Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 423 от 22.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 35/2024
Вид
Определение № 423
Подписан
22.07.2024
Състав
Венцислав Стоянов Маратилов, Асен Валериев Велев, Мариана Илиева Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. Пазарджик, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500035 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.248 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е писмена молба от И. К. К., ЕГН-**********, от гр.П., обл.Пазарджик, ул.“С.К.“ №32 в качеството си на частен жалбподател по делото с искане за изменение на въззивно определение №193 от 09.04.2024г на Пазарджишки окръжен съд постановено по в.гр.д.№20245200500035 по описа на съда за 2024г. в частта за разноските. Счита, че присъденият размер в полза на насрещната страна е несъответен на извършеното от адвоката й като от последната е подаден само отговор на частната жалба, без да е имало нито явяване пред съда, нито друга процесуална дейност извън подадения отговор по време на въззивното частно гражданско производство. Поддържа, че в случая е налице злоупотреба с право предвид на факта, че пълномощникът адвокат е дъщеря на насрещната страна и че размерът на възнаграждението е многократно завишен дори и според минимума посочен в НМРАВ №1 от 09.07.2004г. Допълва, че размерът на адвокатските възнаграждения по чл.11 от НМРАВ за частна жалба е от 400лв, поради което следва аналогично, че такова следва да бъде възнаграждението и за отговора на частната жалба, а не присъдената сума от 1500лв разноски. Счита, че в случая съдът не е обвързан с процесната Наредба съгласно решение на СЕС по дело С-438/22, като акцентира, че съдът следва да определи разноските за действително извършената в производството работа на адвоката, и че многократното 1 надвишаване на определения в Наредбата минимален адвокатски хонорар би противоречало на морала и добрите нрави, като се отчете реално извършените процесуални действия по делото и правната му сложност, доколкото в случая фактите са свързани само с приложението на процесуалните норми. Моли да се измени размера на разноските дължими от страната по делото.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор на молбата, с вх.№ 4730 от 17.05.2024г. от насрещната по спора страна С. Б. К., чрез процесуалния си представител адв.А. К.-М.. Излага се довод за недопустимост на молбата поради изтекъл преклузивен срок за възражение относно размера на разноските , който е последното съдебно заседание по делото, поради което следвало да се остави без уважение. По същество се поддържа, че молбата е неоснователна, че с отговора на въззивната жалба с вх..№260474 от 13.12.2023г. и от допълнителния отговор вх.№260476 от 14.12.2023г. по описа на

РС-П. се обоснова претенцията за присъждане на пълен размер на направените за въззивното производство разноски-делбено дело на съсобствен имот и оспорване на крайния акт-съдебно спогодба, поискана от насрещната страна И. К.. Последната оспорвала две определения от 08.11.2023г. на първоинстанционния съд- с уточняваща молба вх.№260451 от 22.11.2023г.,-протоколното определение за одобряване на постигната спогодба и определението за прекратяване на делото поради изчерпване предмета на делото по чл.234 ал.4 от ГПК., констатирано със съдебно разпореждане на РС-П. №260095 от 25.11.2023г. Разноските на С. К. били присъдени с определение №62 от 31.01.2024г. и това определение било връчено на И. К., преди два месеца като срокът за обжалване бил изтекъл. Определението по №193 от 09.04.2024г. на практика непререшавал въпроса по същество нито по отношение на присъдените разноски, а само за отстраняване на ОФГ относно името на осъдения . Твърди се, че е приложен и списък по чл.80 от ГПК ведно с договор за правна защита и съдействие №24625 и доказателства за платен адвокатски хонорар С допълнителна отговор на частната жалба вх.

№260476 от 14.12.2023г. били изложени от страната съображения в случай на възраженение за прекомерност по отношение на разноските направени от С.

К.. Твърди се, че адв.А. К. е извършила процесуални действия, които не се изразяват само в явяване в открито съдебно заседание, като следене и запознаване с едно дело във всеки момент, изготвен отговор вх.№260474 от 13.12.2023г., молба, допълнителен отговор вх.№260476 от 14.12.2023г.;

2 изготвена молба вх.№59 от 18.01.2024г., молба вх.№1147 от 02.02.2024г, за извършени доста процесуални действия от адв. К.. Счита, че въззивният съд е обосновал в определение №62 от 31.01.2024г. защо присъжда разноските на С. К. в пълен размер и че съдебната практика приема за прекомерност присъдени разноски надвишаващи десетократния размер на адвокатските възнаграждения по наредбата.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С определение на Пазарджишки окръжен съд №62 от 31.01.2024г. постановено по в.гр.д.№20245200500035 по описа на съда за 2024г., е оставена без разглеждане като процесуално недопустима въззивна частна жалба подадена от И. К. К., ЕГН-********** от гр.П., ул.“С.К.“ №32 в качеството си на ищец по гр.д.№351/2020г. по описа на РС-П., с вх.№260438 от 14.11.2023г., против протоколно определение №260015 от 08.11.2023г. постановено по гр.д.№351/2020г. по описа на РС-П., в частта с която одобрена от съда постигната между страните спогодба и е прекратил въззивното производство по делото в тази му част. Със същото въззивно определение е потвърдено определение №260015 от 08.11.2023г. на Пещерски районен съд постановено по гр.д.№351/2020г. по описа на РС-П. , в частта с която е прекратено изцяло производството по делото поради постигната между страните и одобрена от съда съдебна спогодба. По отношение на разноските за частното въззивното производство съдът е постановил първоначално осъждане на жалбоподателката И. К. К. заедно с А.

