Решение № 2 от 03.01.2019, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 2 гр.Плевен, 3 Януари 2019 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ:

1.Елка Братоева

2.Катя

Арабаджиева при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 682 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 406 от

23.05.2018 г., постановено по НАХД № 676/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № НП 27-393 от 31.01.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит” /ИАМО/ гр.София, с което на д-р Ц.П.С., ЕГН **********, с адрес *** на длъжност началник Отделение по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия към Първа клиника по хирургия на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - д-р Георги Странски“ ЕАД гр.Плевен, с което НП е прието, че в качеството му на началник на отделението, е нарушил разпоредбата на чл.71, т.2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ във вр. с чл.72 от ЗЛЗ, и на основание чл.116, ал.1 вр. чл.117 от ЗЛЗ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ИАМО, чрез юрисконсулт Т., която прави искане съдебното решение да бъде отменено. Сочи, че РС е отменил НП, като е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото посочената като нарушена разпоредба е обща, бланкетна и не формулира конкретни разписани задължения. Същата не съдържа в себе си състав на нарушение с белези на изпълнително деяние, а очертава правомощията на началника на отделение. Твърди, че доводите за отмяна са неправилни. Разпоредбата на чл.71, т.2 от ЗЛЗ е била нарушена от д-р С.. Същата разпоредба изисква началникът на отделение да планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи. Сочи, че организацията е ангажимент, задължение за осъществяване на действия за осигуряване на медицински и други дейности в структурата, която ръководи. Контролът е задължение за осъществяване на проверка на извършваните медицински и други дейности, в структурата, която ръководи. Излага доводи, че в конкретния случай д-р С. не е създал организация и не е упражнявал навременен контрол, което е предвидено и в длъжностната му характеристика. С оглед на това виновно, чрез бездействие е извършил посоченото в НП нарушение. В заключение прави искане да бъде отменено въззивното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът д-р

Ц.П.С., редовно призован, се явява лично и с адв. Л.П..

Адв. П. излага съображения, че касационната жалба е подадена от ненадлежно упълномощено лице. Относно соченото в НП нарушение твърди, че РС е установил, че д-р С. не е извършил нарушението, за което е санкциониран. Излага доводи, че същият не може да бъде наказван за бездействие, тъй като в това време е бил в операционната. Излага доводи, че нормата на чл.71, т.2 от ЗЛЗ не формулира конкретни задължения. Правомощията на началника на отделението не представляват дейност по болнична медицинска помощ. Болничната медицинска помощ е уредена в чл.19 от ЗЛЗ, поради което в АУАН и в НП неправилно е приложен материалния закон. Пледира да се потвърди решението на РС-Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да прецени допустимостта на касационната жалба с оглед на факта, че от 14.06.2018 г. изпълнителният директор на ИАМО е бил в неплатен отпуск, за времето на който е бил заместван от д-р Ч..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника в настоящето производство, че касационната жалба е подадена от лице, което няма представителна власт.

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство е подадена чрез юрк.Т., която е упълномощена от изпълнителния директор на ИАМО проф.д-р З.

П. да представлява както нея като изпълнителен директор на ИАМО, така и самата ИАМО. Видно от приобщените заявление и заповед за отпуск от 14.06.2018 г. /л.21/, от 15.06.2018 г. изпълнителният директор на ИАМО проф. д-р З. П. е била в неплатен отпуск. Същата със заповед от 14.06.2018 г. /л.16 от делото/ е упълномощила д-р Ч. да я замества по време на ползване на отпуск. Със заповед на проф.П. от 14.06.2018 г. /л.36/ е разпоредено кой служител да замества д-р Ч. при отсъствие или ползване на отпуск от негова страна. Не са налице каквито и да е доказателства проф. д- р П. да е била отстранена от длъжност. Следователно, въпреки че към датата на подаване на касационната жалба изпълнителният директор проф. П. е била в отпуск, то тя е продължила да бъде изпълнителен директор, респ. не е лишена нито от правото да представлява ИАМО, нито от правото да упълномощава юрисконсулт, който да представлява ИАМО. Видно от приложеното пълномощно на юрисконсулта /л.5/, същото е от 26.10.2017 г., и е издадено значително време преди отпуска на изпълнителния директор, започнал на 15.06.2018 г.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че наказателното постановление е издадено въз основа на акт № А 27-393 от 30.11.2017 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на основание заповед № РД 27-393/06.10.2017 г. на изпълнителния директор на ИАМО в периода от 09.10.2017 г. до 13.10.2017 г. включително е извършена проверка в

„Университетска многопрофилна болница за активно лечение д-р Георги Странски“ ЕАД, във връзка с жалба от М. М. Й..

Жалбата на г-жа Й. е във връзка с лечението на съпруга й Г. П. Й. в Първа хирургична клиника на „УМБАЛ д-р Г. Странски“ ЕАД и твърдения за ненавременни и неадекватни действия от страна на лекуващия медицински екип в клиниката.

