Решение № 172 от 24.07.2020, Административен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н И

Е

№ 172 от 24.07.2020 год., гр. Кюстендил

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 149 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 32, ал. 3 от Закона за администрацията (ЗА).

Делото е образувано по жалба от кмета на община Бобошево, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Е.А., срещу Решение № АК-06-01/18.02.2020 г., поправено с Решение № АК-06-04/02.06.2020 г., издадени от областния управител на област Кюстендил, с което кметът на община Бобошево е задължен да извърши заявената от В.А.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, със заявления с вх.

№ 19/03.01.2020 г. и вх. №20/03.01.2020 г. административна услуга – издаване на скици съответно за урегулиран поземлен имот (УПИ) V-842, кв. 30, с площ от 625 кв. м и УПИ VII-828, кв. 18, с площ от 853 кв. м, по регулационния план на гр. Бобошево, в седемдневен срок от получаване на писмото. В жалбата са изложени доводи за липса на компетентност на областния управител за издаване на решението. Претендира се отмяна на същото.

В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат Е.А.. Претендират се направените разноски по производството на делото.

Ответникът

– областният управител на област Кюстендил, в представения писмен отговор и в съдебното заседание чрез процесуалния си представител по пълномощие – юрисконсулт С. Р., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Заинтересованата страна – В.А.В., в представения писмен отговор и в съдебното заседание чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат Д.Д., също оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените разноски по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство по е образувано по заявления с вх. №19/03.01.2020 г. и вх. № 20/03.01.2020 г. от В.А.В. за издаване на скици съответно за УПИ V-842, кв. 30, с площ от 625 кв. м и УПИ VII-828, кв. 18, с площ от 853 кв. м, по регулационния план на гр. Бобошево. Към заявленията са приложени копия от саморъчно завещание от Г. Л. В., с което той е завещал на В.А.В. цялото притежавано от него движимо и недвижимо имущество, протокол от 24.10.2019 г. за обявяване на саморъчното завещание, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 184, том III, дело № 1455/1995 г. по описа на нотариус при ДРС, с който Г. Л. В. и С. Л. Н. са признати за собственици по наследство и давностно владение на УПИ VII-828, кв. 18, по регулационния план на гр. Бобошево и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 107, том III, дело № 783/1999 г. по описа на нотариус с рег. № 293, с който Г. Л. В. и С. Л. Н. са признати за собственици по наследство и давностно владение на УПИ VII-842, кв. 30, по регулационния план на гр. Бобошево. Видно от представеното по делото уведомление с изх. № 24-31716/19.11.2019 г., издадено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Кюстендил, за урбанизираната територия в землището на гр. Бобошево няма изработени и одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри. С писмо с изх. №59/09.01.2020 г. кметът на община Бобошево е отказал издаването на исканите от В. скици, тъй като е налице противоречие между представените от нея документи и представените в Община Бобошево от нотариус нотариални актове, отнасящи се до идентични имоти, и ѝ е указал, че следва да се обърне към районния съд по местонахождението на имотите за решаване на материален спор от частноправен характер. На 22.01.2020 г. В. е подала жалби с вх. № 221 и вх. № 223 по описа на Община Бобошево, съответно с рег. № 08-07-4/24.01.2020 г. и рег. № 08-07-2/24.01.2020 г. по описа на Областна администрация с административен център Кюстендил, срещу отказа за издаване на скици съответно на УПИ VII-828, кв. 18 и УПИ VII-842, кв. 30, по регулационния план на гр. Бобошево. На 18.02.2020 г. областният управител на област Кюстендил е издал Решение № АК-06-01/18.02.2020 г., с което кметът на община Бобошево е задължен да извърши заявената административна услуга, а на 02.06.2020 г. е издал Решение № АК-06-04 за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на първото решение, изразяваща се в неправилно посочване на входящите номера и датата на процесните заявления.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по чл. 32, ал. 3 от ЗА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 31, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 32, ал. 2, изр. 2 от ЗА, при спазване на предвидената от закона писмена форма. В чл. 32, ал. 2, изр. 2 от ЗА на областния управител е предоставено специално правомощие да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му, т.е. да се произнася само по законосъобразността на актовете на кметовете, като се самосезира по негова преценка или когато е сезиран с жалба срещу акта на кмета (както е в настоящия случай). Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗА заповедите на областния управител по ал. 2 могат да се обжалват пред съответния административен съд. Компетентността на областния управител да се произнася относно актовете на кмета при оспорването им по административен ред е регламентирана и в чл. 45, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), съгласно който актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго. Правомощието на областния управител да отменя актовете на кмета не произтича от йерархическа подчиненост, тъй като областният управител е орган на държавната власт, а кметът е орган на местното самоуправление. Компетентността на областния управител произтича от изрична разпоредба на специален закон и се различава от тази на компетентността на йерархически по-горестоящия административен орган, който има правомощието да се произнася не само по законосъобразността, но и по целесъобразността на оспорения административен акт. Областният управител е компетентен да се произнася само по законосъобразността на актовете на кмета на общината. След отмяната на акта областният управител няма правомощие да решава въпроса по същество, като замести кмета на общината. Разпоредбите на АПК са разпоредби на общ закон, докато тези на ЗА и ЗМСМА – на специален закон, а разпоредбите на общия закон се прилагат доколкото специалният закон не е регламентирал нещо различно и следва да се тълкуват съобразно и в съответствие със специалния закон (вж. в т. см.

