Решение № 545 от 16.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. В. , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. ХриС.а

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Даниела С. ХриС.а Въззивно гражданско дело № 20213100500066 по описа за 2021 година

Производството е образувано възоС.а на въззивна жалба с вх. Рег. № 285037 от 28.11.2020 г., додадена от Прокуратурата на РБ, представлявана от Прокурор Ж. Х. срещу Решение № 261107 от 09.11.2020 г. постановено по гр.д. № 11721 по опис на ВРС за 2019 по опис на Варненски районен съд, 31 –ви състав, с което на оС.ание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. С., бул. "****" № 2, е осъдена да заплати на В.

Н. Г. ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.В., м-ст „****", ул.“14-та“ №54, сумата от 12 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от привличането му като обвиняем по ДП № 89/2007г. по описа на ГД“ДП“ - С., претърпени в резултат на незаконно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.2, пр.1, вр. ал.4, пр.1 от НК, наказателното производство по което обвинение е прекратено с Постановление от 24.07.2014 г. на прокурор при СРП/Софийска районна прокуратура/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода от 24.07.2014г. до 23.07.2016г., като погасено по давност; и в полза на адв. Д.Д. Д. с адрес на упражняване на дейността в гр.В., ул.“****“№45, сумата от 1080,00лв., представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по уважената иС.а претенция с правно оС.ание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 на Наредба №1/2004г. за МРАВ, в редакцията й към 31.07.2020г.

В жалбата се излага, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че решението не се оС.ава на пълно и главно доказване относно – претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с деянието. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. В уС.ията на евентуалност ако съдът установи предпоставките за оС.ателност на иС.ата претенция, претендира за частична отмяна съобразена с размера на обезщетенията при аналогични случаи. В съдебно заседание, представител на прокуратурата, поддържа жалбата

1

Въззиваемата страна В. Н. Г., представляван от адв. Д.Д. оспорва въззивната жалба като неоС.ателна с подробни възражения изложени в писмен отговор.

Съдът, след служебна проверка на обжалваното въззивно решение, намира същото за валидно и допустимо.

Относно следното: правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира

Производството пред първоинстанционния съд е образувано възоС.а на предявен от В. Н. Г., обективно съединени осъдителни иС.е с правно оС.ание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ , за сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.2, пр.1, вр. ал.4, пр.1 от НК, наказателното производство по което обвинение е прекратено с влязло в сила Постановление от 24.07.2014 г. на прокурор при СРП/Софийска районна прокуратура/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и с правно оС.ание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 12 500 лв. претендирана като обезщетение обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване правото му на разглеждане и приключване на наказателното производство в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.Претендирал е за присъждане и на сторените по делото разноски.

По втория иск производството е било прекратено с влязло в законна сила определение.

По отношение на иска с пр. оС.ание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, ищецът излага, че 05.10.2007г. е привлечен като обвиняем по ДП №89/2007г. по описа на ГД „НП" за извършено престъпление по чл.212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК, за това, че на 09.12.2005г. и 12.12.2005г., в гр. С., чрез съставяне на документ с невярно съдържание фактура № 0000000780 от 09.12.2005г. и фактура №0000000182 от 12.12.2005г., издадени от „****" ЕООД, за сумите 3 999.84лв. и 5921.33лв., в които са отразени извършването на несъществуващо мероприятие, с което съзнателно дал възможност на друго физическо лице - В. Н. В. - Председател на Асоциация „Световно движение Екофорум за мир - Пийс Месинджър" - да направи опит да получи без правно оС.ание чуждо - собственост на Министерство на финансите, предоставено целево на Министерство на земеделието имущество в големи размери - сумата от 98 000лв., във връзка със сключения между НУГ към МЗГ и Асоциация „Световно движение Екофорум за мир - Пийс Месинджър" Договор за обществена поръчка № 475/08.12.2005г. Наложена му била и мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 1 000.00лв.

На 11.06.2008г. наказателното производство било спряно, а на 14.07.2011г.

2 възобновено и частично прекратено по отношение на А. М. К., поради настъпил факта на неговата смърт и отново спряно по отношение на ищеца. С Постановление от 24.07.2014г. на прокурор при Софийска Районна прокуратура, наказателното производство било прекратено по отношение на всички обвиняеми, тъй като с оглед събрания по делото доказателствен материал не е могло да се направи обоС.ано заключение в подкрепа на извода за извършени престъпления по чл.212, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 4, пр. 1 от НК от В. Н. Г., С.

Р. С., С. И. Ж., В. Г. А. и А. Ш.. Излага, че към момента на инкриминирания период 09.12.2005г. до 19.12.2005г., съставът на престъпление по чл. 212, ал. 2 от НК е предвиждал, чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ, съзнателно да даде възможност на друго физическо лице да получи без правно оС.ание чуждо движимо имущество, а той бил привлечен в качеството на обвиняем, по обвинение, че е дал възможност на юридическо лице да получи без правно оС.ание чуждо движимо имущество. Твърди, че деянието за което на повдигнатото му обвинение на 05.10.2007г. е било криминализирано със Закона за изменение и допълнение на НК, обнародван в ДВ, брой 27 от 10.04.2009г. Същевременно, от разследването се установило, В. Н. Г. и другите обвиняеми - С. Р. С., С. И. Ж., В. Г. А. и А. Ш., не са осъществили състава на престъплението по чл.212, ал. 2 от НК от обективна и субективна страна, поради което наказателното производство е било прекратено. Не се установило и авторството за съставяне и подписване на писмените документи – фактури.

