Решение № 6758 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6758 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100505974 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2979 от 27.02.2023 г., постановено по гр. дело № 20664/2022 г. по описа на СРС, 167-ми състав, са били частично уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. С. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, като е признато за установено, че Л. С. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от сумата от 3734,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлорнабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 295,23 лв. – представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2021 г.; сумата от 70,22 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 25430/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като исковете са били отхвърлени, както следва: за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3734,91 лв. до пълния предявен размер от 3762,41 лв.; за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 295,23 лв. до пълния предявен размер от 303,02 лв., както и за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г. за сумата 1 от 12,48 лв.

Със същото решение Л. С. С. е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 1680,49 лева, представляваща сбора от направените от ищеца разноски в производството по чл. 422 ГПК и в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която исковете са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Р.К., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че в настоящето производство ищецът не е установил стойността на доставената топлинна енергия, както и че няма призната в закона възможност да иска сумата за дялово разпределение, тъй като това било упражняване на чуждо право, а разпоредбата на чл. 26 ГПК не предвиждала такава възможност. Моли съда да обезсили в посочената част решението и отмени същото в останалата обжалваната част и отхвърли изцяло исковете.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД, в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която исковете са били отхвърлени, както следва: за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3734,91 лв. до пълния предявен размер от 3762,41 лв.; за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 295,23 лв. до пълния предявен размер от 303,02 лв., както и за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г. за сумата от 12,48 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особеният представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Оплакването в жалбата, че по отношение на таксата за дялово разпределение и лихва върху това вземане ищецът е предявил чужди права е въпрос по същество на спора и не касае допустимостта на обжалваното решение в тази му част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по 2 правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло и начина на изчисляване следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота на ответника е на стойност 3734,91 лв. Тази сума представлява сбора между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че не е установено по делото, че заключенията на вещите лице по изслушаните СТЕ и ССчЕ са неверни по смисъла на чл. 291 НК, още повече, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Т Техем сървисис“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.

От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети изискани по реда на чл. 190 ГПК от ищеца за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба методология, като за отчетния период е бил осигуряван достъп за отчет на уредите, а главните отчети са с положен подпис от ответника. В този смисъл, ответникът чрез полагане на своя подпис върху главния отчет /лист 106 по делото на СРС/, който не е бил своевременно оспорен, е удостоверил, че обективираните в главните отчети данни отговарят на действителната стойност на доставената топлинна енергия, доколкото не е посочил, че има забележки по отношение показанията на уредите за топлинно отчитане.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно 3 отразеното от измервателните уреди. В тази връзка следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период е на стойност общо 3734,91 лв., до който размер предявеният главен иск е основателен и доказан.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за услугата дялово разпределение и материалната легитимация на ищеца, съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.

1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.

По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна 4 енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Изложеното налага обоснован извод, че ищецът има право да събира суми и за т.нар. „дялово разпределение“.