Решение № 1229 от 13.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Пловдив, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330206536 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-008036 от 19.08.2021 год. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. П. Д., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени глоба в размер на 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

Жалбоподателката в жалбата си оспорва наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване разпоредбите на материалния закон, като излага доводи за това. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуалния й представител, който оспорва НП в частта, в която жалбоподателката е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и пледира за отмяна на постановлението в тази му част. Не оспорва по същество второто нарушение, като прави искане за наказание в минимален размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В молба-становище излага съображения за неоснователност на 1 жалбата, като прави искане за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и пледира за намаляване на размера му до минимално предвидения в закона.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 22.07.2021 г. от св.СТ. Г. В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бланков № 012313/22.07.2021г. срещу жалбоподателката М. П. Д. за това, че на 27.02.2021 г. в 14:57 часа в с.Черничево продължение на път ІІІ-642 до кръстовището с ул.“Стойчо Дамянов“ управлявала личната си мототриколка „Бомбардиер Кан Ам Спайдер“ с рег.№..., като допуска следните нарушения: 1. Движи се със скорост 111 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в полза на водача и наказуема скорост от 108 км/ч. Посочено е в АУАН, че нарушението е установено с техническо средство ARH-CAM S1 № 11743са в снимка № 0480732; 2. Не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното МПС – категория „А“.

Актосъставителят приел, че по този начин жалбоподателката като собственик на процесното МПС, за което попълнила декларация във връзка с чл.188 от ЗДвП, е нарушила разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.105А, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното НП, с което на М. П. Д. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 750.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на СТ. Г. В., който потвърждава фактическите констатации по акта. Свидетелят уточнява, че е съставил акта по писмени документи, от които било видно, че е налице превишаване над 50 км/ч от разрешената, поради което не може да бъде издаден електронен фиш. Сочи, че нарушението било заснето с тринога, която записва и фиксира мястото.

Посочва, че на снимковия материал имало четири стрелки в четирите края на 2 снимката, които като се пресичали и фиксирали конкретното МПС. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, обективни, непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства, събрани по делото.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Установената фактическа обстановка и събрания по делото доказателствен материал опровергават направените в АУАН и НП констатации по отношение на вмененото на жалбоподателката нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което съдът намира за недоказано обжалваното НП в тази му част. Жалбоподателката е санкционирана за това, че в населено място /с.Черничево, продължение на път ІІІ-642 до кръстовището с ул.“Стойчо Дамянов“/ при управление на процесната мототриколка, лична собственост, е превишила максимално разрешената скорост за движение в населено място (50 км/ч), като се е движила със скорост от 111 км/ч, след отчетен толеранс от 3% в полза на водача. В случая контролният и наказващият органи са приели, че установеното място на нарушението – път ІІІ-642 км 17+200, който е посочен в АУАН, НП, в снимковия материал и в протокола за използване на АТСС е в границите на с.Черничево, а оттук, че нарушението на максимално разрешената скорост на движение е извършено в населено място. Установява се обаче от приобщеното по делото писмо с изх.

№ 11-00-379/08.04.2020 г. на АПИ, ОПУ Пловдив, че процесното място – километър 17+200 на път ІІІ-642 „Хисаря-Калояново“ се намира преди кръстовището с път ІІІ-6061 „Старосел-Черничево“ и преди населеното място с.Черничево, като км 17+200 се намира след селото и извън неговите граници т.е. така посоченото място на твърдяното превишаване на скоростта на движение с посочените в акта и НП стойности, не е извършено в населено място, а именно село Черничево, което отново от горепосоченото писмо е от км 17+444 до км 17+834. Неправилното определяне на мястото на нарушението от една страна е довело до неправилно определяне на законово допустимите максимални стойности за движение, а оттам и на установеното превишение на скоростта на движение на санкционираното лице. От друга страна това е довело до неправилно определяне на правната квалификация на деянието и приложимата санкционна норма. Предвид на гореизложеното съдът приема за недоказано по категоричен и несъмнен начин нарушението по т.1 от НП, за което е санкционирана жалбоподателката, което от своя страна води до отмяна на обжалвания санкционен акт в тази му част като незаконосъобразен.

По отношение на второто нарушение по чл.150А от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д., съдът намира същото за доказано по несъмнен начин. Следва да се посочи, че жалбоподателката не спори по същество. Същата е управлявала личната си мототриколка, описана в двата акта на администрацията, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от нея превозно средство, а именно категория „А“. Видно от 3 справката за нарушител/водач М.Д. е придобила категориите „В“, „М“ и А“АМ“. Това обстоятелство същата е потвърдила и в попълнената от нея декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, копие от която е приложена в административнонаказателната преписка. В същата декларация жалбоподателката собственоръчно е декларирала, че на процесните дата и час е управлявала МПС с рег.№ РВ2589А, за което правилно е била санкционирана с глоба в минимално предвидения в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП размер от 100 лв.

Що се отнася до отнетите с НП контролни точки, следва да бъде посочено, че на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Освен това отнемането на контролни точки представлява констативен административен акт и той настъпва по силата на закона.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по т.1 от същото като недоказано и потвърдено по т.2 от НП.

В настоящото производство искане за разноски е направено единствено от жалбоподателя, който съгласно представения договор за правна защита и съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., изцяло и в брой. Предвид на това и с оглед изхода от спора, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 264,70 лв., съобразно уважената част от жалбата.

Въззиваемата страна не е направила претенция за присъждане на разноски в настоящото производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-008036 от 19.08.2021 год. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив в частта, в която на М. П. ДР., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени глоба в размер на 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-008036 от 19.08.2021 год. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна 4 полиция“ Пловдив в частта, в която на М. П. ДР., ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 лв.

/сто лева/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на М. П. ДР., ЕГН ********** сумата в размер на 264,70 лв. /двеста шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5