Решение № 17 от 14.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Бургас, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело за възобновяване № 20232000600266 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения И. Х. И. чрез упълномощен защитник адв. Д. М. - САК, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 732/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас с изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Депозирано е писмено допълнение от втори упълномощен защитник на осъдения – адв. Д. Г. – БАК, с което се поддържат основанията, наведени в първоначалното искане.

Пред настоящия съд искането за възобновяване се поддържа от двамата защитници и осъдения. Излагат подробни съображения основно по оплакването за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, респ. нарушение на материалния закон при преценка обективната и субективна съставомерност на деянието като престъпление по чл.143, ал.1 от НК. Поддържат и третото наведено основание за явна несправедливост на наложеното наказание.

В личната си защита осъденото лице желае възобновяване на делото, за да се защити по обвинението в принуда. Не отрича първоначално си желание бременността на пострадалата да бъде прекратена. Примирил се с невъзможността това да се случи, след посещение при гинеколог. Отрича да е удрял и заплашвал пострадалата, като настоява това да са нейни измислици.

1

Желае да възтържествува истината.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Справедливостта на процеса не е нарушена - осъденият е могъл да се защитава пред двете редовни инстанции срещу всички факти в обвинителния акт. Налице са както твърдения в обвинителния акт, така и доказателства по делото, за осъществена от осъдения спрямо пострадалата принуда чрез поредица от действия, изразяващи се във физическа и словесна агресия, целящи да сломят волята на С. и да я принудят да направи аборт, което тя не е желаела.

Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, упражнявайки правомощието си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК. Материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание е справедливо.

В последната си дума осъденото лице претендира възобновяване на делото, за да се установи истината.

Апелативният съд, след като провери доказателствата по делото, съобрази становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Заявените оплаквания на осъденото лице разкриват всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Искането, както и писменото допълнение към него, са направени в срока по чл.421, ал.3 от НПК.

Разгледано по същество, на посочените основания и в контекста на очертаната аргументация, искането за възобновяване е неоснователно.

Съображенията за това са следните:

С присъда № 98 от 17.05.2023г., постановена по НОХД № 1871/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, И. Х. И. е признат за виновен в това, че на 15.01.2020 г. в гр. Бургас противозаконно лишил от свобода бременната жена А. П. С., като заключил вратите на автомобил марка „Ауди“ с рег. №* *** **, паркиран до площад „Жени Патева“ и я държал около половин час в автомобила - престъпление по чл. 142а, ал. 3, т.1, вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален "строг" режим.

Със същата присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното по НОХД №1162/2017 г. по описа на Окръжен съд Бургас, общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години при първоначален "строг" режим.

До размера на 6000 лв. е уважен предявеният от пострадалата А. П. С. срещу И. Х. И. граждански иск - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на 2 увреждането - 15.01.2020 г. до окончателното погасяване, като искът е отхвърлен за сумата над 6000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.

Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства.

По въззивна жалба на осъденото лице с решение № 261/18.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 732/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК, първоинстанционната присъда е изменена чрез преквалифициране на дейността на подсъдимия по чл. 143, ал. 1 от НК, като И. е признат за виновен в това, че на 15.01.2020 г. в гр. Бургас, принудил А. П. С., да извърши нещо противно на волята й – да направи аборт, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от НК вр. с чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и същият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 142а, ал. 3, т.1, вр. с ал. 1 от НК. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения:

От съдържанието на искането и допълнението към него се извеждат следните твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения: липса на обстоен анализ на събраните доказателства, мотивиране на съдебния акт с общи и абстрактни изречения, игнориране на правилото обвиненото лице да бъде признато за виновно само след доказване на обвинението по несъмнен и категоричен начин; кредитиране на доказателства, които са недостатъчни и противоречиви; приети са за доказани факти, за които липсват доказателства; съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на защитата. Едновременно с тези общо заявени недостатъци в процесуалната дейност на въззивния съд е подчертана приета от въззивния съд фактическа обстановка, съвпадаща изцяло с обстоятелствената част на обвинителния акт. Конкретен упрек е отправен към ценените с доверие показания на свид. С., без отчитане на тяхното „надграждане“ в хода на производството и без задоволителен отговор за последващите отношения между осъденото лице и пострадалата. Според защитата, случилото се е една поредна семейна драма – обикновен битов скандал, хиперболизиран от пострадалата и нейните родители, за решаването на който са ползвани органите на прокуратурата и наказателният съд, с което е нарушено правото на справедлив процес, в частност правото на защита, като е подкопано доверието в правосъдието. Съгласие е изразено с оправдаването на И. по обвинението за престъпление по чл.142а от НК, но процесуално нарушение е съзряно в преквалифицирането на деянието по чл.143 от НК, тъй като с обвинителния акт е инкриминиран само фактът на заключване на пострадалата в автомобила и И. не се е защитавал по вмененото му обвинение заключването в автомобила да е част от цялостна дейност по оказана принуда спрямо пострадалата, за да склони С. да направи аборт. В искането се признава наличието на такива факти в обвинителния акт, но се отрича заключването в автомобила да е бил обвързано с намерението на И. за аборт на С., което обстоятелство останало недоказано. Процесуална неизрядност се 3 твърди и относно мотивите на Окръжен съд Бургас за субективния елемент на престъплението принуда.

