Решение № 260001 от 07.01.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.София, 07.01.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

КРИСТИНА ГЮРОВА с участието на секретаря Гергана Христова, след като разгледа докладваното от съдия Борисова ВНЧХД № 3302/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на частния тъжител Д.И.П., чрез адвокат Ц.И., редовно упълномощен процесуален представител, срещу присъда от 18.04.2019 г., постановена по НЧХД № 1553/2018 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, с която подсъдимата А.С.С. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.

1 НК за това, че на 06.01.2018 г., за времето между 16,30 часа и 17,00 часа, в гр. Нови Искър, на ул. „*******, чрез хващане за гушата и изкълчване на дясната ръка, причинила на Д.И.П. лека телесна повреда, изразяващи се в дистрозия на дясна гривнена става, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и контузия на шията.

В депозираната въззивна жалба и допълнението към нея се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Жалбоподателят счита, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, с което е опорочена оценъчната дейност на съда, който превратно е обсъдил доказателствата по делото и се е отклонил от принципите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Твърди се, че обвинението е доказано, поради което неправилно подсъдимата е оправдана. Счита се, че при съвкупната, задълбочена, и правно издържана оценка и преценка на доказателствата по делото се налага категоричен извод за наличие на осъществено престъпно деяние, съгласно повдигнатото с тъжбата обвинение, което според частният тъжител предполага постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимата.

Твърди, че доказателствата по делото подкрепят извод за основателност и доказаност на гражданският иск. Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимата бъде призната за виновна, както и да бъде уважен предявения граждански иск.

С въззивната жалба и допълнението към нея се иска събиране на нови доказателства, а именно да бъде допуснат свидетел при режим на довеждане, с цел установяване на фактическите твърдения включени в обхвата на обвинението повдигнато на подсъдимата.

С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие. По отношение на искането за допускане на свидетел при режим на довеждане, съдът прецени, че ще се произнесе в открито въззивно съдебно заседание, при евентуално поддържане и конкретизиране на това искане.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивният съдебен състав прецени, че за изясняване на делото от фактическа страна и правилното му решаване, следва да бъде допуснат повторен разпит на свидетелката Н.Г., както и уважи искането на защитата за разпит на вещите лица доц. д-р М.К. и доц. д-р Л.П., изготвили допусната в хода на въззивното производство от друг въззивен съдебен състав повторна СМЕ.

В проведеното по делото въззивно съдебно следствие, в рамките на което е разпитана допуснатата свидетелка Н.Г., проведен е разпит на двете вещи лица - доц. д-р М.К. и доц. д-р Л.П., изготвили съдебно-медицинска експертиза, е допусната и назначена по искане на защитата тройна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на същите въпроси: 1./ Причинено ли е на частния тъжител Д.И.П., вследствие на инкриминирания инцидент, телесно увреждане и ако е причинено такова – какво е то?; 2./ Какъв е медико-биологичния характер на причиненото телесно увреждане на частния тъжител Д.И.П., вследствие на инкриминирания по делото инцидент?; 3./ Какъв е механизма на причиняване на това телесно увреждане и респективно по какъв начин то е получено, в случай, че такова е налично?; 4./ Да се посочи,какъв е периода на възстановяване, вследствие на полученото травматично увреждане,в случай, че такова е получено?. Така допуснатата от въззивният съд тройна СМЕ е изготвена от вещите лица д-р Ц.Г., доц. д-р М.К. и доц. д-р Л.П..

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, процесуалният представител на частния тъжител П., адвокат И. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея, по съображенията, изложения в тях. Счита обвинението за доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Намира за безспорно установен фактът на получена от частния тъжител травма, изразяваща се в навяхване на дясната ръка, която твърди, че се установява от писмените доказателства и заключенията на изготвените по делото съдебно-медицински експертизи. Счита за безспорно установен и начина, по който извършено процесното престъпление. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за субективна несъставомерност на деянието, поради липса на умисъл за извършване на престъплението. Твърди, че тенденциозно подсъдимата е търсела конфликт, както с частния тъжител, така и с членовете на неговото семейство, поради което според повереника е налице умисъл за извършване на престъплението. Посочва, че с оглед изминалия период от време, е нормално свидетелката Г. да не си спомня как точно е извършено процесното престъпление, поради което предлага на въззивния съд да вземе предвид показанията на свидетелката депозирани за първи път в хода на първоинстанционното производство, в които същата описва действията на подсъдимата спрямо частния тъжител. Предлага на въззивната инстанция при постановяване своя акт да кредитира и всички останали гласни доказателствени средства, които са били изключени от доказателствената съвкупност или отхвърлени от първостепенния съд, тъй като според повереника същите дават представа за цялостната картина на престъпното деяние, и доказват по безспорен начин, че такова е извършено, както и че вследствие на него тъжителят е претърпял процесното телесно увреждане. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимата С. за виновна в извършване на престъплението, за което е предадена на съд, както и да уважи предявения граждански иск в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски и заплатен адвокатски хонорар.

