Решение № 1286 от 05.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. София, 05.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000501985 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №286701/02.03.2021 г., подадена от Г. С. Д., чрез адв. Л.Р., срещу Решение №260238/13.01.2021 г. по гр.д.№6994/2019 г. на СГС, I ГО, 11 състав, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с Решение №262909/10.05.2021 г., постановено по същото дело, В ЧАСТТА МУ, в която е осъден жалбоподателя на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на ищеца П. А. Н. сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Н. в следствие от деликт, извършен от Д. на 06.05.2017 г., изразяващ се в произвеждане на изстрел с пушка в областта на корема на пострадалия, от който са настъпили наранявания на лява илиачна артерия, довела до масивен кръвоизлив в коремната кухина и тежък хиповолемичен шок и кома, както и увреждане на медианната сакрална артерия вляво, с развитие на ретроперитонеален хематом и флеботромбоза на ляв долен крайник, както и е причинена първоначална остра стресова реакция и трайни негативни психологични последици. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Нарушен е принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на присъденото обезщетение. Събраните доказателства не са ценени в тяхната връзка, и в резултат от това съдът е достигнал до грешни изводи за интензитета и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания. Настоява се за постановяване на решение, с което да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е 1 процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№324073/03.06.2021 г., подаден от П. А. Н., чрез адв. М.П.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява същата да се остави без уважение. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за производството пред въззивната инстанция.

На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт, е постановен от законен състав на компетентен съд, в изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентния съд, по иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

По правилността на обжалваното решение, на осн. чл. 235 от ГПК, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори, че на 06.05.2017 г., около 18:15 ч., в с.

Делян, ответникът Г. С. Д. по непредпазливост е прострелял с пневматична пушка ищеца П. А. Н., тогава на 37 г., в областта на корема, като му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – нараняване на лявата илиачна артерия, довело до масивен кръвоизлив в коремната кухина и тежък хиповолемичен шок и кома, за което деяние се е признал за виновен и е бил осъден с одобрено от съда споразумение от 31.10.2018 г. по НОХД №1135/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница, със силата на влязла в сила присъда /съгласно приложен Протокол от 31.10.2018 г. на л.27-29 от делото на СГС/, за извършено престъпление по чл.133, във вр. чл.128, ал.2, в сл. на ал.1 от НК, с наказание „пробация“ за срок от 1 година.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от причиненото му телесно увреждане, по делото да представени писмени мeдицински документи – Епикриза от ИЗ №2826/424/276 за хоспитализация в МБАЛ „Св. Иван Рилски – 2003“ – гр.Дупница, в периода от 06.05.2017 г. – 29.05.2017 г. /на л.35-36/;

Епикриза от ИЗ №06410/2017 от МБАЛ“Национална кардиологична болница“ЕАД за периода 30.05.2017 г. – 02.06.2017 г. /на л.40/; Епикриза от ИЗ №08045/2017 от МБАЛ“Национална кардиологична болница“ЕАД за периода 06.07.2017 г. – 08.07.2017 г. /на л.39/; Епикриза от ИЗ №08264/2017 от МБАЛ“Национална кардиологична болница“ЕАД в периода 12.07.2017 г.-17.07.2017 г. /на л.38/; Епикриза от ИЗ №11777/2017 г. за хоспитализация в МБАЛ „Национална кардиологична болница“ЕАД – гр. София в периода 11.10.2017 г. – 13.10.2017 г. /на л.37/, Амбулаторен лист №511/13.11.2019 г. /на л.131/. Приобщена е по делото цялата медицинска документация за оказаната медицинска помощ на ищеца в МБАЛ „Св.

2

Иван Рилски – 2003“ООД – Дупница с копие от ИЗ №2826/06.05.2017 г. /на л.155-252/, както и цялата медицинска документация за престоя и лечението на ищеца в МБАЛ „Национална кардиологична болница“ЕАД/на л.254-л.407/. За настъпилото ограничаване на нетрудоспособността на ищеца са представени са 6 броя болнични листове за временна нетрудоспособност, за периода от 06.05.2017 г. до 07.11.2017 г. – общо за 186 дни, Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от МВР РЕЛК №172/11.09.2018 г. за срок от 6 месеца, считано от 11.09.2018 г., Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от МВР РЕЛК 71/08.04.2019 г. за срок от 6 месеца, считано от 06.04.2019 г., Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от МВР РЕЛК №189/10.10.2019 г. за срок от 6 месеца, считано от 10.10.2019 г.

За анализ на медицинската документация и установяване на търпените от ищеца болки и страдания, по делото е назначена и приета СМЕ вх.№276611/21.10.2020 г. /на л.422-446/. От същата се установява, че непосредствено след инцидента на 06.05.2017 г. ищецът е бил хоспитализиран по спешност в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Дупница, в коматозно състояние, където е установено огнестрелно нараняване на 10 см. вляво от пъпа, с диаметър 3 мм, което прониква в коремната кухина и перфорира с входно и изходно отвърстие част от тънкото черво, засяга мезинтериални съдове, с оформяне на хематом, и уврежда лявата илиачна артерия, което е довело до обилен кръвоизлив в коремната кухина, и ищецът е изпаднал в хиповолемичен шок. Проведена е животоспасяваща оперативна интервенция по спешност, като е направена срединна лапаротомия, при която са зашити дефектите на тънкото черво и мезентериалните съдове, зашит е дефектът на лявата илиачна артерия, направен е лаваж на коремната кухина и са поставени два тръбни дрена, с последващо възстановяване на коремната стена. На 09.05.2017 г. съдов хирург от „Национална кардиологична болница“ – София поставя два съдови стенд графта на лявата илиачна артерия. По време на престоя в болницата е установено наличие на посттравматично увреждане по исхемичен тип на два нерва на подбедрицата, /нервус перонеус вляво, и нервус тибиалис вляво/, като е поставена диагноза – невропатия. Изписан е от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр.