В допълнението към искането за възобновяване също е оспорена преквалификацията на изпълнителното деяние, тъй като двете престъпления попадат в различни раздели от НК, а обвинителният акт не съдържа факти принудата да е съпроводена със сила и заплашване. Изразено е несъгласие и с цитираната от въззивния съд практика на Европейския съд по правата на човека, тъй като производствата пред върховна съдебна инстанция и тези по възобновяването не са идентични. Общо се настоява за липса на отговор във въззивното решение по възражения на защитата във въззивната жалба и в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, както и липса на самостоятелен анализ на доказателствата, различен от този на първата инстанция, отъждествен с липса на мотиви.

При осъществения извънреден контрол настоящият състав не установява допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл. 107 от НПК от въззивния съд при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за ангажиране на наказателната отговорност на искателя фактически положения за престъпление по чл.143, ал.1 от НК, за което е признат за виновен и му е наложено наказание при условията на чл.54 от НК.

Неоснователни са доводите за твърдяна порочна доказателствена дейност в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд. Непредубеденият прочит на мотивите на въззивния съд, в частта относно ценените доказателствени източници, опровергава твърдението на защитата въззивното решение да е основано на негоден и превратно оценен доказателствен материал. Въззивният съд е изпълнил в дължимия обем задължението си да обсъди всички доказателствени материали, в това число и в аспекта на наведените защитни доводи, а не се е задоволил със схематичен анализ, както се настоява в искането и допълнението към него. Спазено е процесуалното изискване на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК и не са налице пороци при формирането на вътрешното убеждение на решаващия орган.

Въззивният съд е обсъдил доказателствата касателно обвинението, очертано в обвинителния акт, и въз основа на собствена оценка на събрания доказателствен материал /стр.5-7 от въззивното решение/, е изложил фактически и правни изводи по изискуемия от закона начин. По-лаконичният стил на въззивния съд не разкрива недостатък в процесуалната дейност, тъй като фактите са възприети по сходен начин с тези, изложени в мотивите на първата съдебна инстанция, и които – както се сочи в искането за възобновяване, са описаните в обвинителния акт. Въззивният съд е посочил всеки доказателствен източник, ценен с доверие, а именно свидетелските показания, частично обясненията на подсъдимия, заключенията на назначените по делото съдебно-техническа експертиза и две съдебни 4 психиатрично-психологични експертизи - съответно на И. и пострадалата, писмените доказателства, въз основа на които е изградил изводите си по фактите и правото. Обратно на твърдяното в искането, показанията на постр.

С. са получили кредит на доверие след констатация за тяхната последователност в хода на производството и взаимовръзката между тях и останалите събрани по делото гласни и писмени източници на информация.

Настоящият съд не установява редовните инстанции да са надценили съдържанието на показанията на пострадалата, отсъства и твърдяното „надграждане“. Данните в свидетелските показания на свид. Ал.С. относно очертаните в обвинителния акт факти са еднопосочни и коректно интерпретирани. Верен е и изводът за тяхното пълно съответствие с информацията, придобита от останалите гласни доказателствени средства и писмените доказателствени материали. В мотивите на въззивния съд са налице и съображения защо не е възприета тезата на И. за самозаключване на автомобила, чрез съпоставяне на обясненията в тази част със заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, дала категоричен отговор, че заключването и отключването на автомобила е възможно само чрез ръчно натискане бутоните на дистанционното управление. Този въпрос е бил изяснен по несъмнен начин и чрез отговорите на въпроси на вещото лице в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /л.220-221 от НОХД № 1871/2022 г. по описа на РС – Бургас, стр.9-11 от протокол от открито съдебно заседание от 17.05.2023 г./. Поради това е неоснователен упрекът за липса на мотиви, тъй като съдът е дал отговор на доводите във въззивната жалба и заявените от защитата в съдебно заседание пред въззивната инстанция, касателно оценката на доказателствата, въз основа на които е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите и правото.