Решение № 224 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Розалия Кр. Шейтанова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Миглена Р. Маркова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Частно наказателно дело № 20235300200903 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА вр. чл.457, ал.2 - 5 от НПК.

Образувано е по повод постъпило в Пловдивския окръжен съд предложение на Окръжния прокурор на гр.Пловдив по прокурорска преписка №1290/2023г., за решаване на въпроси във връзка с привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода наложено с Присъда № 1710/25.08.2008г. на Първоинстанционен съд гр.Торино ІІІ-то н.о., Република Италия, изменена с Решение №3224/2014г. на Апелативен съд Торино ІІ н.о, влязла в сила на 23.02.2016г., частично погасено с Определение за помилване по силата на закон № 241/2016г. издадено на 07.07.2020г. от Апелативен съд Торино, Република Италия, с което българският гражданин Ж. И. И., ЕГН **********, е осъден на една година и един месец лишаване от свобода.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив поддържа предложението на Окръжния прокурор на гр.Пловдив за привеждане в изпълнение на присъдата на италианския съд, постановена спрямо Ж. И. и предлага наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на 1 осн. чл.57 ал.3 от ЗИНЗС, като се приспадне и времето на задържането му.

Пледира с оглед осъжданията му в Р.България и Р.Италия, които са в съвкупност помежду си, да му бъде наложено едно общо най- тежко наказание измежду наложеното му наказание в Р.Италия и наказанията наложени му в Р.България по НОХД № 1057/2001г. и по НОХД № 630/2005г. по описа на РС-Пловдив, като се приспадне изцяло изтърпяното наказание.

Осъденото в Р.Италия лице Ж. И. И. иска да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода от съда в Р.Италия в Република България.

Служебният му защитник- адв.Ж. П. се присъединява към неговото искане. Пледира за привеждане в изпълнение на присъдата на чуждестранния съд и изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим. Моли да бъде приспаднато времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража и „Домашен арест“ в производствата по ЕЗА. Предлага на осъдения Ж.И. на осн. чл.25 във вр. с чл.23 ал.1 от НК да му бъде наложено едно общо най- тежко наказание измежду наказанията наложени му с Присъда № 1710/25.08.2008г. на Първоинстанционен съд гр.Торино ІІІ-то н.о., Република Италия, изменена с Решение №3224/2014г. на Апелативен съд Торино ІІ н.о, влязло в сила на 23.02.2016г., НОХД № 1057/2001г. и по НОХД № 630/2005г. по описа на РСПловдив, като се приспадне изцяло изтърпяното наказание.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изразеното от страните в съдебно заседание, намира предложението на Окръжния прокурор на гр.Пловдив за основателно.

Осъденото лице Ж. И. И. е роден на **.**.**** г. в гр. П., живущ в гр. П., българин, български гражданин, с основно образование, едноличен собственик и управител на „А. с. и.“ Е., женен, неосъждан /реабилитиран/ с ЕГН **********.

С Присъда № 1710/25.08.2008г. на Първоинстанционен съд гр.Торино ІІІ-то н.о., Република Италия, изменена с Решение №3224/2014г. на Апелативен съд Торино ІІ н.о, влязло в сила на 23.02.2016г. Ж. И. е признат за виновен в извършване на престъпления по:

1. чл.110 от НК, чл.3 т.1 подт.8, чл.4 т.1 подт.7 от Закон 2

№75/20.02.1958г. на Република Италия, извършено в периода от месец април 2003г. до края на месец ноември 2003г. в гр.Торино в съучастие с А. И. и М.

М., подпомагане и експлоатация към проституция, утежнена от конкуренцията, по отношение на: Й. Х. Д., М. У., М. К., В. К., Д. Р. С. и други българки с имена- Н., Ф., Д. и Р., на които са организирали трафика от България в Торино и са получавали облага от тази дейност.

