Решение № 35 от 23.06.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Търговище , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500125 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение № 160/14.04.2021 г. по гр.д. № 1164/2020 г. по описа на РС - Търговище, упражняването на родителските права по отношение на детето Алекс Стелиянов Александров, ЕГН ****** е предоставено на неговия баща и законен представител СТ. АЛ.

С., ЕГН ********** от с.Голямо Ново, ул.“Цар Калоян“ № 17, общ.Търговище и е ОПРЕДЕЛЕНО местоживеене на детето при бащата в с.Голямо Ново, общ.Търговище, на осн. чл.127, ал.2 от СК. Определен е режим на лични контакти на детето с майката АНГ. ЕЛ.

АНГ. всяка първа трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, по местоживеенето на бащата и детето, без преспиване, както и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата и след едноседмично предизвестие за неговото взимане; майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 23.09.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини обуславящи изменението или прекратяването на издръжката; присъдени са разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Л.М.- ТАК, в качеството й на особен представител на АНГ. ЕЛ. АНГ., срещу решението В ЧАСТТА МУ относно издръжката и определения режим на лични контакти, В КОЯТО ЧАСТ счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да намали определената издръжка за минало време в размер на 140 лв., да определи издръжка от завеждане на иска- в размер на 150 лв., както и да бъде определен общ-разширен режим на контактите на майката с малолетното 1 дете, като същата да взема детето с преспиване два пъти в месеца, както и за един месец през лятото, вкл. през новогодишни и други празнични дни, ваканции и за рождения ден на детето. Излага доводи, че това е необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родител и дете с оглед правилното му развитие,за да не се накърнява връзката между същото и родителя, който не упражнява родителските права.

Счита за неоснователен и незаконосъобразен извода на съда, че определеният ограничен режим на контакти ще доведе до преодоляване на прекъсната връзка между дете и майка.

Напротив, това ще задълбочи и дори може да доведе до окончателно прекъсване на отношенията, тъй като детето ще я вижда по-рядко и няма да контактува с нея през поголяма част от времето. По отношение на издръжката, счита, че съдът не е съобразил размера на същата с минималната работна заплата, както и с нуждите на детето и възможностите на майката, както за минало време, така и от завеждане на иска за в бъдеще, поради което решението не е съобразено с разпоредбата на чл.142 от СК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ищеца.

Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

Решението е валидно и допустимо.

В частта, с която съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата и определил местоживеенето на детето решението, като необжалвано, е влязло в сила.

Предмет на въззивната производство е решението в частта относно определения режим на лични контакти и присъдената ежемесечна издръжка.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Спор по фактите няма.

От съжителстването си на фактически съпружески начала, страните имат родено едно дете Алекс Стелиянов Александров, ЕГН ******. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени, гласни и приложения социален доклад, се установява че ответницата е била непълнолетна, когато е заживяла с ищеца и е родила детето, като поради ниската й възраст и липсата на родителски умения, след раждането й е била предоставена социална услуга - настаняване в звено „Майка и бебе“ към КЗСУ Търговище за срок от три месеца. Майката е напуснала доброволно услугата още на първия месец, а малко след това е напуснала бащата, поверявайки грижите за новороденото дете на него и неговата майка и е заминала от селото, без да уведоми къде ще се установи. Едва след години ищецът е разбрал, че ответницата е в чужбина. От раздялата на страните и до момента грижите по отглеждането и възпитанието на детето са полагани и се полагат от неговия баща, с 2 помощта на бабата по бащина линия. До лятото на 2020 год. ответницата не е търсила детето, не е установявала контакти с него, не е участвала в издръжката му. Едва през лятото на 2020 г., при завръщането си за кратко време в селото, направила опит да установи контакти с детето. Такъв бил осъществен. Както се установява от социалния доклад и от показанията на св. Ангелов (кмет на селото) първоначално детето не е искало да отиде при ответницата, тъй като не я познавало, а искало да остане с баба си по бащина линия.

Впоследствие, със съдействието на бащата, детето е прекарало един ден с майката, но вечерта е отказало да остане при нея, разстроило се е силно и това е принудило ответницата да го върне в дома на бащата. Видно от представения пред въззивния съд социален доклад, през м.април 2021 г., майката се е обадила по телефона на момченцето, за да го проздрави за РД и му е изпратила 50 евро.

С влязлото в сила решение упражняването на родителските права е предоставено на бащата, при когото е определено и местоживеенето на детото.

При това положение на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с детето. Съдът съобразява факта, че от раздялата през 2015 година до лятото на 2020 година ответницата не е търсила контакти с детето, не е проявявала интерес към него, както и че връзката майка-дете е прекъсната, и то по причина на нейното трайно отсъствие от страната и незаинтересованост. Безспорно, с оглед възрастта и интересите на детето, неговото правилно израстване и формиране на личността му, следва да бъде направено необходимото, връзката с майката да бъде възстановена, на същата следва да се осигури възможност да стане част от живота на това дете. Предвид установената по-горе фактическа обстановка и най-вече предвид данните, че за периоид от повече от пет години майката е осъществила един-единствен контакт с детето, предвид и реакцията на детето при тази първа среща, като първоначален режим на лични контакти следва да бъде предвиден един по-ограничен режим, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, по местоживеенето на бащата и детето, без преспиване, както и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата и след едноседмично предизвестие.

