становище по въпроси, касаещи развитието на наказателното производство в двете му фази / досъдебна и съдебна /.