Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260807 от 09.03.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3354/2019
Вид
Решение № 260807
Подписан
09.03.2021
В сила
08.04.2021
Състав
МИХАИЛ ПЕТКОВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№260807/9.3.2021г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №3354 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „А.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу П.З.Д.,

ЕГН **********, с адрес ***, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 8345.85 лева /осем хиляди триста четиридесет и пет лева и 85 с./ лева – дължима ГЛАВНИЦА по Договор /обезпечен със залог върху бъдещо вземане на Кредитополучателя към трето лице/ № ПД-53302/ 05.05.2016 год.; сума в размер на 633.07 лв. /шестстотин тридесет и три лева и 07 ст./ лева – ПРОСРОЧЕНА ЛИХВА, за периода от 02.01.2017 год. до

14.05.2018 год.; сума в размер на 361.78 лв. /триста шестдесет и един лев и 78 ст./ лева – НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА за периода от 02.12.2016 год. до

14.05.2018 год.; сума в размер на 29.30 лв. /двадесет и девет лева и 30 ст./ лева – ДЪЛЖИМА НЕУСТОЙКА за периода от 02.01.2017 год. до

14.05.2018 год.; сума в размер на 24.00 лв. /двадесет и четири/ лева – РАЗНОСКИ за периода от 09.05.2018 год. до

14.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3420/17.05.2018г., постановена по гр. дело № 7051/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ.

В условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли предявените установителни искове се предявяват осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати процесните суми.

В исковата молба се излагат твърдения, че кредиторът А.Б.Б.

АД по силата на договор за потребителски кредит №53302/05.05.2016г. е отпуснал на ответника в качеството му на кредитополучател сумата от 10000 лева, при уговорен срок между страните за погасяване на задължението на 02.05.2019г.С оглед неизпълнение задължението на ответната страна кредиторът се възползвал от правото си да обяви задължението по договора за предсрочно изискуемо, считано от 09.05.2018г. Твърди, че за намерението си за отнасяне на вземането за предсрочно изискуемо е уведомил ответника преди депозиране на заявлението в съда. Претендира присъждане на дължимата главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка и такса по сторени разходи за уведомяване на ответника по обявената предсрочна изискуемост.

В исковата молба, с оглед предявената в евентуалност искова претенция се релевира изявление за обявяване на исковата предсрочната изискуемост, в случай, че същата не бъде приета, че е осъществена преди депозиране на заявлението в съда.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №53302/05.05.2016г. е отпуснал на ответника в качеството му на кредитополучател сумата от 10000 лева. Излага, че на 13.03.2019г. страните са постигнали споразумение във връзка изплащане задължението по договора за кредит. Посочва, че изпълнява параметрите на споразумението, като погасява задължението си към ответника. В евентуалност излага възражения, че не е уведомяван за намерението на банката да обяви задължението по договора за банков кредит за предсрочно изискуемо.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за потребителски кредит (обезпечен със залог върху вземане на Кредитополучателя към трето лице) №ПД-53302/05.05.2016г., по силата на който ищецът в качеството му на кредитор предоставя на ответника в качеството му на кредитополучател сумата от 10000 лева, в срок до 02.05.2019г.

Представен е погасителен план към договорът за потребителски кредит, от който се установява, че страните са уговорили сумата да бъде възстановена на 36 равни погасителни вноски от по 312,90 лева.

Общо дължимата сума по договора възлиза на 11424,49 лева, при уговорена договорна лихва от 7,9 % и ГПР в размер на 9,33 %.

Представени са Общи условия за предоставяне на потребителски кредит, в които са уредени условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Представена по делото е покана №234/21.02.2018г. от ищеца до ответника, с която на последния е обявена предсрочна изискуемост във връзка със задължение по договор за потребителски кредит (обезпечен със залог върху вземане на Кредитополучателя към трето лице) №ПД-53302/05.05.2016г. На 16.04.2018г. е залепено уведомление на адреса на ответника от съдебен изпълнител К.Данова, във връзка с връчване на поканата, след като е удостоверено, че адреса е посетен на 16.3.2018г., 31.03.2018г. и 16.04.2018г.На 16.04.2018г. е удостоверено от съдебният изпълнител, че е осъществено залепване на уведомление на адреса на работодателя на ответника – търговското дружество „Инливо БГ“ АД.

Представено по делото е споразумение от 13.03.2019г., с което страните уговорят, че вземането на ищеца по договор за потребителски кредит от 05.05.2016г. възлиза към 12.03.2019г. на 10268,15 лева, като е уговорен погасителен план на задължението. В договора е уговорено, че размера на задължение по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова карта за кредитен лимит от 10.05.2016г., към 12.03.2019г. възлиза на 1539,02 лева.

