Решение № 1336 от 18.10.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1336

Варна, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело

№ 20237050701473 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на "ГАНДЗС" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Т.А. , срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 119-ФК/09.06.2023г., издадена от изпълняващ длъжността началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се на адрес гр. **, стопанисван от „ГАНДЗС“ EООД с EИК: ***, и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187, ал. 1 от същият закон. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт като постановен при липса на фактически и правни основания за издаването му. Твърди се, че административният орган не е конкретизирал фактите, при които е установено нарушението, липсва анализ на конкретните фактически обстоятелства и обективните дадености от действителността, обусловили определянето на конкретната степен на административна принуда. Сочи се, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона – определен е 7-дневен срок на принудителната административна мярка, като не са изложени мотиви относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок. Според оспорващото дружество, в заповедта за налагане на ПАМ е изложен бланкетен мотив, че мярката се налага за промяна на организацията на дейността в конкретния обект, за което е необходимо определен срок, но този мотив противоречи на нормалната житейска логика, доколкото през времетраенето на принудителната мярка, служителите в обекта няма да имат достъп, съответно не биха могли да променят организацията си на работа. Сочи се в жалбата, че решението за продължителността на срока за който се налага принудителната мярка се взема в условията на оперативна самостоятелност, като в настоящия случай наложената санкция в размер на 7 /седем/ дни не била съобразена с тежестта на нарушението. Въз основа на горното, оспорващото дружество е изградило теза, че при издаване на заповедта е нарушен основен принцип в административното право - принципът за пропорционалност, т.е. нарушен е балансът между засегнатите интереси на дружеството и защитата на финансовата дисциплина в страната. В заключение, искането на жалбоподателя до съда е за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощения адвокат А.Х., включително с аргумента, че заповедта за налагане на ПАМ не може и не следва да има санкционен характер, доколкото такава санкция дружеството вече е понесло с наложената му имуществена санкция с издаденото срещу него наказателно постановление, която към приключване на устните състезания била заплатена. В тази връзка се позовава и на съдебната практика на СЕС – Решение по дело № С-97/04.05.2021 година.

Ответникът – началник отдел "Оперативни дейности" –

Варна, Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез упълномощения процесуален представител – ст. юрисконсулт Е.А. , изразява в молба с. д. № 12084/21.08.2023 г. становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

На 27.05.2023 г. около 10:51ч. е извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за дрехи, находящ се ул.

„Георги Живков“ № 58, който е стопанисван от „ГАНДЗС“ EООД с EИК:

***, при която е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18) не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ). Проверяващите са квалифицирали това като нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от

Наредба №Н-18/2006г. на МФ във вр. с чл. 118. ал.1 от ЗДДС.

Горната констатация е формирана на база извършена контролна покупка. Преди да се легитимират проверяващите извършили контролна покупка на дамска тениска на цена 18,00 /осемнадесет/ лева. Стойността на стоката е заплатена в брой с три банкноти с номинал от 5 лев и три монети с номинал 1,00 лв. от проверяващия Д.В. на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Посочената сума е заплатена на намиращото се в търговския обект лице Т.А. - управител. За извършената покупка не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ молел „Tremol

M20“ с индивидуален номер /ИН/ на ФУ № ZK140763 и ИН на фискалната памет /ФП/ № 50187666, рег. № на ФУ в НАП 4408591 и дата на регистрация в НАП – 22.04.2020г., отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/2006година. За целите на проверката от въведеното и работещо в обекта ФУ е изведен Дневен отчет – служебен бон № 006047/27.05.2023г., видно от който общия оборот е в размер на 0,00 лева – няма маркирани продажби /няма служебно въведени или изведени суми/.

Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сериен номер АА№0065687/27.05.2023г., на основание чл. 110, ал.

4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, към който като доказателство е приложен дневен отчет. За дружеството протоколът е подписан от присъствалия на проверката управител Т.А. .

Въз основа на горните констатации и в съответствие с правомощията, предоставени му от изпълнителния директор на НАП със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена със заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., протоколът е разгледан от С.Г. - изпълняващ длъжността началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, съгласно Заповед № 375/05.06.2023г. на Изпълнителния директор на НАП. Описаното в ПИП от 27.05.2023 г. е преценено от административния орган като даващо основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

"А" и чл. 183, ал. 3 от ЗДДС за издаване на оспорената заповед № 119-ФК/09.06.2023г., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговския обект, както и забрана за достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 19.06.2023 година. Жалбата срещу заповедта е депозирана чрез Директора на ТД на НАП – Варна, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ на 30.06.2023г. и на същата дата е изпратена административния орган в съда, ведно с административната преписка.

За изясняване на релевантните за изхода на правния спор факти и с оглед постановеното на 04.05.2023г. решение на СЕС по Дело С-97/2021 г., съдът е задължил ответника да представи Наказателно постановление, издадено въз основа на приложения в административната преписка АУАН № F709874/08.06.2023г. срещу „ГАНДЗС“ EООД. В тази връзка от ответника e представено изисканото наказателно постановление, от което е видно, че за същото нарушение – на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118. ал.4, т.1 от ЗДДС, констатирано на 27.05.2023 г., е издадено на

11.07.2023г. наказателно постановление № 712227 - F709874, с което на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на дружество „ГАНДЗС“ EООД е наложена имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лева. Към датата на приключване на устните състезания по делото, между страните няма спор, че имуществената санкция е платена от санкционираното дружество.

При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Материалната компетентност за издаване на административни актове от вида на оспорения е уредена в нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, която допуска делегацията на правомощия. В разглеждания случай правомощията, въз основа на които ответникът в настоящото производство - началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издал обжалваната заповед № 119-ФК/09.06.2023г., са му предоставени с приложените към преписката заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Представена е Заповед № 375/05.06.2023г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е възложено на С.Г. да изпълнява длъжността „началник на отдел“ на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП по вътрешно съвместителство за срок от 6 месеца, считано от 05.06.2023г.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в условията на законово регламентирана делегация на правомощия.

Въпросът за формата на заповедите за налагане на ПАМ, каквато е процесната, също е уреден в чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – изисква се актът, с който приключва производството да е мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалвания административен акт се установява спазването на изискуемата от закона форма. Същият съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.

В оспорената заповед като правни основания за нейното издаване са посочени разпоредбите на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ във вр. с чл. 118. ал.1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. В случая административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано именно с регистриране и отчитане на продажбите, като за този вид нарушения разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените в чл. 185, ал.1 санкции, нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и в частност т.1, буква „а“ – в хипотезата на която попада разглеждания случай, регламентира налагането на ПАМ

"запечатване на обект за срок до един месец" спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, фискалната касова бележка е хартиен документ регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН.

Описаната по-горе фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаване на фискален касов бон, се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени доказателства. Видно от същите, продажбата е извършена в обекта, цената е заплатена от проверяващия и не е издадена фискална касова бележка, което обстоятелство надлежно е отразено в протокола от проверката. Настоящият състав на съда не споделя становището на оспорващото дружество, че административния орган не е конкретизирал фактите, при които е установено нарушението и липсват анализ на конкретните фактически обстоятелства.