Определение № 313 от 02.08.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Смолян, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500309 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 3251/22.05.2024г. от Н. Н. В. чрез пълномощника му адв.М. О. срещу Определение № 299/09.05.2024г., постановено по гр.д.№ 947/2023г. по описа на Районен съд-Смолян, в частта му, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 80/22.03.2024г. по гр.д. №947/2023г. по описа на PC- Смолян в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 от ЗА и увеличаване на размера на възнаграждението над присъдените 200,00 лева до пълния претендиран размер от 400,00 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваната част от определение. Излагат се доводи за немотивираност и необоснованост на изводите на районния съд. Твърди се, че след постановяването на Решение от 24.01.2024г. по дело С 438/22 на СЕС, някои съдилища определят и присъждат адвокатски възнаграждения, произволно и неаргументирано, което унизява достойнството на адвокатската професия . В случая срещу ответника „А. Т. Е. Г.“ АД е предявен иск с цена 1000,00 лева за признаване за недействителн сключения между страните договор за потребителски кредит от 19.08.2022г.

Съгласно чл.7 ал.2 т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото възлиза на 400,00 лева.Районният съд не е изложил мотиви защо възнаграждение от 400 лева не е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Колкото и да е ниска според съда, тази сложност, то размерът от 400,00 лева е минимален за водене на дело с какъвто и да е предмет, поради което липсата на правна и фактическа сложност не е аргумент за определяне на хонорар под този размер , при това наполовина на същия.

При конкретна преценка на себестойностга на адвокатската услуга, съдът е пренебрегнал следните няколко съществените фактора, формиращи адвокатските възнаграждения, като гарантиране качество на предоставяната услуга, престижа и достойнството на адвокатската професията, определяне брутен месечен доход на адвоката, гарантиращ неговата независимост и качеството на предоставяната правна помощ,както и разходите като самоосигуряващо се лице. Моли да бъде отменено Определение № 1

299/09.05.2024г., постановено по гражданско дело № 947/2023г. по описа на PC-Смолян, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от адв.М. О., като процесуален представител на ищеца Н. Н. В., молба за изменение на Решение № 80/22.03.2024г. по гр.д.№947/2023г. по описа на PC Смолян, в частта му на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 от ЗА и увеличаване на размера на възнаграждението над присъдените 200,00 лева до претендирания размер от 400,00 лева.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „А. Т. Е. Г.“ АД, чрез пълномощника му адв.В. Б.-К., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно районният съд е определил размера на адвокатското възнаграждение, в размер от 200 лева, с оглед на обстоятелството, че производството е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание,по което не са изслушвани свидетели или вещи лица, без явяване на процесуалните представители в него, без развиване на продължителен и мащабен исков процес, изискващ събиране и обсъждане на сложни по вид, обем и начин на установяване доказателства. Предметът на правния спор не се отличава със сложност, а с еднотипност и стандартизираност, релевантните факти не са многобройни. Не са налице предпоставки, които да обуславят по-висок размер на възнаграждението, като ищецът не носи никаква доказателствена тежест, освен да установи правния си интерес от съдебна защита, и единствено въвежда твърдения за нищожност. Правилно при определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, първоинстанционният съд се е съобразил с разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. и доразвити с Решение по дело С-438/22, които основание чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата, поради което следва да се направи преценка дали нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.В Решението па СЕС от 25.01.2024 г. е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че национална уредба, която има задължителен характер, предвижда невъзможност съдът да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В най-новата практика ВКС приема, че въведеното с чл.38 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС. С оглед изложеното чл. 38, ал. 2 ЗА, който препраща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба и бъде потвърдено обжалваното определение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, 2 възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С Решение № 80/22.03.2024г. ,постановено по гр.д.№ 947/2023г. по описа на Районен съдСмолян е признато за установено в отношенията между Н. Н. В.,ЕГН **********, с адрес град С., ул. Х. С. № *, община С.,област С. и „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район Л. ул.“С.“ № **, бл.П. Л. Офис Център, ет.*, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № ***** от 19.08.2022г. е недействителен на основание чл.

22 ЗПК и чл.чл.26,ал.1 ЗЗД, поради нарушения на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 ЗКП. Осъдено е „А. Т. Е. Г." АД да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева. Осъдено е „А. Т. Е. Г." АД да заплати на адвокат М. О.-адвокат в АК-Смолян, с адрес гр.Р., бул.“Б.“ № * адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.

С молба с вх.№ 2080/01.04.2024г. Н. Н. В., чрез адв.М. О. е поискал изменение на решението в частта му на разноските, като на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. на адв.О. бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

С обжалваното Определение № 299/09.05.2024г. съдът е изменил свое Решение №80/22.03.2024г. по гр.дело №947/2023г. по описа на РС-Смолян в частта му на съдебните разноски, като е осъдил „А. Т. Е. Г." АД,с ЕИК ******** да заплати на адвокат М. О.- адвокат в АК Смолян, с адрес гр.Р., ул.“Б.“ № * допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева. Оставил е без уважение молбата, подадена от адвокат М. О., като процесуален представител ищеца Н. Н. В., в частта за изменение на Решението по гр.дело №947/2023г. по описа на РССмолян, в частта му на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 от ЗА и увеличаване на размера на възнаграждението над присъдените 200,00 лева до претендирания размер от 400,00 лева.

Въззивният съд намира, че определението на районния съд в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено. При определяне на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразена действителната фактическа и правна сложност на делото, която в случая не е високаа, по конкретния правен спор има обилна и непротиворечива съдебна практика, процесуалният представил не се е явявал в открито съдебно заседание, но е представил подробно и аргументирано писмено становище,делото е решено в едно съдебно заседание само по писмени доказателства в малък обем, от същия ищец и същия процесуален представител са заведени множество еднотипни дела, както срещу същия кредитор, така и срещу други кредитори, видът и количеството на извършената от процесуалния представител работа не е в голям обем. Съобразявайки на основание чл.633 от ГПК разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C438/22 , съгласно което член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Както е прието в посочената практика на СЕС, и в практиката на ВКС по приложението на решението на СЕС по дело 438/22 размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 3

1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за ориентир при определяне от съда служебно на размер на адвокатско възнаграждение, като бъде съобразен и пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, като се отчитат и специфичните особености по конкретното дело.

Въззивният съд счита, че в случая районният съд не е съобразил всички изброени погоре критерии и особености на настоящето дело, както и пазара, при който адвокатите договарят възнагражденията си при дела с подобна фактическа и правна сложност и естеството на полагания висококвалифициран труд от адвоката, като е определил по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. занижено адвокатско възнаграждение, поради което в обжалваната част определението следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде осъдено „А. Т. Е. Г." АД да заплати на адвокат М. О.адвокат в АК-Смолян, с адрес гр.Р., бул.“Б.“ № * допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 299/09.05.2024г.,постановено по гр.дело № 947/2023г.по описа на Районен съд-Смолян, в частта му, с която е оставена без уважение подадена от адвокат М. О., като процесуален представител ищеца Н. Н. В. молба с вх.№ 2080/01.04.2024г., в частта й, с която се иска изменение на Решение № 80/22.03.2024г. ,постановено по гр.д.№ 947/2023г. по описа на Районен съд-Смолян ,в частта му за съдебните разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 от ЗА и увеличаване на размера на възнаграждението над присъдените 200,00 лева до претендирания размер от 400,00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: