Решение № 293 от 09.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000503565 по описа за 2021 година при участието на секретар Мария Крайнова, за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение 262431 от 13.04.2021 г., постановено по гр.д № 6208/2017. СГС, I ГО- 5 състав е осъдил Ж. В. Р. да заплати на Р. Х. А. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лева със законната лихва от 23.05.2012 г. до плащането, като е отхвърлил иска до предявения размер от 50 000 лева.

Подадена е въззивна жалба от адв. Н. Х. от името на ответника Ж. В. Р.. Поддържа се, че решението в осъдителната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Изложени са съображения, че никой от очевидците на инцидента не е потърсил помощ от полицията или от Спешна помощ, жалбата до МВР е подадена три години след събитието, неправилно са кредитирани показанията на свидетелите на ищцата и искът е останал недоказан.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Б.Б. от името на ищцата Р. Х. А., в който се поддържа неоснователност на жалбата. Твърденията в исковата молба са доказани, вредите – установени, а обезщетението – справедливо определено.

Жалбата е депозирана от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Няма направени доказателствени искания пред настоящата инстанция. В съдебно заседание представителят на ответника по жалбата поддържа нейната неоснователност.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията във въззивната жалба, са следните. Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Спорни са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: дали 1 соченият от ищцата делинквент е извършил деянието, неговата противоправност, причинната връзка между вредите и поведението на ответника.

От събраните пред първата инстанция писмени и устни доказателства се установява следното. На 23.05.2012 г. ищцата, заедно със съпруга си, дъщеря си /на 7 години/, своята майка, и приятелката си – св. С. В. пътували към семейната й вила в Бобошево. По пътя спрели на бензиностанция „Шел“, намираща се на автомагистрала „Струма“ (по това време магистрала „Люлин“). Ищцата заедно с дъщеря й слезли от автомобила, за да купят сладолед за детето, а съпругът й седнал да пуши под един от чадърите на паркинга. Майката на ищцата и св. В. останали в автомобила. Прозорецът на превозното средство бил свален.

След като купили сладолед, Р. и дъщеря й тръгнали към автомобила. В този момент много близо до тях минал л.а “Ауди“, черен на цвят, с рег. № ********”, управляван от млада жена. Ищцата дръпнала дъщеря си. От автомобила слязъл мъж на около 30 и няколко години, с тъмна коса, среден на ръст, „нормално слаб“. Той бил много агресивен, започнал да обижда Р., нарекъл я е „селянка“, ударил я в лицето и тя е паднала на земята. Тогава към тях се приближил съпругът на ищцата и двамата мъже са се сбили в края на паркинга. От лекия автомобил “Ауди“ излязла млада жена, която се затичала към биещите се мъже и е извикала „Ж., какво правиш ?!“. Ищцата записала номера на л.а „Ауди“ на листче хартия с окървавените си ръце. След като отишли на семейната вила на пострадалата тя повръщала, поради което три дни след инцидента /на 26.05.2012 г./ отишла в Спешно отделение в болница в Благоевград. Лекарите искали да я оставят в болницата, но ищцата отказала, тъй като работела в банка и трябвало да предаде служебните си ключове. Направили й снимка и установили, че има счупване на носа, както и кръвонасядания по клепачите. Установява се, че собственик на л.а „Ауди“ с посочения номер е И. Е. З., която живее на семейни начала с Ж. В. Р..

Три години след инцидента ищцата подала молба до Районна прокуратура Перник за издирване на ответника и осъждането им за нанасяне на средна телесна повреда.

Образуваната по молбата преписка 369600-1862/2015 г. на Второ РПУ е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

Разпитани са и св. М. П. и Б. П., от чиито показания обаче не могат да се установи факти относно спорния въпрос за връзката на ответника с противоправното деяние.

