Решение № 361 от 01.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Велико Търново, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов при участието на секретаря А. П. Ш. като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500210 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. М. Д. и В. И. Д., подадена чрез пълномощника им адв. П. С. от ВТАК, против решение № 67/17.01.2024г. по гр. д.

№ 898/2023г. по описа на РС Г. Оряховица, с което по предявен от ищците срещу жалбоподателите иск по чл. 87 ал. 3 ЗЗД е развален сключеният между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2022г., имащ за предмет недвижим имот, находящ се в с. М., ул. „***“ № ***.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява се, че в диспозитива на съдебния акт не е отразено по чия вина се разваля процесния алеаторен договор, както и че районният съд е тълкувал превратно показанията на разпитаните свидетели. Акцентира се, че са пренебрегнати показанията на свид. П. В., според когото ремонта е направен по искане на ищците. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил заключенията на първоначалната и 1 допълнителната СППЕ и не е съобразил изводите им, че от края на 2022г. – началото на 2023г. прехвърлителите не могат да ръководят постъпките си, предвид настъпили изменения в психиатричното им състояние. Изтъква се, че веднага след като ищците са отказали получаването на всякакви грижи и издръжка, жалбоподателите са трансформирали задължението си в парично и са заплащали на всеки от тях по 100 лв., а не общо 100 лв., както е приел районният съд. Сочи се, че освен това приобретателите са продължили да плащат разходите по имота, да закупуват лекарства и да водят ищците на лекари и рехабилитация. Навежда се оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е ценил изявленията на ищеца, предвид на психическото му състояние. По тези съображения жалбоподателите искат от ВТОС да отмени изцяло обжалвания акт и да постанови друг, с който предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане бъде отхвърлен с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор на същата.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Пред районният съд е предявен иск от М. П. и Р. П. срещу Д. Д. и В. Д. с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ***, дело № ***/23.05.2022 г. на нотариус К. Б. Ищците твърдят, че с този договор са прехвърлили на първата ответница /тяхна дъщеря/, по време на брака й с втория ответник, собствения си имот, находящ се в с. М., ул. „***“ № ***, представляващ УПИ *** – *** по плана на селото, с площ от 973 кв.м., ведно с построените в него къща, лятна кухня, гараж и стопански сгради срещу задължението 2 на приобретателката, докато са живи да им осигури всичко необходимо за един нормален и спокоен живот – храна, облекло, отопление, лекарства и грижи. Ищците изтъкват, че са си запазили вещното право на ползване на прехвърления имот, както и че на 07.04.2022г., преди сключването на процесния договор, ищцата е получила мозъчен инфаркт, което увредило значително състоянието й. Твърдят, че след прехвърлянето ответниците се нанесли да живеят в къщата при тях, но въпреки това не полагали необходимите грижите, за които били поели задължение с договора. В тази връзка допълват, че ищецът сам се грижел за болната си съпруга след изписването й от болницата, като й сменял памперси, готвел, хранил и перял, както и че през зимния период отишли да живеят в С. без ответницата да се интересува и да полага грижи за тях. Сочат, че в имота в с. М. живеят в отделна пристройка към къщата и че след като се прибрали от С. отново се грижили един за друг, без да получават помощ и подкрепа от ответниците. Ищците твърдят, че последните не им осигуряват и спокойния живот, за което са поели задължение с договора, тъй като започнали да правят ремонти в къщата, без да се съобразяват, че са възрастни и болни хора. Освен това изтъкват, че с поведението си ответниците постоянно им създавали неудобства, а проблемите и дрязгите между тях станали ежедневие, особено след като подали жалба до РП за образуване на производство по Закона за здравето срещу ищеца. По изложените съображения ищците смята, че ответниците ги подлагат на стрес и безпокойство, което наред с пълното неизпълнение на задълженията им за издръжка и грижи, съставяла основание за разваляне на договора.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват предявения иск и възразяват срещу твърденията на ищците, че не са изпълнявали задълженията си по договора. В тази връзка сочат, че са полагали поетите от тях грижи с договора – осигурявали са храна, подготвяли са зимнина, закупували са лекарства и са заплащали всички консумативни разходи на ищците. Допълват, че са водили ищцата на медицински прегледи, раздвижвали са я, ответницата лично е полагала грижи за хигиената й.