Защитникът на подсъдимата С. – адв. Й., намира, че не са налице основания за изменение или отмяна на първоинстанционна присъда, поради което пледира за нейното потвърждаване. Предлага на въззивния съд да кредитира показанията на свидетелката Г., депозирани в хода на въззивното съдебно следствие, от които се установява според защитата, че съприкосновението между подсъдимата и частния тъжител е настъпило в областта на ямката между палеца и показалеца, като кореспондиращи на заключението на вещите лица изготвили тройната СМЕ, допусната в хода на въззивното съдебно следствие. Според защитата, от същото се установява категорично, че липсват каквито и да било травматични увреждания в областта на ръката на пострадалото лице. Посочва, че такива не са установени нито посредством рентгеново изследване, но така също заявява, че липсва и каквато и да било симптоматика като зачервяване и подуване, изводимо също от заключението на вещите лица. Твърди, че липсват каквито и да било обективни данни за претърпяна от пострадалия травма под формата на навяхване или дисторзия, още по-малко за изкълчване. Посочва, че навяхване може да се установи единствено посредством изследване с ЯМР, каквото в случая не е направено. Посочва за безспорни конфликтните отношения между двете страни, както и наличието на съприкосновение между тях, но изключва възможността последното да е било съпроводено от хващане на палци, извъртане или изкълчване.

Позовава се на разясненията на вещите лица, от които според защитата се установява, че се касае за един удар, който категорично е отречено да може да причини инкриминираното телесно увреждане. В заключение намира, че след като инкриминираното с тъжбата телесно увреждане не е потвърдено от вещите лица, то и не са налице основания за отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Повереникът на частният тъжител – адв. И. при упражняване правото си на реплика, по реда на чл. 295, ал. 1 НПК, изразява несъгласие с доводите на защитата за липса на доказателства за претърпяна от тъжителя травма, като в тази връзка посочва, че са налице медицински документи – СМУ и документ за преглед от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, които според повереника безспорно доказват, че тъжителят е претърпял процесното нараняване, за което му е било назначено и съответно лечение с медицинска лонгета. Отделно от това, моли съда да вземе предвид и обясненията на подсъдимата, в които последната е съобщила, че е дърпала ръката на частния тъжител.

В своята дуплика, адв. Й. сочи, че в амбулаторния лист издаден от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, дори не е отбелязано на коя ръка е констатирано нараняване.

В реплика на адв. Й., процесуалният представител на тъжителя, адв. И. сочи, че въпроса на коя ръка е била травмата се установява посредством рентгеновата снимка.

В правото си на лична защита подсъдимата А.С. поддържа казаното от своя защитник. Твърди, че страхът на тъжителя от извършеното от него спрямо Б.С.е причината същия да посети УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ и да твърди, че го боли ръката. Посочва, че тъжителят не е отишъл на повторен преглед, въпреки заявеното от него, че много го боли ръката.

Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

В правото си на последна дума, подсъдимата А.С. не се признава за виновна. Заявява, че единствено е дърпала частния тъжител за ръкава, в момент, в който последният е стискал с ръка шията на сина й.

СОФИЙСКИ градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел прецизно съдебно следствие.

Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство гласни доказателства, изразяващи се в обясненията на подсъдимата А.С., показанията на свидетелите И.П., Н.Г., Б.С., А.С.и И.И.. Съдът е изслушал заключенията на съдебно-медицинските експертизи изготвени по отношение на частният тъжител П. и подсъдимата С., както и е събрал по предвидения процесуален ред множество писмени доказателства, от които с най-голямо значение за главния факт на доказване по делото са: СМУ № С-06/18г., лист за преглед на пациент от 06.01.2018 г., извлечение от амбулаторна книга на МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, експертно решение на ТЕЛК, медицинска документация по отношение на подсъдимата С. и справка за съдимост. Освен върху събраните от първата инстанция доказателства, въззивният съд изведе своите фактически изводи и върху доказателствата и способите за тяхното установяване, събрани пред тази инстанция. Това са проведеният допълнителен разпит на свидетелката Н.Г. и заключението на изготвената пред въззивния съд тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни.

Въз основа на всички тези доказателства и законовото задължение за собствен анализ на доказателствата, въззивният съд изведе следната фактология:

Подсъдимата А.С.С. е родена на *** г. в с. Курило, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, с висше образование, с постоянен адрес:***, с ЕГН: **********.

Частният тъжител Д.П. и свидетелката И.П. обитавали къща, находяща се на адреса в гр. Нови Искър, ул. „*******.

Подсъдимата А.С. притежавала незастроен недвижим имот, граничещ имота на частния тъжител, находящ се на посочения по-горе адрес. Достъпът до имота на подсъдимата се осъществявал посредством улица „тупик“, на която частният тъжител П. често паркирал личния си автомобил.

Двете семейства – това на частния тъжител П. и това на подсъдимата С. имали спорове относно паркирането на автомобила на П. върху улицата „тупик“, тъй като последното затруднявало достъпа на Стратеви до имота им. В тази връзка, подсъдимата С. сезирала различни институции – МВР и Столична община с искане да се забрани паркирането на автомобили върху улицата „тупик“.