Решение № 155 от 17.06.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Смолян, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500186 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 9/19.02.2025 г. по гр.дело № 115/2024 г.

Чепеларският районен съд ОСЪЖДА „З.А.К.:Ж З“ АД-гр.С. да заплати на А.

М. Г., на основание чл.432 ал.1 КЗ, сумата от 3 606 лева - частичен иск от претенцията за сумата 7 098,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка и модел „Мазда 2“ с регистрационен номер Х **** КР, в резултат на ПТП от 21.02.2023 г., настъпило по вина на Н.А.Д. - водач, управлявал застрахован при ответника със застраховка "Гражданска отговорност", застрахователна полица № ВG/30/122002322876, лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.№СМ **** АТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата; като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на сума в размер на 67,68 лева, представляваща обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД върху частично предявената сума от 3 606 лева за периода от 13.03.2024 год. до 30.04.2024 год.

На следващо място е осъдено ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“ да

1 заплати на адвокат К.А.П. от АК – С. сумата от 650 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, за осъществено процесуално представителство по предявения от А. Г. иск срещу „З.А.К.:Ж З“ АД.

Отделно, ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“ е осъдено да заплати сумата 383,18 лева, от които 144,24 лв. държавна такса и 238,94 лева разноски за изготвената съдебно – автотехническа експертиза в размер на 250 лева, по сметка на РС – Чепеларе.

Срещу това решение в осъдителните му части е подадена допустима въззивна жалба от „З.А.К.:Ж З“ АД-гр.С., чрез пълномощника адв.И.Ц., с искане да бъде отменено и да бъдат отхвърлени исковете на А. Г., евентуално – да бъде намален размерът на обезщетението за имуществени вреди.

Жалбоподателят иска и да му бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. От пълномощника му адв.И.Ц. въззивната жалба се поддържа чрез изпратено писмено становище.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият А. М. Г., чрез пълномощника адв. К.П., оспорва жалбата и моли за присъждане на разноските за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът му адв.К.П. продължава да оспорва жалбата с писмена молба, като иска и присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 800 лв.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Чепеларския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По доводите в жалбата съобразява следното:

С протоколно определение № 27/15.02.2024 г. Чепеларският районен съд одобрява споразумение по НОХД № 137/2023 г., по силата на което признава за виновен Н.А.Д., който на 21.02.2023 г., при управление на лек автомобил "БМВ Х5" с peг. № СМ **** АТ, нарушавайки правилата за 2 движение по пътищата/чл.16, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 ЗДвП/ е допуснал настъпването на ПТП с последвал челен удар между управлявания от него лек автомобил, удряйки насрещно движещия се лек автомобил марка и модел „Мазда 2” е peг. № Х****КР, управляван от А. М. Г., в резултат на което е причинил по непредпазливост на А. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръдната кост, на трето ребро вдясно, както и непълно счупване на трето и четвърто ребро вдясно, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за продължителен период от време, и на В.К.К., изразяваща се в счупване на типично място на лява лъчева кост, наложило и оперативна намеса за репозиция на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за продължителен период от време - престъпление по 343, ал.3, б. “а” , предл.1, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

Със споразумението е установено, че Н.Д., нарушавайки чл.16, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 ЗДвП, като не е изпълнил задълженията си непрекъснато да контролира управляваното от него МПС; не е избрал безопасна скорост на движение при преминаването на участъка от пътя с десен завой, не се е съобразил с атмосферните условия и с релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, със собствените си възможности и всички други обстоятелства, имащи значение за безопасността на движението, и не е направил всичко възможно да намали скоростта до безопасната за преминаване през участъка от пътя или да спре, когато е възникнала опасност за движението, както и да се движи най-вдясно по пътното платно за движение със скорост под 40 км/ч, установена с пътен знак „Б-26“ в този пътен участък, който не е позволявал движение със скорост, повисока от 40 м/ч, а се е движел с технически несъобразена скорост от 80 км/ч и не е изпълнил задължението си на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС, когато платното за движение има две ленти – да не навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като, навлизайки в пътната лента, предназначена за насрещно движение, създал опасност за превозните средства, движещи се по нея, в резултат на което е причинил настъпването на ПТП с челния удар между управлявания от него автомобил и управлявания от ищеца.

