Решение № 19217 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19217 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110123813 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу А. М. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 74014/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу А. М. В. за: сумата от 2265,94 лева (двe хиляди двеста шестдесет и пет лева и 94 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 469,26 лева (четиристотин шестдесет и девет лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 14.11.2024 г., сумата от 28,01 лева (двадесет и осем лева и 01 стотинка), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,75 лева (седем лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до 14.11.2024 г., както и държавна такса в размер на 55,42 лева (петдесет и пет лева и 42 стотинки) и държавна такса в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно 1 тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Зона Б-5, бл. 17, вх. Б, ет. 10, ателие 5, аб. № 342127. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът, чрез назначения му по делото особен представител, оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, оспорва, че ответникът е клиент на топлинна енергия на процесния имот в качеството му на вещен ползвател. Оспорва факта на доставяна топлинна енергия, както и факта, че ответникът не е заплатил същата.

Оспорва да е сключвал и договор с дружество за топлинно счетоводство. Оспорва и дължимостта на претенцията за лихва за забава поради факта, че не е бил предоставен срок за заплащането й. В условията на евентуалност прави възражение за изтекъл период на погасителна давност за част от претендираните суми. Поради тези и останалите съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за 2 енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №г. се установява, че през м. 12.1997 г. ответникът е придобил собствеността на процесния имот, а именно: ателие №

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № по описа на нотариус В, се установява, че на 15.03.2017 г. ответникът А. М. В. дарява на майка си В.а процесния недвижим имот, като запазва правото на ползване върху имота безвъзмездно до края на живота си.

Ето защо следва да се приеме, че по време на процесния имот ответникът е вещен ползвател на процесния имот. Като такъв има качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период не е имало отоплителни уреди и узаконен водомер за топла вода. Отразено е, че топлата вода е начислявана на база брой /1 лице/ потребител по 140 л/ден поради липса на узаконен водомер за топла вода съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, заедно с допълнително количество от 12,975 куб. м. за сезон 2022/2023 г. съгласно ал. 3, т. 2 от посочената норма. Сочи се, че топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 80 куб. м. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в процесния период е в размер на сумата от 2265,94 лева и 28,01 лева за цена на доставена услуга дялово разпределение. Посочено, че към момента на изготвяне на заключението, не са налице данни за извършени плащания. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 466,54 лв. върху непогасената топлинна 3 енергия и 7,75 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 11.12.2021 г., вещото лице е посочило, че всички общи фактури са с падеж след посочената дата, като изискуемостта на всяка от тях е настъпила след 11.12.2021 г., поради което непогасените суми съответстват на отразените в основаната част на заключението.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.12.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 11.12.2021 г., са погасени по давност. В настоящия случай началният момент на процесния период е от 01.10.2021 г., като съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ОУ, изискуемостта е настъпила на 15.12.2021 г., поради което не са налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок. По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.