Определение №6002/11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9664/2008 г., IV о.).

Правилно областният управител на област Кюстендил е приел, че отказът на кмета на община Бобошево е издаден в нарушение на материалния закон. С процесното писмо с изх. № 59/09.01.2020 г. кметът на община Бобошево е отказал извършването на исканата от В. административна услуга – издаването на скици за УПИ V-842, кв. 30, с площ от 625 кв. м и УПИ VII-828, кв. 18, с площ от 853 кв. м, по регулационния план на гр. Бобошево, с мотиви, че е налице противоречие между представените от нея документи за собственост и представените в Община Бобошево нотариални актове, отнасящи се до идентични имоти, и ѝ е указал, че следва да се обърне към районния съд по местонахождението на имотите за решаване на материален спор от частноправен характер. По делото е установено, че за урбанизираната територия в землището на гр. Бобошево няма изработени и одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри. Съгласно § 4, ал. 1, т. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред (т. 1), като кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република

България и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от

Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление – на кмета на района (т. 2). В случая заявленията за издаване на скици на посочените в същите имоти са подадени от заинтересовано лице с представени доказателства за наличие на законен интерес. Скицата е копие от действащата кадастрална карта, а до одобряването ѝ – от действащия кадастрален план, респ. ПУП. За издаването ѝ не е от значение дали заявителят е собственик на имота или дали последният е записан на друго лице в регистъра, тъй като тези обстоятелства и всички други характеристики на имота се отбелязват в скицата. Скицата удостоверява фактическото положение на имота и затова ирелевантен при преценката за издаването ѝ е въпросът относно евентуален спор за материално право. Няма законова норма, която да регламентира възможност за издаване на скица само на собственика на имота, респ. на носителя на вещни права (вж. в т. см. Решение № 8818/25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6181/2014 г., II о.). При искане за издаване на скица релевантните факти касаят единствено статута на имота. За да се издаде исканата скица, следва да се направи преценка съществува ли имотът, за който се иска издаване на скица, и нанесен ли е в план или карта, от които се иска копие във вид на скица (вж. в т. см.

Решение № 5988/25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. №12871/2014 г., II о.). Тези условия в случая са налице.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на кмета на община Бобошево е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК и с оглед нормата на чл. 144 от АПК същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от

Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100,00 до 200,00 лева. Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100,00 лева. С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно и искането на заинтересованата страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, В.В. е направила разноски по същото за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева. Предвид направеното от процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 за прекомерност на платеното от В. адвокатско възнаграждение и като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че на същата следва да присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По арг. от чл. 143, ал. 1 от АПК горепосочените юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото за адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени съответно на Областна администрация с административен център Кюстендил и на В.В. *** (жалбоподателят няма самостоятелен бюджет, отделен от този на общината).