Свидетелят М. П. заявява, че е очевидец на инцидента на бензиностанция „Шел“. Твърди, че на 23.05.2012 г. била на „Макдоналдс“, близо до бензиностанцията. Валял дъжд. Излязла да пуши навън и видяла на паркинга как станал боят. Ищцата била окървавена. Свидетелката се притеснила и й се обадила 3-4 дни след случая. Инцидентът станал на 30-40 метра от нея.

Свидетелката не се приближила до ищцата, тъй като трябвало да се грижи за детето си, което било малко. Не се обадила веднага, защото била с компания.

Свидетелят П. разказва, че притежава къща за гости в Добринище. Преди няколко години Ж. му казал, че от полицията в Перник са го търсили за някаква случка. Не знаел за какво го търсят, някаква жена претендирала нещо, но нямало „нищо такова“. През м.март свидетелят научил от ответника, че тази жена е завела съдебно дело срещу него за инцидент на бензиностанция близо до Перник. В процеса на разговора станало ясно, че в деня на инцидента, ответникът бил на гости в семейния хотел на свидетеля. На 21 май ответникът и приятелката му И. З. пристигнали в Добринище. Един ден след тяхното пристигане било земетресението в Перник, затова свидетелят запомнил датата. Ж. и И. стояли два дни, защото на 24 май имали резервация за Гърция. На 23 май вечерта /два дни след пристигането си/, към 20-21 часатръгнали за Гърция, защото трябвало да хванат сутринта ферибота и нямало смисъл да тръгват по-рано. В Добринище пристигнали с автомобила на Ж. „Опел Корса“. Обикновено, когато пътували двамата, Ж. управлявал колата, но понякога и И. карала. Тя притежавала „Ауди“, което и двамата карали. На 23.05.2012 г. тръгнали за остров Закинтос. През деня ходили на хижа „Безбог“, после отишли в една механа да вечерят и след това потеглили за Гърция.

Показанията на св. С. В. от с.з. 06.03.2019 г. и от с.з. на 14.10.2020 г. са безпротиворечиви и плод на лично възприятие, както и в синхрон с приетите писмени доказателства и 2 заключения на СМЕ и СПЕ, поради което на тяхна основа е приета описаната по-горе фактическа обстановка.

Показанията на другия свидетел на ищцата М. В. П. правилно не са кредитирани от СГС като очевидец, тъй като дори и да е присъствала на инцидента, същата е била на 30-40 метра по нейните думи, не е отишла при ищцата, обадила й се е няколко дни след инцидента и не е посочена като очевидец от ищцата в досъдебното производство. Като очевидци са посочени разпитаната и по настоящото дело С. В. и Л. П., майка на ищцата.

Правилно не са кредитирани и показанията на св. Б. П. относно връзката на ответника с инцидента. От тях се установява само, че И. З. има черно „Ауди“ и че живее на семейни начала с Ж.Р.. В обясненията, дадени от ответника и от И. З. в досъдебното производство не се споменава, че на същата дата са били в Добринище и са тръгнали към Гърция късно вечерта, а само, че не помнят на тази дата дали са били в България. Впоследствие по повод настоящото дело, както самият ответник, така и свидетелят са си спомнили седем години след описаната от ищцата случка, че са били заедно на друго място. Наред с това, дори и да се приеме, че на 23.05.2012 г. ответникът и приятелката му И. са били на гости на свидетеля в Добринище, това не изключва възможността те да са били в същия ден, надвечер на бензиностанцията, посочена от ищцата. По делото не се установява автомобилът да е управляван от друга жена, различна от приятелката на ответника и от него да е слязъл друг мъж на име Ж..

Ето защо, следва да се приеме, че ответникът е нанесъл на ищцата удар и за нея са настъпили вреди в пряка връзка с този удар. За установяване на вредите в причинна връзка с инцидента са приети заключения на СМЕ от д-р Х. М. и на СПЕ от клиничен психолог И.

М..

