Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 292 от 04.10.2024, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Гражданско дело 135/2024
Вид
Решение № 292
Подписан
04.10.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Сунай Юсеин Осман

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286 · Търговски закон
  • чл. 298 · Търговски закон
  • чл.342 · Търговски закон
  • чл.442 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Момчилград, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20245150100135 по описа за 2024 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане по чл.422 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и по чл.442 от ТЗ вр.чл.92 от ЗЗД.

В исковата молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД- София, се твърди, че въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение но реда на чл.410 от ГПК, срещу отв.Н. М. А. е било образувано ч.гр.д № 683/2023г. на РС- Момчилград, и против длъжника е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в ОБЩ РАЗМЕР на 920,19 ЛЕВА.

П р е д в и д връчването на Заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, предявяват на осн.чл.422 във вр. с чл.415 ГПК иск за установяване на вземането но издадената заповед за изпълнение в размер на 920,19 ЛЕВА, представляваща цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски, както и неустойка и сума за мобилно устройство.

1

Ищцовото дружество посочва, че отв.Н. М. А. е бил абонат на дружеството- доставчик на мобилни услуги ..ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ със сключени договори, както следва:

1 / Договор за мобилни услуги от дата 09.07.2010г. 30.11.2021г. за ползване на мобилен номер 359897984082, както и 2 / Договор за мобилен номер 359898757143 от дата 20.12.2021г. Към последния са подписани 3/ договор за лизинг на устройство SAMSUNG Galaxy A03s 32GB White от същата дата, и 4/ договор за застраховка на устройство от дата 20.12.2021г., 5/ договор за лизинг на базови аксесоари от дата 20.12.2021г.

Посочва се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 006771010. Твърди се, че съгл. чл.266 от Общите условия на мобилния оператор„, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. “.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.12.2021 до дата 04.03.2022г, Теленор е издал фактури с посочените номера и дати на издаване, с обща дължима ст-ст на потребени и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 264,73 лева /фактурирани за четири последователни отчетни месеца- за месец 01/2022г., за месец 02/2022г., за месец 03/2022г., за месец 05/2022г./.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 264,73 лева, е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесните договори за услуги, като във връзка с чл.75. вр.с чл. 196 „в“ от ОУ на мобилния оператор, и дружеството е прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника Н. М. А. за ползваните абонаменти и е издадал крайна фактура №7335310543/05.05.2022г.

Заявява се, че след като страните са уговорили дължимите по договора 2 плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата ставала изискуема след изтичането на този срок, и когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му, съгл. чл.84 от ЗЗД.

Съгласно чл.75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е нА.це неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал правото незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.196 б.“в“ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нямало задължение да се кани закъснелият длъжник да изпълни задължението си. При това положение за мобилния оператор е възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент.

Ищцовото дружество претендираната неустойка в размер на 536,26 лева, представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер- посочени подробно.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство - SAMSUNG Galaxy A30s 32GB White, както и за предоставения пакет от аксесоари са били обявени за предсрочно изискуеми.

Посочва се, че Съгласно чл.З /2/ отДдоговора за лизинг, сключен към абонамента за мобилния номер ,.Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на ,, Теленор България " БАД''- т.е. 5 число в договорите.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за 3 ползвания мобилен номер, на основание чл.12 ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, плащанията са били обявени за предсрочно изискуеми- а именно претендират се лизинговите вноски в размер на 119,20 лева,, дължими от месеца на издаване на крайната фактура по всеки абонатен номер, съгласно уговорения погасителен план, и описани подробно.

Посочва се, че Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът Н. М. А. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

В конкретният случай ответникът Н. М. А. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесните мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са били фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

С оглед на изложеното и на основание на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК, искат са се постанови Решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. М. А. с ЕГН-**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, със седА.ще и адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к.

„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на- 264,73 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № 7330132593/05.01.2022г., № 7331298690/05.02.2022г.,

№ 7332543142/05.03.2022г., и № 7335310543/

05.05.2022 г., за периода от 05.12.2021г. до 04.05.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.

410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Иска се също така да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. М. А. с ЕГН-**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, ч е към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, в размер на 119,20 лева, представляваща незаплатени лизингови 4 вноски по 2 бр.договори за лизинг от 30.11.2021г. за закупуване на базови аксесоари и мобилно устройство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Иска се също така да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. М. А. с ЕГН-**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, ч е към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, в размер на 536,26 лева за неустойка.

Претендират се сторени по делото разноски. Представили са писмени доказателства, които съдът е допуснал и приел в съдебно заседание;

В съдебно заседание не се представлява, като от ищеца е постъпило становище, с което се поддържа предявената искова молба.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът, чрез особен представител адв.А. С. е представил писмен отговор по чл.131 от ГПК, като намира исковата молба за недопустима и неоснователна. Прави възражение за нА.чие на неравностойни клаузи в сключението договори, които ги правели нищожни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Съдът намира, че всички фактически обстоятелства, описани в исковата молба и представените с нея писмени доказателства, сочат на вероятна основателност на претенциите. Представените писмени доказателства- ч.гр.д.

№683/ 2023г. /и постановеновената по Заповед за изпълнение на парично задължение № 246/ 18.12.2023г., Общи условия на „Йеттел България“ и на „Теленор България“; договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг, заявления и молби от ответника за сключване на договори, застрахователни полици, декларации-съгласия, фактури- описани и приложени в ч.гр.д. № 683/ 2023г. на МРС; са годни и относими към предмета на делото.

Същите сочат на извода, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът не е изплатил ищцовото дружество сумата в общ размер на 920,19 лева, от която сумата от 264,73 лева- дължими и незплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за съответен период, 119,20 лева- незаплатени лизингови вноски за описаните апарат и аксесоари;

5 и 536,26 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги- описаните в исковата молба;

С представените писмени доказателства се установяява, че ответникът, като абонат на ищцовото дружество е със неизплатени задължения за дължими абонаменти такси за потребление на мобилни услуги за посоченият в исковата молба период, за сумата от 264,73 лева, за което са издадени и посочените по-горе фактури /в исковата молба/. Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договорите със същия, като дължал и предвидената в договора неустойка- описаната в исковата молба сума от 536,26 лева /ст-ста на 3 месечни абонаментни вноски на ползваната програма по всеки ползван номер, както и ст-стта на задължения от предходни периоди/. Ответната страна дължи и сумата 119,20 лева- незаплатени лизингови вноски за описаните апарат и аксесоари. Или, общо дължимата сума възлиза на в общ размер на 920,19 лева, платима в срок до 20.05.2023г.- за която сума е издадена последната фактура, в която задълженията са посочени по размери и основание.

Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства, счита, че на основание подписаните между страните договори е предвидено, че абонатът ще ползва мобилни номера по съответната програма, както и конкретните месечни такси и цена на услугите. В договорите /и в ОУ/ е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителят, последният дължи неустойка в размер на съответната сума. Аналогично са предвидени и съответните правни възможности и в договора за лизинг, както и общите условия в тази насока.

Видно от представените Договори, както и в Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл.75 вр.чл.19 „б“ е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл.75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. За тази част от договора/ОУ се установи, че потребителят е бил надлежно уведомен, при сключването на договора, сиреч, за самото прекратяване на договора няма нужда изрично уведомяване на ответника- и 6 това е така защо потребителят е бил запознат с Общите условия още при сключването на договора.