Изтъкват, че по настояване на ищците са направили изолация на къщата и са предприели останалите ремонтни дейности. Ответниците посочват, че в последните няколко месеца ищците отказвали да приемат приготвената от тях храна и проявявали негативно отношение към тях, което поведение ги е препятствало да изпълняват задълженията си по договора, поради което започнали ежемесечно, считано от м. февруари 2023г. да им превеждат пари за издръжка. Признават, че странности в поведението на ищеца ги е провокирало да подадат сигнал до прокуратурата, което обаче следва да се разглежда като форма на загриженост, поради нужда от специализирана помощ. По тези съображения молят за отхвърляне на иска.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на изслушаните съдебни експертизи се установява следното:

3

По делото е безспорно, че с договор за издръжка и гледане от 23.05.2022г., сключен във формата на нотариален акт, ищците са прехвърли на ответницата собствения си недвижим имот, находящ се в в с. М., ул. „***“ № ***, представляващ УПИ *** – *** по плана на селото, с площ от 973 кв.м., ведно с построените в него къща, лятна кухня, гараж и стопански сгради срещу поетото от нея задължение, докато са живи да им осигури всичко необходимо за един нормален и спокоен живот – храна, облекло, отопление, лекарства и грижи. Липсва спор по делото, че към момента на сделката и понастоящем ответниците по делото са съпрузи, както и че на 07.04.2022г. ищцата е претърпяла исхимичен мозъчен инфаркт, поради което е постъпила на болнично лечение. След изписването й от болницата са дадени препоръки за наблюдение в амбулаторни условия, за спазването на подходящ хигиенно – диетичен режим, за провеждане на рехабилитация и за прием на предписани медикаменти /епикриза от МБАЛ гр. Г. О. от 12.04.2022г./. При проведени на 13.06.2022г. консултации с лекари специалисти е констатирано, че вследствие на мозъчния инфаркт ищцата има левостранна централна латентна хемипареза /амбулаторни лист от 13.06.2022г./.

От представените в хода на делото вносни бележи от ответниците се установява, че на 22.03.2023г., на 10.05.2023г., на 26.07.2023г., на 25.08.2023г., на 27.09.2023г. и на 31.10.2023г. същите всеки път са превеждали на ищцата по 100 лв. /общо 600 лв./, с основание процесния договор за издръжка и гледане съответно на 28.02.2023г., на 07.04.2023г., на 02.06.2023г, на 26.07.2023г., на 25.08.2023г., на 27.09.2023г., на 31.10.2023г. и на 29.11.2023г. всеки път са внасяли по сметка на ищеца също по 100 лв. или общо 800 лв., на същото основание.

На 18.04.2023г. ответницата е сигнализирала прокуратурата с молба за задействане на процедура по Закона за здравето по отношение на ищеца, за което е образувана проверка по прокурорска преписка на РП В. Т., ТО – Г. О., завършила с постановление за отказ от образуване на ДП. В дадените от ответниците обяснения в хода на проверката се съдържат техни извънсъдебни признания, че за времето от 24.09.2022г. до 03.04.2023г. ищците са живели в гр. С.

От показанията на свид. М. – *** на страните се установява, че ищците живеят в една част от къщата в с. М., а ответниците – в друга, като последните живеят там, откакто ищцата е получила инсулт преди година. В началото ответниците се грижили за ищците, а впоследствие знае от ответницата знае, че са водили ищцата по лекари и са й купували лекарства. През зимата ищците отишли да живеят в гр. С., а ответниците останали в с. М.. Виждала ги е да ходят и да се връщат от работа. Чувала е страните да се карат и да си повишат тон, но незнае точно за какво.

От показанията на свид. Н. – *** на ищците и *** на ответниците се установява, че отношенията между страните са влошени. Докато ищците били за зимата в С., 4 ответниците не са ги търсили, не са се интересували как са, не са им плащали никакви сметки. По това време ищците сами си купували лекарства, които са около 100 лв. на месец. След като ищцата получила инсулт, свидетелката й осигурила необходимите медикаменти, уреди за раздвижване, помагала й с ваучери за храна и памперси. Докато ответниците били на почивка през м. юли 2022г. свидетелката ходила в М. да носи храна на ищците. Виждала е ищеца да слага памперси, да раздвижва ищцата и да й прави масажи. Не знае ответниците да са осигурявали дърва за отоплението на ищците за пристройката в с. М.. Знае, че дървата са осигурени от ищците и са отпреди това.

От показанията на свид. Б. – *** на ответниците от около 10 години, живущ в гр.

Л., се установява, че е участвал в извършването на ремонт в къщата в с. М., който е извършен по искане на ищците, но заплатен от ответниците. Бил е свидетел на закупуването на храна и лекарства от ответниците за ищците. През м. юли 2022г. два дни помагал на ответника да сглобява оборудване в тях, като родители в стаята и в кухнята. Тогава присъствал на отказа на ищците да ядат храната приготвена от него и да приемат лекарствата, които им е купил. Обвинили го, че искал да ги отрови. Към момента на разпита си свидетеля посочва, че ищците не допускат ответниците до имота.

От показанията на свид. И. Г. се установява, че живее в с. М. и има търговска сергия срещу процесния имот. Помагал е на ответника да прави ремонт на къщата, на която подменили дограмата и поставили изолация. Ответниците се грижили за ищците, като им осигурявали храна, отопление, плащали консумативните разходи, водили ги на лекари и ги разхождали. Ответникът закупувал зеленчуци от свидетеля, който му давал и техника да поддържа двора. Според свидетеля ответница цял месец се грижила за ищцата и не ходила на работа, когато ищците били в най – тежко състояние.