Решение № 496 от 23.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Плевен, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20234430201703 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.59 ОТ ЗАНН

С наказателно постановление № 15-2300179 от 26.07.2023г. на *** на Дирекция “ Инспекция по труда” гр.Плевен на основание чл.416 ал.5, вр. чл.

415в от КТ на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от В. П. П. с ЕГН: ********** за нарушение на чл.11, ал.1 на Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работници и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лв.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „***“ ЕООД с ЕИК: *** представлявано от В. П. П., която го обжалва и моли съдът същото да бъде отменено като незаконосъобразно или алтернативно да бъде изменено обжалваното наказателно постановление, като бъде намален размера на имуществената санкция в минимален размер или алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание повереникът на жалбоподателят адв.И. И. от АК – Пловдив изразява становище за отмяна на издаденото наказателно 1 постановление или алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание, в минимално предвидения в закона или алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“, редовно призован, се представлява лично от *** Р. И., която изразява становище, че жалбата срещу наказателното постановление е неоснователна и незаконосъобразна, поради което моли съда да остави същата без уважение и да постави решение, с което да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Моли също така да бъде потвърдено наказателното постановление с размера на санкцията, която е определена.

След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, допустима е, а по същество съдът намира следното:

Видно от представения по делото акт за установяване на административно нарушение № 15 - 2300179 от 26.06.2023г., съставен от А.

В. Д. на длъжност *** при Дирекция „Инспекция на труда“ гр. Плевен и в присъствието на свидетеля Х. В. Р., при проверка на място, извършена на 05.06.2023г. в 15:43 часа в обект магазин “”***”, намиращ се в гр.Плевен, ул.“***, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, представляван от В. П. П. с ЕГН: ********** и при извършена документална проверка на 26.06.2023г. в офиса на Дирекция „ИТ“ със седалище гр.Плевен се констатира нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство, а именно „***“ ЕООД в качеството си на работодател допуска до работа лица, които не са инструктирани, с което е нарушил чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление № 15-2300179 от 26.07.2023г.; акт за установяване на 2 административно нарушение № 15 - 2300179 от 26.06.2023г.; заверено копие от обратна разписка от 28.07.2023г. за получаване на НП № 15-2300179 от 26.07.2023г.; заверено копие от товарителница, с която е получена жалбата; заверено копие от възражение с вх.№ 23079066/ 28.06.2023г. ведно с приложенията към него; заверено копие на обяснение от В.В.; заверено копие на книга за начален инструктаж; заверено копие на книга за периодичен инструктаж; заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „***“ в Дирекция „ИТ“гр.Плевен; заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „***“ в Дирекция „ИТ“гр.Плевен; заверено копие на протокол за извършена проверка № ПР2320720/ 26.06.2023г., показанията на свидетелите А. Д. и Х. Р..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При извършената служебно проверка, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП, представляващи основания за отмяната му, като всички изложени в противен смисъл възражения в жалбата и в съдебно заседание са неоснователни: АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи – актът за установяване на нарушението е съставен от А.

Д. – *** в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, а обжалваното НП е издадено от *** на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Плевен – Р. И. И., т .е. от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, с което са спазени разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. АУАН и НП и съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, ясно и недвусмислено описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма.

Видно от приложените по делото инструктажни книги, на лицата, допуснати до работа, не са проведени различни по вид инструктажи от посочените в чл. 10, ал. 3 от Наредбата и обстоятелството, че в АУАН не е посочено кой точно инструктаж не е проведен не представлява нарушение на производствените правила. Що се отнася до твърденията на защитата, че не се разбира кога точно е извършено нарушението, съдът констатира, че в случая се касае за множество лица, постъпили на работа в различни периоди, като се извършва проверка на място и нарушението се констатира при последвалата проверка в офиса на ДИТ, но не е възможно да се установи в кой конкретен момент е извършено от нарушителя. Налице са множество отделни нарушения на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, респективно за всеки допуснат до работа без проведен инструктаж служител, които са квалифицирани като едно нарушение на посочената норма, във връзка с което е ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството. По 3 отношение на установяването на нарушението, в АУАН ясно и конкретно е посочено, че при проверка на място на 05.06.2023 г. и последвала документална проверка в офиса на ДИТ – Плевен, се установява нарушението. Това представлява стандартен метод на работа, доколкото при проверката на място обективно не е възможно да се изследва целият обем относими документи. Показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Р. също подкрепят описаното в процесния АУАН, доколкото и двамата са категорични, че са извършили проверка на място в обект, стопанисван от „***“ ЕООД, като след това е извършена документална проверка, при която е установено въз основа на представените инструктажни книги, че работодателят допуска до работа лица, които не са инструктирани.

Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението, дадената му цифрова квалификация и приложената санкционна норма.

Доколкото не са представени доказателства, от които да е видно, че в действителност са били извършени инструктажи преди проверката, които не са документирани, то и правната квалификация на нарушението като такова по чл.11, ал. 1 от Наредба № РД – 07-2 за условията и реда на провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Не е и житейски логично инструктажите да са проведени, а в инструктажните книги да липсва подпис на лицата, които са били инструктирани. Не се доказват твърденията на защитата, че работодателят е осигурил провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, тъй като тях не са ангажирани доказателства. Видно от книгите липсва подпис на лицата, които е следвало да бъдат инструктирани, от което следва и извод, че инструктаж не е проведен и съответно фактическите констатациии в АУАН и издаденото впоследствие НП отговарят на обективната действителност.

По отношение на възраженията, че АУАН е бил връчен на лице, което няма правомощие да го получи, както и че в АУАН и в НП за управител е вписана В. П., вместо Ц. П., която е била действащ управител от 21.06.2023 г., съдът намира същите за неоснователни, като съображенията за това са следните: Обстоятелството, че в процесния АУАН е вписана като управител на дружеството В. П., която считано от 21.06.2023 г. не е била на тази длъжност, макар и да представлява нарушение, не е от такова естество, че да доведе до ограничване правата на жалбоподателя, доколкото актът е връчен на лице, редовно упълномощено да представлява жалбоподателя, съответно управителят на дружеството към този момент е имал възможност да се запознае със съдържанието му, поради което и съдът не намира, че е 4 нарушено правото на защита на дружеството. Следва да се отбележи и че това лице – В.В. е подало възражение от името на дружеството, което още повече опровергава тезата, че правата на жалбоподателя са били нарушени. Видно от изложеното процесният АУАН е бил предявен на нарушителя чрез негов редовно упълномощен представител – лицето В.В., което е било упълномощено от действащия към момента на издаване на пълномощното управител на дружество, като доколкото това пълномощно не е било оттеглено от новия управител – Ц. П., то същото е било валидно и В.В. е била оправомощена да получи АУАН от името на дружеството. В тази връзка и доколкото АУАН е бил връчен на нарушителя, твърдението на жалбоподателя, че е бил нарушен чл. 52, ал. 2 от ЗАНН също не се споделя от съда.

От материално-правна страна, обжалваното НП е и напълно обосновано. От събраните по делото доказателства, а именно разпита на актосъставителя А. Д., на свидетеля Х. Р. и от приложените към административнонаказателната преписка заверено копие на книга за начален инструктаж и заверено копие на книга за периодичен инструктаж, безспорно се установява, че при проверка на място, извършена на 05.06.2023 г. и при последвала проверка по документи в офиса на Дирекция „ИТ“ със седалище гр.Плевен се констатира нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2), изразяващо се в това, че дружеството жалбоподател „***“ ЕООД в качеството си на работодател допуска до работа служители, на които не са проведени задължителните съгласно Наредба № РД-07-2 инструктажи.

При определяне на санкцията е взето предвид, че от нарушението не са произтекли вредни последици и то е остранено веднага след установяването му, като именно заради тези обстоятелства санкцията да е наложена по реда на чл. 415в от Кодекса на труда, с оглед на което същите не могат да се ценят отново при определянето на размера й, нито да обусловят извод, че нарушението представлява маловажен случай.

5

Основателно е обаче възражението, че размерът на санкцията не е определен в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. АНО не е отчел, че се касае за първо нарушение на дружеството от този вид, а освен това след извършената проверка са изпълнени дадените предписания. В тази връзка и предвид липсата на обстоятелства, обосноваващи налагането на санкция в повисок размер, съдът намира, че административнонаказващият орган необосновано е наложил санкция в максимален размер, а именно 300 лева, при предвидени от законодателя рамка от 100 до 300 лева. В настоящия случай справедлива санкция се явява такава в минимален размер – 100 лева.

По тези съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта относно наложената санкция, като на жалбоподателя „***“ ЕООД бъде наложена санцкия в законовия минмум - 100 лева. Съдът намира, че такова размер наказание съответства на степента на обществена опасност на нарушението и нарушителят и ще способства за постигане целите на наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН.