Решение № 18 от 08.04.2025, Районен съд - Чепеларе

Решение № 18/08.04.2025г. по гр.д. № 239/2024 г.

Съдия докладчик: Славка Гемишева

Съдът е сезиран с искова молба от Л. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.****, срещу Средно училище „Васил Дечев“ гр.Чепеларе, БУЛСТАТ 000608401, с адрес гр.Чепеларе, ул. „Беломорска” №46, представлявано от директора К. В. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед №ЛС-06-787/01.07.2024 г. на Директора на СУ „Васил Дечев“ гр.Чепеларе, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 12 600 лева за периода 01.07.2024 г. до 01.02.2025 г. (след уточнение в съдебно заседание), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, като заемал длъжността „****”, на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ със срок до 31.08.2023 год. След тази дата ищецът продължил да работи при ответника и да изпълнява същата длъжност, като между него и ответника са подписани няколко допълнителни споразумения, отнасящи се единствено до промяна на трудовото му възнаграждение. На 01.07.2024г. на ищеца била връчена заповед №ЛС-06-787/01.07.2024г., с която директорът на СУ "Васил Дечев“ гр.Чепеларе прекратил трудовото му правоотношение, считано от 01.07.2024г., в която като основание за това била посочена разпоредбата на чл.325, ал.1, т.5 от КТ. В Графа „причина за прекратяване на трудовия договор“ било посочено „завръщане на титуляра“. Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон. Заповедта е необоснована, като извършеното с нея безвиновно уволнение е незаконно. Поддържа се, че към датата на връчване на заповед №JIC-06787/01.07.2024г., осъществяваната от ищеца трудова функция като „****“ е на основание безсрочно трудово правоотношение между него и ответника, предвид на това, че в сключеният трудов договор са посочени две взаимно изключващи се основания, първото от които е посочено само цифрово чрез изписване на правната норма на чл.68, ал.1, т.2 от КТ, която регламентира един от видовете срочни трудови договори. По правило на закона, срокът на договора по чл.68, ал.1, т.2 КТ - за извършване на определена работа - следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в сключения по този ред трудов договор трябва да е посочена, респ. и да е определяема работата за изпълнението /или за довършването, на която съм нает. В случая нямало и намек дори за подобно условие в отношенията му с работодателя, чрез посочване на каквато й да било работа или дейност, след извършването на които би могло да се очаква или да е предвидено да настъпи прекратяването. Предвид тази празнота счита дори, а и поради несъответствието между посоченото цифрово и словесно основание за възникване на трудово правната му връзка, че вероятно работодателят му е допуснал техническа грешка изписвайки правна норма, без връзка с действителните отношения между тях. За да се приеме, че е налице срочен трудов договор за определена работа по см. на чл. 68, ал.1, т.2 КТ трябва да е налице такава работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува „срока” за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало по този ред. Твърди, че такава работа няма индивидуализирана в неговия трудов договор.

Второто посочено основание като срок е чрез изписване на конкретна дата 31.08.2023 г. с настъпването на която се предполага, че ще настъпи и прекратяване на трудово правната връзка с училището. Сама по себе си, клаузата за срок чрез посочване на конкретна дата в 1 случая е също недействителна, неприложима в отношенията им с ответника, тъй като времето от 05.09.2022г. до 31.08.2023г. обхваща период по-малък от 1 година. Трудовото законодателство възприема принципа, че трудовият договор се сключва за неопределено време, освен в изчерпателно посочените в закона случаи. В чл.68,ал.1 от КТ се допуска срочен трудов договор да се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години. Относно прилагане на срочните трудови правоотношения спрямо педагогическите специалисти многократно са давани указания от Министерство на образованието, във връзка с разпоредбите на чл. 101, ал. 1 и ал. 3 и чл.174 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Посочените разпоредби сочат несъмнено и безспорно, че работата на педагогическите специалисти не е с временен, сезонен или краткотраен характер, напротив тази работа изисква продължителна, последователна и целенасочена дейност на тези лица, която не може да бъде осъществена чрез срочни трудови договори. За това твърди, че посочването на срок по-малко от една година противоречи на ЗПУО, на КТ и на целта на закона.

В чл. 68, ал. 4 от КТ е предвидено изключение от принципа за безсрочност на трудовия договор, като се допуска срочен трудов договор за срок най-малко една година да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. Тази хипотеза представлява едно изключение от принципите и целите на закона и не може да се прилага разширително. Ищецът твърди, че такава молба не е подавал.

Трудов договор, сключен в нарушение на цитираните текстове се счита сключен за неопределено време, каквато е и настоящата хипотеза, като моли съдът да съобрази това обстоятелство.

Независимо от изложеното по-горе твърди, че трудовият договор с ответника се е трансформирал от срочен /ако е бил такъв/ в безсрочен, на основание чл.69, ал.1 от КТ, според която разпоредба Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. След 31.08.2023 г. ищецът продължил да работи в ответното училище, което се потвърждава и от представените допълнителни споразумения.

Съгласно чл.74, ал.4 във вр. с ал.2 от КТ клаузи в трудов договор, които противоречат на закона са недействителни, а вместо тях се прилага закона. За това, ако съдът прецени, че трудовият договор е срочен, в т.ч. че е възникнал на основание чл.68, ал.1, т. 2 от КТ, то тази клауза моли да се приеме, че е недействителна, а трудовоправните му отношения със СУ „Васил Дечев“ гр.Чепеларе, да се третират като отношения по безсрочен трудов договор.

Предвид изложеното трудовият договор към момента на връчване на оспорваната заповед е бил безсрочен, поради което основанието на което е прекратен е неприложимо и от тук заповедта се явява незаконосъобразна. Така съгласно чл. 325, ал.1, т.5 от КТ, Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: със завръщане на замествания на работа. За да е било допустимо работодателят да прекрати трудовият договор на посоченото основание, между страните трябва да е бил сключен трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 от КТ, какъвто се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител.

Лицето, с което се сключва този договор, поема изцяло изпълнението на неговите трудови задължения и ползва на общо основание правата и правомощията, които съответната длъжност съдържа. Видно от изложеното трудовият договор не е сключен с посоченото основание и неговата продължителност, не е била определена от отсъствието на които и да било негов колега. Не е посочено и име на такова лице, защото подобни договорки с работодателят не са имали. Твърди, че не се е ангажирал да замества когото и да било и въобще такъв въпрос с него не е обсъждан.

Поради липсата на описаните елементи на чл.68, ал.1, т.3 от КТ в трудовия договор, съответно поради несъществуването на трудов договор по заместване между ищеца и 2 училището, то е неприложимо и типичното за неговото прекратяване основание, а именно чл.325, ал.1, т.5 от КТ. Всъщност в заповедта дори не се сочи кой титуляр се е завърнал и ако се е завърнат някой как въобще това обстоятелство е относимо към трудовия договор с ищеца, който не е сключен до нечие завръщане. Твърди, че след връчване на заповедта и до подаване на исковата молба не се е ангажирал на работа по трудово или друго правоотношение. Регистриран е като безработен, видно от Разпореждане №201-00-811-1 от 12.07.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Смолян.

Предвид изложеното се моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Средно училище „Васил Левски“ гр.Чепеларе, чрез процесуален представител – адв. В. П., в който се оспорват исковите претенции като неоснователни. Не се оспорва, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на сключения между тях трудов договор №ЛС-02781/07.09.2022 год. за определен срок до 31.08.2023 год. Твърди се, че след изтичане на срока на договора по заявление от Л. А. същият е преназначен на длъжност „****“.

Основанието А. да поиска това преназначаване е фактът, че титулярът на тази длъжност В. З.

К. е преназначен по заместване на длъжност „****“ в същото училище до завръщане на титуляра П. К.. Именно поради този факт в допълнителното споразумение към договора на А. изрично е посочено правното основание, на база на което се извършва преназначаването на ищеца Л. А.. Допълнителното споразумение № ЛС -02- 883 от 01.09.2023г. е сключено на основание чл. 68, ал. 1, т.3 от КТ. Ищецът е бил напълно наясно с обстоятелствата, при които той е бил преназначен по заместване на длъжността „****“. Титуляр на тази длъжност е В.

З. К., който по силата на безсрочен трудов договор от 03.09.2021г. е заемал тази позиция.

Поради ползване на отпуск по майчинство от П. К. - учител по история, В. К. е преназначен на нейната длъжност, която той е заемал до завръщане на титуляра П. К.. Именно в този период от 01.09.2022г. до 01.07.2024г. ищецът А. е заемал мястото на В. К. до момента, в който К. с нарочна молба е поискал да бъде върнат на заеманата като титуляр длъжност – „****“. Това писмено изявление от страна на К. е задължило директора на СУ „Васил Дечев“ да върне К. на заеманата от него като титуляр длъжност, а със завръщането на титуляра на заеманата от Л. А. длъжност на 01.07.2024г. е настъпило и прекратителното условие по чл. 68, ал.1, т.3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. По тези съображения счита, че твърденията в исковата молба за незаконосъобразност на уволнението, са напълно неоснователни.

Оспорват се твърденията за незнание у А., че встъпва на работа по заместване. Твърди се, че е бил напълно наясно с условията, при които започва работа, като преди да подаде заявление за първоначалното му назначаване той е бил поканен от директора г-жа К. на среща, която се е провела в присъствието на учителя В. З. К.. Обяснени му били обстоятелствата, при който А. ще бъде назначен. Поради издадена към онзи момент заповед на Министъра на образованието първоначално е следвало да бъде изготвен срочен трудов договор за една година, след което да бъде преназначен по реда на чл. 68, ал.1, т.3 от КТ. Хронологията на документите, касаещи първоначалното назначение на А. за определен срок до 31.08.2023г. и преназначаването му по заместване на основание чл. 68, ал.1, т.3 от КТ, сочат, че прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ е напълно законосъобразно. С оглед на това твърденията за трансформиране на трудовия му договор от срочен в безсрочен са несъстоятелни. За да са налице предпоставките за превръщане на срочния договор в безсрочен, то следваше работникът да продължи да изпълнява заеманата от него длъжност след изтичане на срока и без противопоставяне на работодателя. От документите обаче е видно, че още на първият ден след изтичане на срока по трудовия договор с анекс от 01.09.2023г. ищецът А. е преназначен на същата длъжност, но вече на друго правно основание, а именно по чл. 68, ал.1, т.3 от КТ - до завръщане на титуляра на заеманата длъжност. Предвид тези обстоятелства не може да се приеме, че е налице трансформация на договора в безсрочен, от което пък да се правят изводи, че не е 3 спазена процедурата по прекратяване на безсрочен трудов договор.

Разпечатката съдържа 19 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6269657-ad2d-4a1b-a0e2-0885411d2af0