Решение № 612 от 31.12.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Монтана, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА Ф.А при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА Ф.А Гражданско дело № 20241630101192 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.439 ГПК.

Ищецът А. Ф. А. твърди, че ответникът се снабдил с изпълнителен лист срещу него за вземане в общ размер на ..... лева по ч.гр.д.80188/2011 година по описа на РС Монтана, което той отрича да съществува като погасено по давност. За вземането било образувано изп.д.384 по описа на ..... за 2017 година. Последното валидно изпълнително действие по делото било на 22.06.2017 година. Изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което и вземането е погасено по давност след изтичане на 5 години след посочената дата. Твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, поради което предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните, че правото на принудително събиране на вземането на ответника, за което е образувано изп.д. 20177480400384 по описа на ..... е погасено по давност, а именно ..... лева главница, .... лева договорна лихва, .... лева наказателна лихва и ..... лева разноски. Претендира и сторените в производството разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът .... взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че по време на висящността на изп.д.384/2017 година по описа на ..... са предприемани редица действия, всяко от които е прекъсвало давността. Последното действие не е от 22.06.2017 година, каквото твърдение е въвел ищецът и сочи редица изпълнителни действия, всяко от които според него, прекъсва давността. Моли съда да отхвърли предявения иск и претендира осъждане на ищеца за сторените разноски.

1

От събраните в хода на производството доказателства, се установи следното:

Н а 26.01.2011 година в полза на ОББ АД ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за заплащане на сумата от ..... лева главница, .... лева договорна лихва, .... лева наказателна лихва и ..... лева разноски. Претендира и сторените в производството разноски. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение, постановена в производство по чл.417 ГПК.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело, без данни за неговия номер, по което е налице принудително събиране на вземането.

Последното действие е удръжка от трудовото възнаграждение на 01.10.2012 година според отразеното на гърба на издадения изпълнителен лист. Вземането не е събрано, а изпълнителното производство е прекратено.

На 22.06.2017 година въз основа на получения обратно изпълнителен лист, било образувано изп.д.384 по описа на ..... за 2017 година. С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца и опис на движимо имущество.

С договор за цесия от 31.01.2018 година взискателят ОББ АД прехвърлило вземането към ищеца на ..... С молба от 19.06.2018 година последните поискали конституиране на мястото на взискателя по изп.д.384/2017, без да поискат извършване на конкретни изпълнителни действия. Това сторили и с молба от 18.01.2019 година. На 05.08.2019 година новоконституираният взискател поискал да бъде наложен запор на сметка на ищеца в банка ДСК. На 24.08.2021 година поискали запор на сметка в Юробанк България, а на 27.06.2023 година – в Общинска Банка АД. На 03.07.2023 година взискателят поискал запор на сметки в банки, където се открият такива след справка и запор на трудово възнаграждение след справка за наличие на трудови договори. Били наложени запори на трудовото възнаграждение на ищеца и на банковите му сметки в Първа инвестиционна Банка и в УниКредит Булбанк.

При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение - изтекла погасителна давност, поради което предявеният иск по чл.439 ГПК е допустим.

Съгласно даденото в ППВС 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.

С ТР 2/26.06.2015 година бе дадено друго задължително указание - с всяко действие по принудително събиране в рамките на изпълнителното производство давността се прекъсва, като от момента на същото започва да тече нова давност. В т.10 на 2 посоченото ТР изрично е разяснено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Даден е и изричен отговор, че нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

С ТР 3 от 28.03.2023 година на ВКС е разяснено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР 2/2015 година или до 26.06.2015 година.

Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в сила от 01.03.2008 година, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Съдебната практика приема, че постановлението на съдебния изпълнител само обективира факта на прекратяване.

От изложеното се налага извод, че петгодишният давностен срок по чл.117, във връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на изпълнителен лист от 26.01.2011 година е започнал да тече от датата на последното изпълнително действие по изп.д.384/2017 година. Или давността за погасяване правото на принудително събиране на вземането е започнала да тече от 22.06.2019 година.

Следователно възможността на взискателя да търси вземането си би се погасила по давност на 22.06.2024 година. Към този срок обаче, следва да бъдат прибавени още два месеца и седем дни съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и последиците, обявено с решение на НС от 13.03.2020 година. С решение от 03.04.2020 година извънредното положение е удължено до 13.05.2020 година.

Съгласно §13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ, бр.44 от 13.05.2020 година) сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Или давността в случая изтича на 29.08.2024 година.

Съдебната практика приема, че давността се прекъсва с релевирано искане от взискателя за извършване на конкретно изпълнително действие, без значение дали последното е извършено или не ( Р 37/24.02.2021 г. по гр.д.1747/2020, IV г.о.). Както бе 3 посочено по – горе искане за извършване на конкретно изпълнително действие е направено с молбата от 05.08.2019 година с искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Следователно към този момент вземането по отношение на ищеца не е погасено по давност. Неоснователно е възражението на ищеца, че искане за изпълнително действие е настъпило след като са били налице условията за прекратяване на изпълнителното производство. Практиката на ВКС приема, че съдебният изпълнител не може да откаже извършване на изпълнителни действия след като е посочен изпълнителен способ, дори и да са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Предприемането на изпълнителни действия в този случай следва да се вземат предвид при извършване на преценката за давността за погасяване на вземането.

С оглед горното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ф. А. с ЕГН ********** от .... иск да бъде установено по отношение на ответника „..... със седалище и адрес на управление ..... че не дължи сумите ..... лева главница, .... лева договорна лихва, .... лева наказателна лихва и ..... лева разноски, за които е издаден ИЛ и е образувано изп.д. 20177480400384 по описа на ....., поради настъпила погасителна давност.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4