Решение № 3172 от 25.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3172 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110147496 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК- съдебна делба във фазата на допускането й.

Образувано е по предявен от Д. М., Г. Ч. М., К. М. Х., Джамал М., Д. М. и М. М. срещу Д. К. Ракаджийска иск за делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТОурегулиран поземлен имот XVIII-770, кв.210 по плана на гр.София, м.“Гърдова глава“, с площ от 885 кв.м., а по нотариален акт- 793 кв.м., при съседи по нотариален акт: парцел XIX-607, парцел III-610, парцел XVI-771 и парцел XVII-770, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от 27.07.2017 г., с адрес на поземления имот: гр.София, район „Витоша“, ***-А, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 770, кв.210, при съседи по скица:

***, ***, ***, *** и ***, ведно с построената в мястото МАСИВНА СГРАДА- ХОТЕЛ със застроена площ от 444,59 кв.м. и разгърната застроена площ от 967,90 кв. м. /а съгласно кадастралната карта с площ от 339 кв.м./, състоящ се от: ПЪРВИ ЕТАЖ /кота +0 00, -1 20/, включващ входно преддверие, фоайе, рецепция, битов ресторант с кухня, складове, санитарни възли, помещение за смет, бар, фитнес помещение, помещение за масаж, помещение за козметика, сауна, басейн, санитарни възли и стълби за горните нива; ВТОРИ ЕТАЖ /кота +2.40, +1.75/, включващ ресторант с кухня, склад, санитарни възли, апартамент с приемна, спалня и баня, веранда, открита тераса с външна стълба; ТРЕТИ ЕТАЖ /кота 1

+5.20/, включващ четири хотелски стаи със санитарни възли, помощна стая;

ЧЕТВЪРТИ ЕТАЖ /кота +8.00/, включващ офис с конферентна зала, канцелария и санитарен възел, сладкарница със склад, представляващ обект с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София, одобрена със заповед № РД-1868 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В исковата молба ищците твърдят, че имотите са съсобствени между тях като наследници на Абол Гасем М., починал на 15.10.2021 г. и бившата му съпруга Д. К. Р..

Молят да бъде допусната делба на имотите при следните квоти: по 1/12 ид.ч. за всеки от ищците и 6/12 ид.ч. за ответницата Д. Р.. Претендират и за постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК, чрез осъждане на ответницата да им заплаща обезщетение за лишаването им от ползване на притежаваните от тях дялове от съсобствените имоти.

Ответницата Д. К. Р. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който взема становище по исковете. Оспорва качеството на К. М. Х. на наследник на Абол М. и квотите на съделителите. Моли делбата да бъде допусната при квоти : 5/10 ид.ч. за нея и по 1/10 ид.ч. за ищците, без К. Х.. Оспорва претенцията на ищците по чл.344, ал.2 ГПК. Твърди, че не е отказвала ползването на имота от наследниците на Абол М.. Никой от тях не пребивавал в България и само ответницата се грижела и поддържало имота със свои средства. За кратък период от време в България били ищците Д. М. /постоянно пребиваващ във Великобритания/ и М. М. /постоянно пребиваваща в Ислямска република Ирин/, които ответницата поканила да останат в имота по време на престоя си в България, но само М. М. приела поканата. След получаване на отправената до нея от Д. М. покана за плащане на обезщетение в размер на 5 000 лв., ответницата е осъществила връзка с адвоката на ищците. Предлага ищците да ползват първия етаж от къщата и предлага да им предаде ключ за тази част от сградата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Приложимото материално право е българското, съгласно чл. 89, ал. 2 от КМЧП – по местонахождение на имота. Тоест, без значение е записаното в удостоверение за наследници от Иран, че движимото имущество на починалия и 1/8 от цената на недвижимите имоти принадлежат на неговата съпруга, а останалата част от наследството се разпределя между децата на починалия по такъв начин, че делът на детето от мъжки пол да бъде два пъти по-Г.ям от дела на детето от женски пол. Този закон, дори да би бил приложимо право по КМЧП, не би могъл да се зачете от съда, тъй като противоречи на националния правов ред на Република България, поради очевидна дискриминация на полов признак.