Въз основа на медицинската и друга документация, представените писмени становища по случая от проф. д-р С., д.м.н. и д-р Ц.С. и допълнително писмено разчитане на интраоперативната холангиография от д-р П., специалист образна диагностика, комисията е установила, че се касае за 64 годишен пациент - Г. Й., който е хоспитализиран в Отделение по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия (ОЖЧПХ) на Първа клиника по хирургия на 18.04.2017 г. по повод на *** с давност от 4-5 дни, с приемна диагноза ***. Резултатите от клинико- лабораторните изследвания са с данни за ***. Ехографията на коремни органи е с данни за ***, без ***, ***, ***, ***, ***.

След предоперативна подготовка, включваща консултация с интернист, анестезиолог, изготвяне на предоперативна епикриза и определяне на оперативния риск, на 19.04.2017 г. е извършена оперативна интервенция, като интраоперативно е намерен ***. Извършена е ***.

През *** е поставен катетър, през който е *** и е извършена интраоперативна ***, при което не са установени конкременти в ***.

В ранния следоперативен период при проследяване на лабораторните показатели е установена *** повишават се стойностите на общия ***, поради което са извършени допълнително инструментални и образни изследвания:

*** /21.04.2017 г./, при което в *** се установява оскъдно количество *** и наличие на катетър, през който не изтича ***.

*** /22.04.2017 г./, при което се установява, че ***.

На 23.04.2017 г. в условията на спешност е извършена реоперация, отстранен е *** от предходната операция, извършена е ***.

През *** са ревизирани екстрахепаталните жлъчни пъти, при което не е намерен *** процес. След *** е поставен ***, през който е извършена интраоперативна *** - визуализирали са се проходими ***.

Следоперативно пациентът е лекуван в КАИЛ, където са мониторирани основните жизнени показатели, провеждано е лечение с вливанияна *** и др.

Следоперативния период е протекъл затегнато, с повишаване на стойностите на остатъчно *** /по повод на което е консултиран с нефролог/, които впоследствие се нормализират. Поради персистиране на повишени стойности *** е осъществена консултация с гастроентеролог, който е потвърдил диагнозата *** и е добавил към терапията ***.

Пациентът е изписан на 06.05.2017 г. афебрилен, захранен, раздвижен, с възстановен пасаж, е оскъдна секреция от *** и защипан ***, със стойности на *** и повишени стойности на ***.

Епикризата на пациента Г. П. Й., издадена от Първа хирургична клиника, Отделение по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, приложена към жалбата на съпругата му М. Й. не съответства на епикризата, приложената към ИЗ №13969: липсват дати на извършените инструментални изследвания /ФГДС/, липсват данни от ехография на коремни органи, не е отбелязана оперативната интервенция от 23.04.2017 г. И в двата документа липсва препоръка за консултация с гастроентеролог с оглед изясняване на серологичния статус и терапевтичното поведение.

На 09.05.2017 г. пациентът отново е хоспитализиран в ОЖЧПХ поради ***, клинични данни за възпалителен процес в областта на оперативната рана с приемна диагноза : ***.

Клинико- лабораторните изследвания са с данни за ***, с персистиращи високи стойности на ***, при стойности на *** и референтни граници.

Не е назначено микробиологично изследване на материал от хирургична рана, независимо от данните за възпалителен процес, при хоспитализацията на пациента на 09.05.2017 г.

Започнато е лечение с *** и др.

Пациентът е напуснал лечебното заведение на 11.05.2017 г., след уведомяване на лекуващия лекар, преди да е завършен диагностично-лечебния процес.

В предоставената медицинска документация липсва надлежно оформено „Информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране”, съгласно Приложение 3 към чл.20, ал.3 на Наредба №49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.

Организацията и контролът на дейностите в Отделението по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия (ОЖЧПХ) към Първа клиника по хирургия се осъществява от началника на отделението д-р С., който носи отговорност и за цялостната дейност на структурата. Тези задължения са регламентирани в длъжностната му характеристика, утвърдена и подписана от изпълнителния директор на „УМБАЛ д-р Г. Странски“ ЕАД, гр.Плевен. В раздел V, т.2 на същата е регламентирано, че началникът на структурата: „Планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност на отделението“. Длъжностната характеристика е актуална и валидна към момента на проверката. Със саморъчен подпис д-р Ц.С. и удостоверил, че е запознат и е получил длъжностната си характеристика.

Д-р Ц.С., в качеството си на началник отделение ОЖЧПХ на Първа клиника по хирургия в „УМБАЛ д-р Г. Странски“ ЕАД не е създал организация и респективно не е упражнил навременен контрол върху подчинените си по отношение на:

- изготвянето на епикризата на пациента Г. П. Й. от хоспитализацията му в ОЖЧПХ, приложена към жалбата на съпругата му М. Й. не съответстваща на тази, приложена към ИЗ №13969: липсват дати на извършените инструментални изследвания /ФГДС/, липсват данни от ехография на коремни органи, не е отбелязана оперативната интервенция от 23.04.2017 г.;

- дейностите, свързани с изпълнение на нормативно регламентираното изискване към медицинската документация да се приложи надлежно оформено „Информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране” във връзка с напускане на отделението на пациента Г. Й. по време на втората хоспитализация, преди да е завършен диагностично-лечебния процес;