Определение № 166 от 14.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Пазарджик, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500113 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „М. Д." №*, чрез процесуалния представител адв. А. М., срещу Разпореждане № 7 от 06.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1245/2024г. по описа на Районен съд - В., с което е върнато като просрочено подаденото възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 8747/23.12.2024г. от длъжника по делото Л. Г. Б..

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното разпореждане поради нарушение на процесуалните правила, доколкото заповедният съд не бил съобразил разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК при постановяването му. С оглед на което се иска да бъде отменено обжалваното разпореждане и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и против подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт съгласно т.5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според която „На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК“.

1

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 1245/2024г. по описа на Районен съд - В. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 6840/04.10.2024г. от заявителя „Шел България“ ЕАД срещу длъжника Л.

Г. Б. с приложен към заявлението запис на заповед от 30.01.2023г., предявен на 19.09.2024г.

След изпълнение на процедурата по чл. 418 ГПК, заповедният съд е издал заповед № 675 от 08.10.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника, допуснал е незабавно изпълнение на същата и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените в заповедта за изпълнение суми. Издаденият изпълнителен лист № 615/08.10.2024г. по посоченото дело, както и заверен препис от издадената заповед за незабавно изпълнение са връчени на заявителя на 15.10.2024г.

На 23.12.2024г. длъжникът Л. Г. Б., чрез адв. А. М., е подал възражение с вх. № 8747/23.12.2024г. по чл. 414 във връзка с чл. 418, ал. 6 ГПК срещу издадената по делото заповед за незабавно изпълнение № 675 от 08.10.2024г.

С Разпореждане № 2657/27.12.2024г., постановено по ч.гр.д. № 1245/2024г. по описа на Районен съд – В., първоинстанционният съд е оставил без движение подаденото възражение и е указал на длъжника в едноседмичен срок да представи доказателства за датата, на която му е връчена издадената по делото заповед за незабавно изпълнение.

В указания срок, с молба от 31.12.2024г., длъжникът е представил заверени преписи от покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20248890401314 по описа на ЧСИ С., образувано въз основа на изпълнителен лист № 615/08.10.2024г. по ч.гр.д. № 1245/2024г. по описа на Районен съд – В., както и разписка за получаването й. От последната е видно, че на 21.11.2024г. на длъжника (чрез неговата съпруга, поела задължението да му предаде) е връчена поканата за доброволно изпълнение по посоченото изп.дело, ведно с препис от издадените срещу него изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение.

С обжалваното разпореждане, съдът е приел, че доколкото от представените доказателства е видно, че заповедта е връчена на длъжника на 21.11.2024г., то подаденото на 23.12.2024г. възражение срещу нея се явява просрочено, поради което е върнал същото на основание чл. 414, ал. 2 ГПК.

След постановяване на обжалвания съдебен акт по делото е постъпило придружително писмо от ЧСИ С. с приложени към него покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20248890401314 и разписка за връчването й, от които 2 също се установява, че на 21.11.2024г. на длъжника Л. Г. Б. са връчени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 1245/2024г. по описа на Районен съд – В..

При така изложената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане като краен резултат е неправилно.

Съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК (в редакцията, действала към момента на подаване на заявлението и постановяването на обжалвания съдебен акт) заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, като съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.

В настоящия случай, това връчване на длъжника на изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение е станало на 21.11.2024г., от която дата е започнал да тече за него едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на възражение. Установява се от преписката по заповедното производство, че възражението срещу заповедта е подадено на 23.12.2024г. и същото е в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Тъй като последният ден от едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, считано от 21.11.2024г. е неприсъствен - 21.12.2024 г. (събота), то съобразно правилото на чл. 60, ал. 3, във вр. с ал. 6 ГПК срокът изтича в първия следващ присъствен ден, т.е. на 23.12.2024г. (понеделник). Именно на тази дата, в последния ден от срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е постъпило в съда депозираното от длъжника възражение с вх. № 8747/23.12.2024г., поради което и срокът за подаването му не е пропуснат. Изводът в обратния смисъл на първоинстанционния съд не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав.

Предвид горното обжалваното разпореждане за връщане на възражението с вх. № 8747/23.12.2024г. по чл. 414 ГПК, подадено от длъжника Л. Г. Б., се явява неправилно като краен резултат и като такова следва да бъде отменено, а делото следва да се върне обратно на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Разпореждане № 7 от 06.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1245/2024г. по описа на Районен съд - В..

ВРЪЩА делото на Районен съдопроизводствените действия. съд

-

В. за продължаване на

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4