Относно нанесените неимуществени вреди, в иС.ата молба е изложил, че е бил шокиран от повдигнатото обвинение и предвиденото тежко наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. Живял в непрекъснат стрес в продължение на почти седем години от м. октомври 2007г. до м. юли 2014г. и през целия период изпитвал страх и безпокойство от предстоящото неизвестно за него развитие на процеса и това съС.ие се отразило негативно върху психиката му. Обвинението нарушило себеоценката му за изключителна принципност, дисциплина и отговорност. Излага, е нито той нито семейството му са имали досег със следствени и обвинението го е сринало напълно психически. Усетил промяна в отношението на съседи, които поради връчване на призовка узнали за съществуване на наказателното производство. От момента на узнаването, започнали да го гледат с недоверие, да го отбягват, спрели да се събират с него, да шушукат зад гърба му, да го гледат подозрително, спрял да посещава намиращите се в близост магазин и заведение, защото вече не бил посрещат дружелюбно. Чувствал се унизително, но нямало как да обясни на хората, че не носи вина. Тези обстоятелства го потиснали, станал затворен и засрамен, защото хората го приемали като престъпник. Отношенията с жената, с която живеел на съпружески начала се влошили. Страдал от факта, че загубил нейното доверие. Изпитвал силен страх и притеснение, че окончателно ще изгуби най-близкия си човек. Влошените им отношения не останали незабелязани и от децата им. На работното си място, не могъл да скрие от работодателя факта на обвинението. След узнаване работната среда станала напрегната. От позиция „салонен управител" е бил преназначен на такава „техник строителство и архитектура" /общ работник/, а в последствие принуден да напусне работа. Дълго време 3 останал без работа. В иС.ата молба, ищецът сочи, че е преживял изключително тежко този период, затворил се е в себе си, паднал духом, налегнало го депресия, не можел да спи.

Започнал да страни от приятелите и познатите си, притеснявал се и се страхувал за бъдещето на семейството си и за това как околните интерпретират проблемите му с правосъдието, предвид обстоятелството, че това станало доС.ие на широк кръг от обкръжението му семейство, приятели, роднини, колеги. Фактът на повдигнатото обвинение в извършването на престъпление, довело до накърняване на доброто му име, достойнство и репутация сред колегите и обществото, като порядъчен гражданин.

В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е възразил срещу редовността, допустимостта и оС.ателността на предявените иС.е. Конкретните възражения са за липсата на връзка между обвинението и реакцията на хората от близкия кръг на ищеца и недоказаност на фактическите твърдения. ОбоС.ано е възражение, за недопустимо кумулативно съединяване между иск с правно оС.ание чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ и чл. 2б, ал.

1 от ЗОДОВ и е отправено искане за прекратяване на иска с правно оС.ание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ. Оспорил е осъдителните претенции по размер като не съответстващи на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, на икономическия стандарт в България и на трайната съдебна практика, включително и тази на ЕСПЧ.Счита, че като база за паричния еквивалент на доказано причинени неимуществени вреди следва да се възприема стандартът на живот, икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Спорът по фактите е за това, дали датата на деликта е датата на постановяване на постановлението 24.07.2014г. или датата на която актът влиза в закона сила. Ответникът е твърдял, че забавянето на разследването е резултат обективни фактори, определящи разследването като сложно от фактическа и правна страна и посочва, че такива са – няколко обвиняеми лица и необходимост от тяхното издирване. Счита, че за периода на спиране на производството за издирване на обвиняемите, Прокуратурата не носи имуществена отговорност за вреди, тъй като не извършва издирвателните действия. Оспорена е акцесорната претенция за мораторна лихва, с възражението за неправилно определяне на началния момент и е обоС.ано правопогасяващо възражение, за изтекла погасителна давност.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е приел за установени факти, които не са оспорени от въззивния жалбоподател и най-общо се свеждат до съдържанието на ДП №89/2007г. на ГД“ДП“, пр.пр.№35534/2007г. на СРП. С постановление от 01.10.2007г. на дознател от ГД“ППОРП“-С., на 05.10.2007г., ищецът е привлечен като обвиняем, по обвинение за извършено на 09.12.2005г. и 12.12.2005г. в гр.С. престъпление, квалифицирано по чл.212, ал.2, пр.1-во във вр. с ал.4, пр.1-во от НК.

Определена е мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева С Постановление от 16.01.2008г. е извършено повторно привличане в същото качество за същото по вид престъпление, но по обвинение, че е извършено само на 09.12.2005г. С Постановление от 06.06.2008гнаказателното производство е било спряно, на оС.ание ч.244, ал.1, пр.1 от НПК. Двама от обвиняемите А. М. К. и А. Ш., са обявени за ОДИ.

4

На 14.07.2011г. наказателното производство е възобновено, частично прекратено срещу А. М. К. и отново спряно. С Постановление от 24.07.2014г. СРП е прекратила наказателното производство, на оС.ание чл.243, ал.1, пр.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и е отменила марката за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 хиляда лева.