1.Относно иска за делба на дворното място: От представените по делото 2 бракоразводно решение № III-87-31 о т 15.02.2012 г. по гр.д.№ 5407 от 2011 г. на Софийския районен съд, трето гражданско отделение, 87 състав и описания в констативен нотариален акт по чл.483, ал.1 ГПК /отм./ № 124 от 27.09.2001 г. нотариален акт за продажба № 31 от 1991 г. се установява, че дворното място е закупено от ответницата Д. К. Р. през 1991 г., по време на брака й с Абол Гасем М.

/брак, сключен на 06.12.1989 г. и прекратен с влязло в сила решение на 09.04.2012 г./.

Въз основа на тази сделка и тъй като съгласно удостоверение изх.№ 20230802123506 от 02.08.2023 г. на Агенцията по вписванията съпрузите не са регистрирали режим на имуществени отношения, следва да се приеме, че тази сграда е била придобита от тях при условията на съпружеска имуществена общност- чл.21, ал.1 от действащия СК от 2009 г. Не е била налице законовата пречка на чл.29, ал.1 от Закона за собствеността /редакция, действаща към 1991 г./ за Абол М. да придобие земя на територията на Република България, тъй като същият е бил български, а не чужд гражданин. Относно този факт няма спор между съделителите, а и той косвено се установява от обстоятелството, че в констативния нотариален акт от 2001 г. и в удостоверението за наследници на Абол М. е посочен неговия единен граждански номер /ЕГН/, какъвто се дава само на български граждани. След прекратяване на брака между Д. Р. и Абол М. на 09.04.2012 г. с горепосоченото бракоразводно решение, мястото е останало в съсобственост между двамата при равни квоти. След смъртта на Абол Гасем М. на 16.10.2021 г., съгласно удостоверение за наследници изх.№ РВТ23-УГ01-9021 от 27.07.20223 г. и на основание чл.5 и чл.9 от Закона за наследството мястото е станало съсобствено между Д. Р. при квота 6/12 ид.ч. /равни на 1/2 ид.ч./ и наследниците на Абол М.: Джавал М., Г. Ч. М., Джамал М., Д. М., М. М. и К. М. Х. при квоти по 1/12 ид.ч. за всеки от тях. Ето защо, делбата на мястото следва да бъде допусната между тези лица и при посочените квоти.

Възраженията на ответника във връзка с наследяване на част от имота от К. М.

Х. са неоснователни. Видно е от представено удостоверение за граждански брак в Иран, че К. М. Х. е била женена за Абол М. от 03.03.1970г., като има данни, че съпрузите не са били разведени към датата на смъртта на наследодателя. Тоест, единствено бракът между Абол М. и Д. К. Р., сключен на 06.12.1989г., би могъл да се унищожи на осн. чл. 46, ал. 1, т. 1 СК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗК, какъвто иск не е бил предявяван.

2. Относно иска за делба на масивната сграда- хотел, изградена в дворното място: От представените по делото бракоразводно решение № III-87-31 от 15.02.2012 г. по гр.д.№ 5407 от 2011г. на Софийския районен съд, трето гражданско отделение, 87 състав и описаните в констативен нотариален акт по чл.483, ал.1 ГПК /отм./ № 124 от 27.09.2001 г. нотариален акт за продажба № 31 от 1991 г., акт за узаконяване на строеж 3

№ 45 от 30.03.2001 г. на район „Витоша“- гр.София и архитектурен проект за узаконяване и смяна на предназначението, одобрен от район Витоша- гр.София от 27.03.2000 г. се установява, че сградата е била закупена /или построена/ по време на брака на Д. К. Р. с Абол Гасем М. /брак, сключен на 06.12.1989 г. и прекратен с влязло в сила решение на 09.04.2012 г./. Въз основа на това и тъй като съгласно удостоверение изх.№ 20230802123506 от 02.08.2023 г. на Агенцията по вписванията съпрузите не са регистрирали режим на имуществени отношения, следва да се приеме, че тази сграда е била придобита от тях при условията на съпружеска имуществена общност- чл.21, ал.1 от действащия СК от 2009 г. След прекратяване на брака между Д. Р. и Абол М. на 09.04.2012 г., сградата е останала в съсобственост между двамата при равни квоти.

