Решение № 887 от 10.03.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е

Н И

Е № 887 гр. Пловдив, 10.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 06.02.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11844 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Т.Н.Д., ЕГН ********** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която са предявени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 100 лева, недължимо платена сума по клауза възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № *** и на сумата в размер на 150 лева, недължимо платена по клауза за неустойка по същия договор, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2019 г. до окончателното плащане. Твърди се, че претендираните суми са платени по недействителен договор, сключен в противоречие с клаузите на чл.11, ал.1 от ЗПК или евентуално поради нищожност на клаузите, съответно за възнаградителна лихва и неустойка, поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответника заемодател. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен на посочени в исковата молба основания, както и били недействителни клаузите за възнаградителна лихва и за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по същество с излагане на подробни съображения. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Счита, че исковата молба е нередовна.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, ищецът е посочил конкретно обстоятелствата, на които основава претенциите си.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че е заплатил 100 лева по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** от *** и сума в размер на 150 лева – по клауза неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по същия договор, както и недействителност на договора за кредит и клаузите за възнаградителна лихва и неустойка на посочените в исковата молба основания

С определение от

04.10.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за потребителски кредит № *** с посоченото от ищеца съдържание, в който са уговорени клаузи за възнаградителна лихва и клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Ответникът признава, че ищецът е заплати по договора за заем сума в размер на 706 лева – за възнаградителна лихва и сума в размер на 3465.66 лева – неустойка.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По доводите за недействителност на договора за заем

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 и чл.11, ал.2 от ЗПК.

След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.

Видно от договора за заем /л.33/, в чл.2, т.6 е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 35 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му.

Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно 729.08 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 4500 лева – чл.2 и общо дължима сума по договора 5229.18 лева – чл.2, т.7, който размер е фиксиран за целия период на договора.

В чл.2, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 5229.18 лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на заема 41.74 % – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Видно от договора за кредит в него се съдържа погасителен план, посочен е размера на вноските, техния брой, периодичност на плащане и падежна дата – чл.2, т.2, т.4 и т.5, чл.4, ал.2 от договора. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал.

1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.

Видно от договора за кредит към него няма отделни Общи условия, същите са инкорпорирани в самия договор, като всяка една от страниците на договора е подписана от кредитополучателя, който не е оспорил подписа си.

Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7, ал.2 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.7, ал.1 от договора/, право да се откаже от договора /чл.7, ал.3/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия не съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в договора, който е подписан на всяка страница от ответника.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само посочените от страна на ищеца основания за недействителност на договора за заем, а и не са налице нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.

Съдът следи служебно и за неравноправния характер на отделните клаузи от договора – в случая клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за неустойка. В тази връзка видно от договора за кредит в него е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 35 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 729.08 лева, размерът на отпуснатия кредит е 4500 лева, кредитът е отпуснат за срок от 44 седмици – кратък период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.

Ответникът признава, че по договора е заплатена сума в размер на 706 лева за възнаградителна лихва.

Съдът не прие и доводите на ищеца за недействителност на целия договор, което да обоснове връщане на платената по договора възнаградителна лихва.

С оглед всички изложени съображения съдът намира, че претенцията на ищеца за връщане на сумата в размер на 706 лева /увеличена на основание чл.214 ГПК с протоколно определение от 06.02.2020 г./, като недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва е неоснователен и следва да се отхвърли.

По доводите за недействителност на клаузата за неустойка Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.4, ал.1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 3465.66 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Разпечатката съдържа 42 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f626f25b-9ba2-4352-adcb-51ee98172229