2. по чл. 110 от НК, чл.3 т.1 подт.8, чл.4 т.1 подт.7 от Закон №75/20.02.1958г. на Република Италия извършено в периода от 04.10.2023г. до 31.10.2003г. в гр. Рим в съучастие с Ангел И. и Кирил Димитров Илиев подпомагане и експлоатация към проституция, утежнена от конкуренцията, по отношение на Й. Х. Д. и Д. Р. С., които са завели от Торино в Рим и са получавали облага от тази дейност.

За тези престъпления му било наложено едно общо наказание в размер на 4/четири/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4100евро. С Решение №3224/2014г. на Апелативен съд Торино ІІ н.о, влязло в сила на 23.02.2016г. присъдата била изменена, като бил намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода на 4//четири/ години и 1/един/ месец.

Така наложеното наказание на Ж. И. било частично погасено с Определение за помилване по силата на закон № 241/2016г. издадено на 07.07.2020г. от Апелативен съд Торино, Република Италия и видно от Удостоверение за изпълнение на наказанието издадено от Главна прокуратура при Апелативен съд Торино, Дирекция изпълнение на наказанието, остатъка от наказанието, което следва да бъде изтърпяно от Ж. И. е една година и един месец лишаване от свобода.

С решение № 153/30.03.2023г., постановено по ЧНД № 327/2023г., влязло в сила на 05.04.2023г., Пловдивският окръжен съд е отказал да предаде осъденото лице на компетентните органи на съдебните власти на Република Италия, въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 17.01.2023г. от Главна прокуратура към Апелативен съд Торино, с цел изпълнение на горното наказание. В това производство Пловдивският окръжен съд е приел на осн. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, че следва да се приведе в изпълнение наложеното на И. от съдебните власти в Р.Италия наказание от 1/една/ година и 1/един/ месец лишаване от свобода в Р.България, с оглед 3 искането на осъденото лице.

В настоящото дело съдът следва да реши въпросите във връзка с изпълнение на този съдебен акт.

Престъпните деяния, за които лицето е осъдено от съда в Р. Италия, съставляват престъпления и според законодателството на Република България по смисъла на:

1. чл. 159б ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.159а ал.2 т.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от свобода от пет до дванадесет години лишаване от свобода. Касае се за умишлено престъпление против личността, трафик на хора, при което Ж. И. в съучастие като съизвършител с А. И. А. и М. М. в периода от месец април 2003г. до месец номври 2003г. е набирал, транспортирал и превел през границата на страната – Р.България лицата: Й.

Х. Д., М. У., М. К., В. К., Д. Р. С. и други българки с имена- Н., Ф., Д. и Р. с цел да бъдат използвани за развратни действия в гр.Торино, Република Италия, като е получил облаги от това.

2. Другото престъпление, за което Ж.И. е признат за виновен в Р.Италия и е осъден с посочения по- горе съдебен акт също съставлява престъпление според законодателството на Р.Италия по смисъла на чл.159а ал.2 т.6 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от свобода от три до десет години.

Касае се за умишлено престъпление против личността, трафик на хора, при което Ж. И. в съучастие като съизвършител с А. И. А. и К. Д. И. в периода от 04.10.2003г. до края на месец октомври 2003г. е набирал и транспортирал лицата: Й. Х. Д. и Д. Р. С. с цел да бъдат използвани за развратни действия в гр.Рим, Република Италия, като е получил облаги от това.

В случая не е налице хипотезата на нормата на чл.457, ал.4 от НПК и да се налага настоящият съд да коригира наложеното наказание лишаване от свобода от италианския съд. По българския закон за извършеното престъпление също се предвижда такава санкция, чийто максимален срок не е по-малък от определения с чуждестрА.та присъда.

Ж. И. не е бил задържан в държавата, в която е постановена присъдата, поради което този период не следва да се приспадне съгласно 4 чл.457, ал.5 от НПК.

Със заповед от 13.02.2023г. на полицейски орган Ж.И. е задържан на 13.02.2023г. в 10,30 часа на основание чл.72, ал.1, т.6 от ЗМВР за срок до 24 часа по повод Европейската заповед за арест за предаването му на властите на Република Италия.