3

Трайната съдебна практика, вкл.напр. Решение № 50009 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2214/2021 г., I т. о., приема, че, съгласно чл.

383, ал. 1 НПК, одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Визира се конкретно извършеното изпълнително деяние /действие или бездействие/, с характерните му белези, относими към осъществените юридически факти, за което деецът е осъден, в съответствие с приложената наказателно-правна норма. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, без да са елементи от фактическия състав на престъплението, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства, в рамките на производството по разглеждане на гражданския иск за обезщетяване на вреди /когато такъв не е бил предявен в наказателното производство / и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса. …. Както се сочи и в решение № 53/2.11.1981 г. на ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието.

С случая поведението на пострадалия А. Г. не е предмет на споразумението, тъй като не се касае за съпричиняване, представляващо елемент от състава на престъплението. Затова фактът на съпричиняване, имащ отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, би могъл да бъде установяван конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. В подобен смисъл е и т. 7 от Тълкувателно решение 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съгласно която тежестта за доказване е върху позоваваща се на съпричиняването страна в процеса, делинквент или застраховател.

Всичко това обаче следва да се направи в установените в процесуалния закон срокове.

Затова е неоснователно оплакването, че Чепеларският районен съд не е отчел направеното от застрахователя възражение за 4 съпричиняване, тъй като не е съобразил изобщо поведението на водача, застрахован при жалбоподателя, а именно: че А. Г., нарушавайки разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, е управлявал автомобила с несъобразена скорост, заради което не е успял да избегне удара с другия автомобил.

Съгласно практиката на ВКС, изразена и в Решение № 50052 от 13.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 648/2022 г., II т. о., „За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно въведен в предмета на спора от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Възражението на застрахователя за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия трябва изрично да се заяви в първоинстанционното производство, като това следва да стане в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, респ. в допълнителния отговор, на въпрос на съда за изясняване на фактите по делото - чл. 145, ал. 1 ГПК или по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, както и ответникът би могъл да поиска допълнителен срок по чл. 144 ГПК. С решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е разяснено, че надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението.“ Последното е прието и в Решение № 41 от 26.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 3133/2015 г., I т. о.

В случая няма заявено от ответника възражение за съпричиняване от ищеца в отговора на исковата молба. В него защитата на дружеството-застраховател се ограничава до доводите за прекомерност на исканото обезщетение и на наличието на тотална щета по см. на чл.390 КЗ на процесното МПС. Прекомерността на търсения размер се свързва с искането на ответника той да бъде съобразен с действително причинените повреди на автомобила, за да не се стигне, след плащане на обезщетението, до изравняване на имущественото състояние на ищеца с имущественото му състояние преди увреждането, като се позовава на решение № 165/24.10.2013 г. по търг.дело № 469/2012 г. на ІІ т.о. и определение № 92/20.02.2014 г. по 5 търг.дело 0 2662/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС.

Затова в определение 97/19.06.2024 г., с което е направен доклад по чл.146 ГПК, не е изложено от РС-Чепеларе възражение за съпричиняване и не е разпределяна доказателствена тежест във връзка с него.

Ответникът не е възразил срещу този проект за доклад, както е видно от изявлението на пълномощника му на съдебното заседание от 18.07.2024 г.

Едва в писмено становище на ответника с №

3442/20.12.2024 г., преди насроченото за 24.01.2025 г. съдебно заседание, явяващо се последно пред районния съд, за разглеждане на делото в отсъствие на представителя и представяне списък на разноските, от пълномощника му е казано по този повод следното: „В случай, че дадете ход по същество, моля да постановите решение, с което да отхвърлите предявените от ищеца искове в пълен размер поради недоказаност на същите с оглед правилното разпределение на тежестта на доказване на фактите и обстоятелствата от страните. В условията на евентуалност, ако намерите ищцовата претенция за основателна, то моля да счетете, че размерът и е прекомерно завишен, с оглед наличието на съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на процесното ПТП и вредоносния резултат от него, както и предвид това, че търсеното обезщетение е необосновано завишено и не съответства на размера на присъжданите от съдилищата обезщетения за подобни случаи.“ Това означава и че в случая не е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК, предвиждаща, че, до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. Няма твърдение от ответника и няма данни по делото той да не е могъл своевременно да узнае, посочи и представи обстоятелства и съответно – доказателства за съпричиняване, поради което не може да твърди, че такова е налице.