А. К. и Б. А. К., тримата от гр.П., ул.С.К.“ №32, да заплатят общо на С. Б.

К. от гр.П., ул.“С.К.“ №32, сумата от 1500лв разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

С последващо въззивно определение №193 от 09.04.2024г. постановено по в.гр.д.№20245200500035 по описа на съда за 2024г., по реда на чл.247 ал.1 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивно определение №62 от 31.01.2024г. постановено по в.гр.д.№20245200500035 по описа на съда в частта за разноските като вместо израза, че осъжда тримата И. К. К., А. А. К. и Б. А. К., да заплатят общо на С. Б. К. сумата от 1500лв,разноски за адвокатско възнаграждение, е постановено да се чете, „че се осъжда само И. К. К., /частната въззивна 3 жалбоподателка в процеса/, да заплати на С. Б. К., сумата от 1500лв разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция“.

Като краен резултат, с двете въззивни определения е постигнато съответствие и единство между формираната от въззивният съд воля и изразената такава по отношение отговорността за разноските в процеса, а именно, че предвид прекратяване в едната част на въззивното производство поради недопустимост на подадената от И. К. въззивна частна жалба по отношение протоколното съдебно определение за одобряване на постигната между страните съдебна спогодба и прекратяване на въззивното производството в тази му част, както и поради отхвърлянето й в другата част като неоснователна чрез потвърждаване на обжалваното протоколно определение на делбения съд, с което е прекратено изцяло делбеното производство поради постигната между страните и одобрена от съда спогодба, въззивният съд е възложил при условията на чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК в тежест заплащането на разноските в полза на насрещната страна по делото-С. К., от страната инициирала въззивното частно производство, поради неуважаването на въззивната й жалба, а именно платими от И. К. К..

Въззивното частно производство е инициирано от И. К. К. с частна жалба с вх.№260438 от 14.11.2023г. против определението на делбения съд за одобряване на постигната между страните съдебна спогодба и против определението за прекратяване на делото, двете постановени от 08.11.2023г. по гр.д.№351/2020г. на РС-П.. Изложените в жалбата пороци на определенията са бланкетни-несъответствие между волята на тази страна и изразената такава в подписаната от нея спогодба, без да излага конкретни факти; непредоставяне на информация от процесуалния й представител, че делото ще приключи със спогодба; несъгласие от другите съделители със съдържанието й, без да бъде конкретизирано; неизпълнени от съда процесуални изисквания за сключване на спогодбата без същите да са конкретизирани; неприсъствие на другите съделители в съдебното заседанието /А. и Б. К.и/ и липса на изрично пълномощно за процесуалния им представител да сключи спогодба с посоченото съдържание; неописване в споразумението на сградата, даваща се в дял на ищците и на помещенията в подпокривното пространство и без достъп до тях за последните за разлика от ответника С. К..

По повод на частната жалба и след връчване на препис на насрещната 4 страна, от ответника С. Б. К. чрез пълномощника му адв.А. К. от АКПловдив, са постъпили в законния срок отговор на въззивната жалба с вх.

№260474 от 13.12.2023г. и допълнение на отговор на частната жалба вх.

№260476 от 14.12.2023г.. В основния писмен отговор се развиват принципни доводи за неоснователност, немотивираност и недоказаност на частната жалба, като се отговаря на всички доводи развити в частната жалба и същите се квалифицират като неоснователни.

Следва да се има в предвид, че предмет на правно обсъждане са постановени от делбения съд актове в открито съдебно заседание в присъствието на страните или на техните пълномощници по одобряване на постигната между тях съдебна спогодба и по прекратяване на делбеното производство като естествена и задължителна последица последица от одобряването на спогодбата. Други процесуални действия на делбения съд не са предмет на въззивната частна жалба. Допълнението към писмения отговор не касае съществото на частната жалба по обжалване на двата акта на делбения съд, а е взето единствено становище по размера на претендираните от ответника разноски в размер на 1500лв като адвокатско възнаграждение с оглед на защитавания материални интерес, като е представен списък на разноските и данни за извършен банков превод на сумата по сметка на пълномощника на страната.

Молбата за изменение на въззивно определение №193 от 09.04.2024г. в частта за разноските, подадена от И. К. процесуално е допустима. Същата е подадена в законния едноседмичен срок от връчването му на молителката като подлежащо на касационно обжалване.

Срокът за подаването й не е пропуснат от молителката тъй като едва с постановеното определение по чл.247 ал.1 от ГПК, е разрешен окончателно въпроса за отговорността на страните по разноските. С отстраняването от съда на допусната очевидна фактическа грешка в предходното си въззивно определение №62 от 31.01.2024г., е налице постигнато единство между формираната и изразена от въззивния съд воля и по отношение на отговорността за разноските като заплащането на сумата за адвокатско възнаграждение се възлага изцяло и само в тежест на жалбоподателката И. К.

К. предвид негативния за нея изход на делото и същата има правен интерес да иска изменение на определението в частта за разноските.

5

По същество молбата е основателна.

Предвид характера на производството, че същото се развива в закрито заседание и без възможност страните да проверяват какви разноски претендират насрещните страни с частната си жалба, респективно с отговора, още повече, че на частният жалбоподател не се изпраща препис от отговора на жалбата му от насрещната страна за да се запознае с него и да установи какви разноски се претендират, за него не е преклудирана възможността след произнасянето на въззивната инстанция по съществото на спора да може да направи конкретни възражения по разноските и да въвежда довод за тяхната прекомерност/по отношение на адвокатското възнаграждение/, инициирайки производство по чл.248 от ГПК.

В случая молителката И. К. е въвела своевременно довода за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.