С постановление от 13.02.2023г. по прокурорска преписка № 1290/2023г. Окръжна прокуратура гр.Пловдив го е задържала за срок от 72 часа, считано от 14.02.2023г., 10.30 часа.

С протоколно определение № 277/15.02.2023г. по ЧНД № 339/2023г. по описа на Пловдивския окръжен съд, влязло в сила на 21.02.2023г. на Ж.И. е взета мярка за неотклонение „домашен арест”, като е постановено незабавното му освобождаване, освен ако не се задържа на друго основание.

С протоколно определение от 30.03.2023г., постановено по ЧНД № 327/2023г., влязло в сила на 05.04.2023г. Пловдивският окръжен съд е изменил мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Подписка”.

Ж. И. е осъждан в Република България, както следва:

С присъда № 304/13.07.2005г. по НОХД №630/2005г. влязла в сила на 29.07.2005г. Ж.И. е признат за виновен за извършено на 25.10.2004г.престъпление по чл.213а ал.2 т.2 и т.4 вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода.

С присъда № 111/25.05.2005г. по НОХД №1057/2001г. влязла в сила на 21.12.2006г. Ж.И. е признат за виновен за извършено на 05.01.2001г. престъпление по чл.131 ал.1 т.7, пр.2-ро, вр. с чл.129 ал.2, вр. С ал.1, вр. с чл.28 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода. Със същата присъда Ж. И. е признат за виновен и в извършването на 05.01.2001г. престъпление по чл.325 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо най- тежко наказание в размер на 1/една/ година лишаване от свобода, което на осн. чл.46 б.“б“ от ЗИН е постановено да изтърпи при първоначален общ режим. На осн. чл.68 ал.1 от НК е постановено Ж. И. да 5 изтърпи изцяло и отделно и определеното му наказание от 6/шест/ месеца лишаване от свобода наложено му с Присъда от 06.07.1999г. по НОХД № 116/1998г. по описа на РС-Пловдив.

С Протоколно определение от 28.01.2009г. по ЧНД № 790/2008г. по описа на РС-Пловдив на осн. чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо най- тежко наказание измежду наказанията наложени му по НОХД № 630/2005г. по описа на РС-Пловдив и по НОХД № 1057/2001г., в размер на 1/една/ година лишаване от свобода. На осн. чл.46 б.“б“ от ЗИН е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим. На осн. чл.25 ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъдения Ж. И. е изтърпял наказанието по НОХД № 630/2005г. Наказанието е изтърпяно на 09.07.2009г.

С тези съдебни актове И. е признат за виновен за извършени различни по вид престъпления в периода от 05.01.2001г. до 25.10.2004г. В този период – месец 04.2003г. до края на месец ноември 2003г. са извършени и престъпленията, за които на И. е наложено наказанието й от съдебните власти в Р.Италия с Присъда № 1710/25.08.2008г. на Първоинстанционен съд гр.Торино ІІІ-то н.о., Република Италия, изменена с Решение №3224/2014г. на Апелативен съд Торино ІІ н.о, влязла в сила на 23.02.2016г. Изложеното сочи, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК материално правни предпоставки за определяне на едно общо наказание на осъдения Ж. И. И. за извършените от него престъпления в посочения период, тъй като са осъществени преди влизането в законна сила на присъда, за което и да е от тях. Затова настоящият съдът счита, че следва да се определи на И. едно общо най – тежко наказание измежду наложените му наказания, а именно наложеното му с приведения в изпълнение, влязъл в сила съдебен акт - Присъда № 1710/25.08.2008г. на Първоинстанционен съд гр.Торино ІІІ-то н.о., Република Италия, изменена с Решение №3224/2014г. на Апелативен съд Торино ІІ н.о, влязла в сила на 23.02.2016г., в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЕДИН МЕСЕЦ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС следва трябва да изтърпи при първоначален „Общ” режим.