Според въззивната инстанция към настоящия момент, така определеният първоначален режим ще даде възможност на майката и детето постепенно да изградят емоционалната връзка помежду си, без сътресения за детето, като безспорно, при необходимост и промяна на релевантните за определянето му обстоятелства, този режим би могъл да бъде променен и разширен. В тази твърде крехка възраст, когато детето най-много е имало нужда от майчина ласка и подкрепа, от майчина обич, както и от физическото присъствие на майката, то е било лишено от нея. В негов интерес е изграждането, поддържането и съхраняването на тази важна биологична връзка. В същото време следва да се даде възможност на детето да осъзнае тази промяна, с помощта на бащата и разширеното семейство, да бъдат предприети действия за осъществяване на контактите с майката.

В тази връзка съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата - именно необходимостта от възстановяване на тази разкъсана връзка определя и по-ограничен 3 режим, като първоначален, за да може постененно детето да свикне с майката, да я припознае като близко същество и тя да стане част от неговия живот.

По отношение на издръжката:

Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК при определяне размера на издръжката съдът съобразява както нуждите на детето, така и възможността на лицата, която я дължат, при съобразяване с предвидения от законодателя минимален размер - 1/4от минималната работна заплата.

Съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата, че определената от първоинстанционния съд издръжка е в завишен размер.

При МРЗ в размер на 650 лв. (от 01.01.2021 г.), минималната издръжка е в размер на 162,50 лв., каквато издръжка, съгласно трайно установената съдебна практика се присъжда обичайно на деца в ниска възраст, близка до раждането. Малолетното дете на страните е навършило 6 години. Установи се, че от раздялата на родителите единствено бащата осигурява средства за издръжката на детето и полага непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Ответницата не е участвала със средства, като едва при срещата й с детето през лятото на 2020 год. тя му е закупила дрешки и подаръци, които й действия обаче са крайно недостатъчни, за да подпомогнат финансово бащата в грижата за детето.

Детето е в училищна възраст, през учебната 2020/2021 г. е било в подготвителна група към основното училище в с. Г.Ново. С оглед възрасстта му и съответните на нея обичайни средства за задоволяване на потребностите от храна и облекло, са необходими и средства за осигуряване на учебни пособия, помагала и извънучилищни занимания, подходящи за възрастта му и за неговото развитие. Доказателства за доходите на страните не са представени по делото. Предвид данните от социалния доклад, че бащата не работи по трудово правоотношение, но извършва сезонна селскостопанска дейност, с които средства и с подпомагане от ДСП Търговище, семейството се издържа през зимата, следва да се приеме като база за дохода на бащата МРЗ. Установено е по делото, че майката от няколко години се е установила да живее в чужбина - Белгия и Нидерландия, като няма данни дали работи и какъв доход реализира там, но предвид това, че е в трудоспособна възраст съдът приема за база на нейния доход СРЗ. При така установените параметри относно потребностите на детето, от една страна и възможностите на родителя, от друга, в общата издръжка за детето, определена на 260 лв., по-голям дял в парично изражение следва да поеме майката – 200 лв., а за бащата – останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на момченцето.

Тъй като майката не е участвала в издръжката на детето, а същата досега е била поета единствено и само от бащата, то основателно се явява и искането за присъждане на издръжка за една година назад преди предявяването на иска (чл. 149 от СК), като и за тази издръжка въззивният съд намира, че съответно на нуждите на детето и възможностите на майката, размерът й следва да бъде определен на 200 лв.

4

Районният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи, обуславящо потвърждаване на решението в обжалваната му част.

По разноските за настоящата инстанция:

На осн.чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответницата следва да заплати по сметка на ОСТърговище сумата от 300 лв.- определен от съда депозит за назначения особен представител за въззивната инстация.

С оглед неоснователността на жалбата, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОС-Търговище и сумата от 50.40лв. - държавна такса за обжалването, каквато такса не е била дължима при образуване на делото, по подадената от особения представител жалба (т. 7 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 160/14.04.2021 г. гр.д. № 1164/2020 г. по описа на РС - Търговище, В ЧАСТТА в която е предоставена възможност на майката АНГ. ЕЛ. АНГ., ЕГН ********** от с.Голямо Ново, ул.“Бенковска“ № 1, общ.Търговище да вижда и взима детето Алекс Стелиянов Александров, ЕГН ****** всяка първа трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, по местоживеенето на бащата и детето, без преспиване, както и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата и след едноседмично предизвестие за неговото взимане, както и в частта с която АНГ. ЕЛ. АНГ., ЕГН **********, е осъдена да заплаща за детето Алекс Стелиянов Александров, ЕГН ******, чрез неговия баща и законен представител СТ. АЛ. С., ЕГН ********** от с.Голямо Ново, ул.“Цар Калоян“ № 17, общ.Търговище месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 23.09.2019 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, както и в частта на присъдените разноски и държавна такса, на осн.чл. 271 ал. 1 от ГПК.