Според заключението на СМЕ, обективно и компетентно изготвено, три дни след инцидента /на 26.05.2012 г./ на пострадалата са извършени прегледи, изследвания, вкл. и рентгенография, при които са установени контузия на носа със счупване на носни кости и кръвонасядания на клепачите на двете очи. Според вещото лице, при неразместено счупване на носните кости, в началото се наблюдава кървене, болка и оток на носната лигавица, водеща до затруднено носово дишане. Кървенето от носната лигавица, ако не е обилно, обичайно спира спонтанно за 1-2 дни. В конкретния случай кървенето е спряло за 1-2 дни и това е регистрирано при прегледа на ищцата 3 дни след инцидента. Силните болки в носа са намалели и изчезнали до 2-3 седмици. През това време е спаднал отокът на носната лигавица и се е възстановило носовото дишане. Счупените носни кости са зараснали с образуване на калус до 30 - 45 дни. На 29.05.2012 г. при преглед на ищцата са регистрирани хипертонична болест, флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници. Тези болестни състояния нямат връзка с причинената травма на главата.

Дискоординационният синдром, който е регистриран на 01.06.2012 г., може да е последица от преживяна черепно-мозъчна травма. За това състояние обаче липсва клинично проследяване и е възможно то да е следствие и от хипертоничната болест на ищцата.

Болничните листове от 01.10.2012 г. и от 11.10.2012 г. са по повод на вирусно заболявне – „херпес зостер“, което не е в причинно-следствена връзка с травмата на главата. При липса на проследяваща документация, дори ищцата да има някакви оплаквания от по-късен период, те не могат да се свържат с травмата. Според вещото лице телесните повреди, установени при прегледа на 26.05.2012 г. /контузия на носа със счупване на носни кости и кръвонасядания на клепачите на двете очи/, могат да се получат по време и начин, описани в исковата молба, а именно - при нанесени удари по лицето и главата на 23.05.2012 г., поради което експертът е приел, че е налице причинно-следствена връзка между удари по главата на пострадалата и посочените увреждания. Не може да се установи черепно-мозъчна травма поради закъснялото търсене на медицинска помощ. Неправилно е да се поставя диагноза „мозъчно сътресение“ няколко дни по-късно и то на базата единствено на оплаквания на пострадалата. Ето защо, на обезщетение подлежат получените в резултат на удара контузия на носа със счупване на носни кости и кръвонасядания на клепачите на двете очи.

Според заключението на СПЕ, която съдът възприема като компетентно изготвена, при 3 ищцата се наблюдават симптоми, характерни за разстройство в адаптацията, изразено в тревожно-депресивна реакция. Стресът в психологията е състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие, като най-вече това се отнася до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация. При ищцата се отчитат нарушения на всички тези нива. Вещото лице заявява, че не би могло да определи срока за възстановяване на г-жа А., тъй като той зависи както от нейните индивидуални ресурси за справяне, така и от подкрепата на средата, в която живее. Експертът е приел, че би могло да има причинно-следствена връзка между нанесени на ищцата удари, обиди, закани и получените от нея психически увреждания.

При изготвяне на експертизата вещото лице е използвало три методики: скала на Аарон Бек за оценка на степента на депресия, теста на Уилям Цунг за депресия и самооценъчна скала за тревожност на Спилбъргър. Резултатите от тях са допълнени от диагностично интервю. В него ищцата е разказала с точни и подробни детайли за наблюденията си и за преживяванията си от инцидента, което, според вещото лице, сочи на достоверност на разказа й. Тя си е спомнила точно с какво е била облечена, какво е било времето и т.н. Резултатите от тестовите методики са показали типичните реакции на човек в състояние на стрес и дезадаптация – ищцата е заявила, че трудно заспива, има нарушения на съня, при нея се наблюдава лесна раздразнителност и избухвания, трудна концентрация и усилено бодърстване, проявява се засилено чувство на тревога, настъпила е и значителна промяна в теглото й - напълняла е с 26 кг. Според психолога, това може да се дължи както на състояние на стрес, така и на медикаменти, които са били предписани на пострадалата от психиатър след инцидента.