След смъртта на Абол Гасем М. на 16.10.2021 г., съгласно удостоверение за наследници изх.№ РВТ23-УГ01-9021 от 27.07.20223 г. и на основание чл.5 и чл.9 от Закона за наследството сградата е станала съсобствена между Д. Р. при квота 6/12 ид.ч.

/равни на 1/2 ид.ч./ и наследниците на Абол М.: Джавал М., Г. Ч. М., Джамал М., Д. М., М. М. и К. М. Х. при квоти по 1/12 ид.ч. за всеки от тях. Ето защо, делбата на сградата следва да бъде допусната между тези лица и при посочените квоти.

3. Относно претенцията по чл.344, ал.2 ГПК: От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в-л. инж.М. М. се установява,средния месечен пазарен наем за ползването на делбената сграда е 7 900 лв. Видно от показанията на свидетелката Т. В., ищецът Д. М. до 2020- 2021 г. живеел постоянно в България, на квартира. Казвал, че баща му имал хотел в Бояна, но не били в добри отношения, затова живял 5 години в дома на свидетелката /от 2015 г.- 2016 г./.

В момента живеел в Лондон със съпругата и дъщеря си. Когато се връщал от Лондон, отсядал при свидетелката. След смъртта на баща му през 2021 г. искал да ползва стая в хотела или каквото се разберат с ответницата. Затова опитвал да се свърже с нея.

Веднъж като ходили със свидетелката на адреса на хотела, открили ответницата, тя ги поканила, почерпила ги с кафе и поговорили за доброволното разделяне на наследството на баща му. Тогава Д. предложил ответницата да им заплати 1 милион евро, ответницата се замислила и казала, че ще говори с дъщерите си. Отказала да му даде ключ да види какво представляват хотелските стаи. Разговорите с ответницата били преди Д. да замине в Лондон. Миналата и по-миналата година Д. идвал в София за около една седмица, отивал до Иран и на връщане пак се отбивал в София. От другите наследници на Абол М. само една от сестрите на Д. е идвала в България и то преди смъртта на баща й и се срещала с него извън хотела. От показанията на свидетелката Р. К.- Ставрева- сестра на ответницата се установява, че до смъртта на Абол М. през 2021 г. бившите съпрузи останали да живеят заедно в процесната сграда, въпреки че били разведени още от 2012 г. Ответницата нямала деца. Сградата не функционирала като хотел още от 2020 г. /още по време на Ковид се 4 оформили документи за спиране дейността на хотела/. Синът Д. М. живял известно време в процесната къща, но тъй като не се разбирал с баща си, се изнесъл под наем.

На гости на баща си е идвала и дъщеря му М. М.. Тя дошла в България и за погребението на баща си през 2021 г. Още преди смъртта на баща си Д. заминал за Англия и живеел там със съпругата и дъщеря си. Една година след смъртта на баща си наел адвокати, които се свързали с ответницата и говорили с нея за евентуална бъдеща продажба на хотела. Тогава ответницата поканила Д. да спи в хотела, но той отказал, като отговорил, че ще нощува в старото си жилище. Ответницата получила нотариална покана за плащане на обезщетение, но казала, че не пречи на ищците и ги е поканила да ползват сградата. Изразила готовност да им даде и ключовете за имота.

Предвид тези събрани по делото доказателства, съдът приема, че претенцията по чл.344, ал.2 ГПК за осъждане на ответницата да заплаща на ищците обезщетение за лишаването им от ползване на притежаваните от тях идеални части от процесната сграда е неоснователна, поради следното: Привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК се налагат само и единствено при лишаване на някой от съсобствениците от правото им да ползват съсобствения имот, съответно при ограничаване на достъпа им до имота от единия съсобственик. А в настоящия случай не се доказа ответницата да е препятствала ищците да ползват съсобствения имот. Напротив, доказа се от показанията на двамата разпитани по делото свидетели, че ищците Г. Ч. М., Джамал М., Д. М. и К. М. Х. не са посещавали България след смъртта на Абол М. и не са заявявали пред ответницата Д. Р. претенции да ползват делбената сграда или част от нея и съответно, че Д. Р. не им е пречила да ползват имота или част от него.