Решение № 204 от 08.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Добрич, 08.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230200836 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Б. Н. Т. ЕГН ********** срещу НП № 156/29.10.2021г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 63 ал. 4 от Закона за здравето и т. 7 от Заповед № РД – 01 - 646/29.07.2021г. на Министъра на здравеопазването на основание чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания, като прави искане наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и от 1 лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

При извършена на 10.08.2021г. насочена проверка от главен инспектор М. Х. Х. от отдел ДЗК за спазване на противоепидемичните мерки, разпоредени със Заповед № РД – 01 – 646/29.07.2021г. на Министъра на здравеопазването в ресторант „***“, с адрес: гр. Д., бул. „*** е установено, че Б. Н. Т., работещ като сервитьор не носи защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, закриваща изцяло носа и устата в закрито обществено място, с което е нарушило задължителните противоепидемични мерки. Не е представен документ /сертификат/ доказващ извършена ваксинационна схема срещу COVID – 19.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН; Заповед № РД – 01 - 646/29.07.2021г.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват показанията на актосъствителя и свидетелите по АУАН, които са извършили проверка в процесния обект. Същите са категорични, че жалбоподателят Б. Н. Т. е работел като сервитьор без поставена на лицето защитна маска за еднократна или многократна употреба, закриваща изцяло носа и устата в закрито обществено място. Показанията на свидетелите са последователни, пълни и логични, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Твърдението на жалбоподателя, че по време на проверката не бил на работа, а пиел кафе отвън като клиент, не намери опора в събрания по делото доказателствен материал. Дори напротив при съставяне на АУАН, жалбоподателят е направил възражения, че е бил без маска моментно, защото пиел вода и си пръскал лицето с вода, като не е посочил, че се намира извън обекта. Последното се навежда едва с подаване на жалбата срещу издаденото наказателно постановление.

2

Поради това от съдържанието на съставените АУАН и НП, от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН се установява, че жалбоподателят не е бил клиент в проверявания обект, който представлява закрито обществено място. При извършената проверка жалбоподателят е работел като сервитьор в обекта, като неговите задължения да носи защитна маска произтичат от въведената с т. 7 от Заповедта противоепидемична мярка предвид осъществяваното от него непосредствено обслужване на клиенти.

Съдът кредитира изцяло приложените по административнонаказателната преписка писмени материали, приети от съда по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния закон.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие в съдържанието им.

За да е налице пълно и точно описание на административното нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето е необходимо в същото фактически да е описано изпълнителното деяние на същото, а именно, че нарушителят не е поставил на лицето си защитна маска, покриваща носа и устата, да се посочи мястото, в частност заведението, където е работел като сервитьор, както и конкретната заповед на министъра на здравеопазването, с която е въведена съответната противоепидемична мярка. В този смисъл са Решение № 3427 от 20.05.2022г. по адм. дело № 1956/2022г. по описа на АССГ, XX-ти касационен състав; Решение № 3844 от 10.06.2022г. по адм. дело № 2791/2022г. по описа на АССГ, IV-ти касационен състав; Решение № 4253 от 24.06.2022г. по адм. дело № 2556/2022г. по описа на АССГ, III-ти касационен състав; Решение № 4304 от 27.06.2022г. по адм. дело № 3

2504/2022г. по описа на АССГ, III-ти касационен състав и други. От фактическото описание на административното нарушение в АУАН и НП недвусмислено се установява, че се касае за бездействие от страна на нарушителя, изразяващо се в непоставяне на защитна маска на лицето, която да покрива носа и устатата му, което касае изпълнителното деяние, свързано с неизпълнение на същата мярка.

По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че Б. Н. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето.

Съгласно посочената разпоредба, действаща към момента на извършване на нарушението, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

В настоящия случай в т. I. 7 от Заповед № РД – 01 - 646/29.07.2021г. на министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 ЗЗдр. в периода от 01.08.2021г. до 31.08.2021г. е била въведена следната противоепидемична мярка на територията на Република България - всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътните гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в Приложение № 3.

Заповедта е издадена на основание Решение № 547/28.07.2021г. на Министерски съвет, с което е продължен срокът на обявената с Решение № 325/14.05.2020г. на Министерски съвет извънредна епидемична обстановка на 4 територията на Република България за периода от 01.08.2021г. до 31.08.2021г.

С оглед на това, към момента на извършване на деянието, предвид продължения срок на въведената в страната извънредна епидемична обстановка и издадената Заповед от министъра на здравеопазването, жалбоподателят Т. е имал задължение да постави на лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба, която маска да покрива носа и устата му, работейки в ресторанта, на закрито обществено място. Доколкото по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят не е имал поставена защитна маска за лице, то последният е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че посочената заповед на министъра на здравеопазването представлява подзаконов нормативен акт и се явява нищожна, доколкото не е била публикувана в Държавен вестник. Процесната заповед на министъра на здравеопазването носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, доколкото е с еднократно правно действие и с нея се създават права и задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица (в този смисъл са Определение № 8865 от 06.07.2020г. по адм. дело № 3873/2020г. по описа на ВАС; Определение от 01.06.2020г. по адм. дело № 4088/2020г. на ВАС и др.). В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 63а ал. 5 от Закона за здравето, в която е посочено, че заповедта на министъра на здравеопазването по чл. 63а ал. 1 от Закона за здравето е общ административен акт. С оглед на това релевираното възражение за нищожност на издадената заповед от министъра на здравеопазването се явява неоснователно.

Деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването им. В случая се установи, че жалбоподателят е бил наясно, че следва да носи защитна маска на лицето, но е отказал поставянето на такава.

За така извършеното нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето налагане на глоба в размер от 300 до 1000 лева. В случая на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в предвидения от закона минимален 5 размер от 300 лева, поради което не е необходимо да се обсъждат наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото съобразно принципа "reformatio in pejus" положението на жалбоподателя не може да бъде влошено само по подадена от последния жалба. С оглед на това, обжалваното НП се явява правилно и в своята санкционна част.

Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК , респ. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Следва да се отбележи, че процесното административно нарушение касае неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки на територията на страната, вследствие разпространение на заболяването "Covid-19", свързано със смъртни случаи на множество хора в световен мащаб, вкл. и на територията на Република България, която е на едно от първите места в света по процент смъртни случаи от "Covid-19" на глава от населението. В този смисъл неизпълнението на процесната противоепидемична мярка е застрашило в значителна степен обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето.

Предвид всичко гореизложено, жалбата срещу атакуваното наказателно постановление се явява неоснователна, поради което последното следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.

Разпечатката съдържа 36 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f62a269e-3df2-42eb-b831-5df235421752