Дупница, на 29.05.2017 г., но лечението му е продължило в болнични условия – в „Национална кардиологична болница“ЕАД – гр. София, където е бил хоспитализиран на 30.05.2017 г., където е било извършено инвазивно изследване – контролна ангиография. На 31.05.2017 г. е установена травматична лезия с кървене от проксималния сегмент на артерия сакралис медиана, с наличие на ретроперитонеален хаматом, като е имплантиран още един стент графт. По време на престоя е установена тромбоза на външната лява илиачна вена, на общата бедрена вена, малката подкожна вена /“вена сафена парва“/ВСП/ и задколянна вена, като е назначено медикаментозно лечение. Изписан е от лечебното заведение на 02.06.2017 г. Впоследствие отново е хоспитализиран там на 06.07.2017 г. за контролна скенер ангиография. При 3 проведените изследвания е установено подобрение в състоянието на кръвоносните съдове от тромбозата, установена при прехдония прием, но е установено наличие на чуждо тяло с метална плътност (проектил) на нивото на задколянната артерия.

Изписан е на 08.07.2017 г., но е хоспитализиран отново на 12.07.2017 г. за планово оперативно лечение за отстраняване на чуждото тяло, което е проведено на 13.07.2017 г., и е изписан на 17.07.2017 г. На 11.10.2017 г. отново е хоспитализиран за контролен скенер ангиография, като при проведените изследвания е установено значително подобряване на състоянието - 90% реканализация на илиео-феморалния сегмент вляво, и е изказано мнение, че не са необходими последващи корекции на съдовите реконструкции, проведени в резултат на огнестрелното нараняване на корема. Изписан е на 13.10.2017 г. с назначено домашно медикаментозно лечение. Ищецът е бил в отпуск временна нетрудоспособност до 07.11.2017 г., като впоследствие - на 10.09.2018 г. е издадено Експертно решение на ТЕЛК, с което му е определена 20% трайно намалена трудоспособност, въз основа на което същият е трудоустроен. На 26.11.2018 г., по повод оплаквания от изтръпване на левия крак, е проведена Доплер сонография, при която е установен нормален доплеров сигнал на всички достъпни места, и е продължено назначеното отпреди това медикаментозно лечение. На 13.11.2019 г., по повод оплаквания от тежест и постоянен оток на лявата подбедрица, на ищеца е поставена диагноза „Венозна исуфициенция (хронична)(периферна)“, като при проведените изследвания е установена пълна реканализация на лявата илиачна вена, както и рефлукс към лявата обща бедрена вена (ВФК). Всички венозни сегменти на двата долни крайника са установени като проходими, и терапията е оставена без промяна. Провеждана е рехабилитация в МБАЛ „НКБ“ЕАД, ОСХ, по ИЗ №6410/2017 г., след проведената операция с поставяне на стент, изразяваща се в гимнастика в леглото, раздвижване около леглото и седеж на стол и прогресивно раздвижване в пълен обем, както и проведена рехабилитация след изваждане на чуждото тяло – по ИЗ 8264/2017 г., където е проведена дихателна рехабилитация (дълбоко дишане – 5 пъти на час) и двигателен режим – гимнастика в леглото, сядане в леглото със спуснати крака, раздвижване около леглото, и седеж на стол.

Въз основа на така установеното от медицинската документация, приложена по делото, експертизата дава заключение, че на ищеца са причинени следните травматични увреждания: Огнестрелно нараняване на корема с проникване в коремната кухина, с увреждане на тънкото черво на нивото на йеюнума, на мезентериалните съдове в тази област, на лявата илиачна артерия, с развитие на хемоперитонеум (около 5000 мл кръв в коремната кухина), хиповолемичен шок и кома, както и увреждане на медианната сакрална артерия вляво, с развитие на ретроперитонеален хематом.

Разкъсването на лявата илиачна артерия, довело до масивен излив на кръв в коремната кухина (хемоперитонеум), хиповолемичен шок и кома, реализира 4 медикобиологичния квалифициращ признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“, като без спешна и високоспециализирана медицинска помощ смъртта при такова състояние е неминуема. Огнестрелното нараняване на корема създава пряк контакт между коремната кухина и външната среда, което създава опасност за навлизане на инфекция в коремната кухина, т.е. създават се условия за инфекциозно усложнение, поради което се реализира медикобиологичния квалифициращ признак „нараняване, което прониква в коремната кухина“.

Огнестрелното нараняване на корема е довело до лезия на тънкото черво, което реализира медико-биологичния квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Травматичната лезия на срединната кръстцова артерия с образуване на хематом в ретроперитонеалното пространство, реализира медикобиологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Като усложнение от полученото огнестрелно нараняване на корема и последвалото обездвижване е установено наличие на възпалително заболяване на белите дробове – хипостатична пневмония, което реализира медико-биологичния квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Друго усложнение на описаното увреждане на илиачната артерия, е възникналата невропатия на нерви на лявата подбедрица, която реализира медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение движението на левия долен крайник“ за срок по-дълъг от 30 дни. Установено е и още едно усложнение от получената травма – флеботромбоза на левия долен крайник, която може да доведе, при липса на специализирано медицинско лечение, до настъпването на усложнения (тромбоемболии), застрашаващи живота, поради което същата реализира медико-биологичния квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Срокът за възстановяване на получените от ищеца тежки травматични увреждания и проведеното във връзка с тях оперативно лечение, е с обичайна продължителност от 6 месеца до 1 година.