Прието е по делото заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Д.П., от което се установява, че отпусната по договора сума от 10000 лева е усвоена от ответника на 05.05.2016г., като за покриване на задължението са направени вноски на обща стойност от 4355 лева, като последната вноска до обявяване на кредита за предсрочно изискуем е заплатена на 03.02.2017г., същата в размер на 200 лева. Установява, че размера на задължението на ответника към 15.05.2018г. възлиза на 8345,85 лева – главница, 633,07 лева договорна лихва, 361,78 лева наказателна лихва и 29,30 лева неустойка. Експерта установява, че след извършване проверка в счетоводството на банката е констатирала осъществени плащания, последното от което на 16.11.2020г., като общия размер на заплатеното по задължението възлиза на 10341,40 лева. След съотнасяне на задължението експерта посочва, че остатъкът, който е дължим от ответника възлиза на общо 2006,70 лева, от които -116,11 лева главница по кредита, 235,53 лева – договорна лихва, 318,75 лева наказателна лихва за просрочена гладница, съответно 25,23 лева неустойка. Към общата сума посочва и дължимостта на законната лихва за забава, за периода 29.03.2019г.-16.11.2020г., която е изчислена от датата следваща дата на погасяване на главницата, върху главницата за всеки период в размер на 1466,44 лева, с приспадане на частично удържаната сума от 155,36 лева, при което размера на законната лихва за забава за посочения период възлиза на 1311,08 лева.

По делото е представено платежно нареждане от 29.12.2020г. за сумата от 600 лева, заплатени на основание „вноска по споразумение“, както и платежно нареждане от 30.01.2021г. за сумата от 600 лева, на основание също „вноска по споразумение“.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове е да установи, че между страните е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, че заетата сума е предадена на заемополучателя, че ищецът е довел до знанието на ответника, че е обявил вземането си по договора за предсрочно изискуемо.

Не е спорно между страните, че същите са обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът в качеството му на кредитор е предоставил на ответника сумата от 10000 лева, с падеж на задължението 02.05.2019г.От представеният по делото погасителен план към договорът за банков кредит съдът приема, че страните са уговорили, че задължението следва да бъде върнато на 36 бр. равни погасителни вноски от по 312,90 лева, като общият размер на задължението по договора възлиза на 11424,49 лева.

От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П., която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадена се установява, че на 05.05.2016г. отпусната сума е усвоена от ответника, от което се установява, че заетата сума по процесния договор за банков кредит е предадена от кредитора на кредитополучателя.

Спорен по делото е въпроса относно изпълнение задължението на банката да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, което намерение следва да съобщи на длъжника.

С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

При разглеждане на въпроса за предсрочната изискуемост на кредита, следва да бъде взето в предвид формата на процесуална защита, при която кредитора е сезирал съда, като следва да се съобрази дали това е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с който ще бъде търсено установяване вземането в полза на кредитора, с оглед издадена в негова полза заповед за изпълнение за парично задължение или предмет на исковото производство е предявен осъдителен иск. В първата хипотеза съдебната практика е категорична относно обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за предсрочна изискуемост на кредита, достигнало до длъжника в хода на процеса не може да бъде отчетено като относим факт по реда на чл. 235, ал.3 ГПК. В съдебното производство, при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за приложение на предсрочната изискуемост е необходило същата да бъде обявена на длъжника преди депозиране на заявлението в съда. Във втората хипотеза на предявен осъдителен иск (вкл. и в хипотезата на предявен в условията на евентуалност осъдителен иск при наличието на главен такъв по реда на чл. 422 ГПК), обстоятелствата досежно уведомяването на длъжника за намерението на кредитора да отнесе вземането си за предсрочно изискуемо стоят по различен начин. Общото между двете хипотези, е, че винаги кредитора следва да обяви на длъжника вземането си за предсрочно изискуемо. В съдебното производство по предявен осъдителен иск, кредиторът - ищец може да стори това включително и като релевира изявление в тази насока в исковата си молба, която следва да бъде връчена на ответника – длъжник.

В настоящата хипотеза главните претенции, които се разглеждат по реда на чл. 422 ГПК предполагат необходимостта в условията на пълно и главни доказване да бъде установено, че преди да бъде сезиран съдът със заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК са настъпили онези факти, които допускат обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, както и че това намерение на банката е станало известно на длъжника.

В разпоредбата на чл.9.1.1 от

Общите условия към договора за потребителски кредит е посочено, че при изпадане в забава на задължението на длъжника за главница и лихви по кредита, банката има право да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо. От анализа на събраните по делото доказателства и в частност от заключението по съдебно – счетоводната експертиза на в.л. П., съдът приема, че последното осъществено плащане от страна на ответника, преди банката да се възползва от правата си по чл.60, ал.2 ЗКИ е осъществено на 03.02.2017г. Кредитора се е възползвал от възможността да отнесе вземането като предсрочно изискуемо с покана от 21.02.2018г. Към този момент са настъпили посочените в общите условия обстоятелства, които дават тази възможност на кредитора, или с други думи длъжникът е преустановил плащанията по договора.