Решение № 2756 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2756 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100503850 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Столична община, чрез процесуалния представител гл.юрк. М.А., срещу Решение № 2687/18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 15388/2024 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от Столична община срещу „Трейс Груп Холд“ АД, установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.82, вр. чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 683, 37 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Столична община имуществени вреди от неизпълнение на задължения по Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г. от страна на изпълнителя /ответника/, равняващо се на изплатените от общината суми в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД във вр. с предявена по съдебен ред срещу СО регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по Щета № 44012132121625, за което има влязло в сила съдебно решение № 8498/23.05.2023 г. по гр.д. № 53490/2022 г. на СРС, 65 с-в, ведно със законна лихва за периода от 23.11.2023 г. – датата на депозиране на заявление по чл.410 от ГПК в съда до изплащане на вземането. С обжалваното решение, Столична община е осъдена да заплати и разноските на ответника в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд е формирал крайните си изводи при липса на доказателствена обезпеченост и неправилен анализ на събраните в хода на производството доказателства.

Счита, че съдът неправилно е приел, че не се установява съвпадане на мястото на 1 реализиране на процесното ПТП от 19.07.2021 г. с мястото, на което на ответника са възложени от ищеца ремонтни дейности на пътната настилка, предхождащи пътния инцидент, като отговорността на ответника в производството и изпълнител по Договора за пътно поддържане, вкл. гаранционна такава по см. на ЗУТ, се установява безспорно от представените от ищеца доказателства. По изложените съображения, моли за отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново, с което иска на ищеца да бъде уважен, като му се присъдят и сторените в производството пред СРС и настоящия съд, съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство „Трейс Груп Холд“ АД, чрез пълномощник юриск. М. Р., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че постановеното от СРС решение е правилно и законосъобразно, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Счита, че в рамките на първоинстанционното производство Столична община не е доказала твърдяното неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, в частност неизпълнение на задължения за ремонт на пътната настилка по ул. „Горска поляна“ и ул. „Папрат“, съгл. възлагателните писма на СО от 19.01.2021 г. и 17.05.2021 г., както и че пътния инцидент от 19.07.2021 г. е настъпил точно на един от ремонтираните преди това пътни участъци. Твърди, че в договора за пътно поддържане, участъка на който е настъпило ПТП, не е включен за абонаментно обслужване, а на същите участъци са възлагани единствено направа на „асфалтови кръпки“, които видове СРР не попадали в обхвата на гаранционно обслужване по см. на ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ по него, се извършват единствено след изрично писмено възлагане от Възложителя, а по делото няма данни да е възлаган такъв ремонт, вкл. последващ след настъпване на ПТП от 19.07.2021 г.

Предвид изложените аргументи, ответника /сега въззиваем/ моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждането на разноски за въззивната инстанция.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смисъл т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, а по същество и правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал до правни изводи, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В отговор на възраженията, посочени в жалбата, следва да се добави също:

Пред СРС е предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

С обявения от първоинстанционния съд окончателен доклад по делото /приет в о.с.з. на 13.02.2025 г. без възражения от страните/ е разпределена доказателствената тежест за приетите от съда за релевантни за основателността на иска, факти и обстоятелства, като на ищеца /сега въззивник/ е било възложено да докаже при пълно и главно доказване: наличието на договор между него и ответника за възлагане на ремонта на конкретната пътна неравност, станала причина за ПТП от 19.07.2021 г., описано в мотивите на решение по гр.д.

№ 53490/2022 г., в което ответника е бил привлечен за участие като трето лице-помагач на ответника /Столична община/, настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди в 2 правната му сфера, които да са в пряка и причинно-следствена връзка с допуснато от ответника „Трейс Груп Холд“ АД неизпълнение на договорно задължение по договора за пътно поддържане, изразяващо се в некачествен ремонт на конкретна пътна неравност на пътното платно.

В производството не е спорно, а е обявено за безспорно с доклада по делото, че страните са обвързани от Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г., по силата на който възложителя /Столична община/ възлага, а изпълнителя /“Трейс Груп Холд“АД/ се задължава да извършва на територията на СО – 1 зона, включваща райони „Витоша“, „Лозенец“ и „Триадица“, дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения.

В изпълнение на този договор, с възлагателни писма № СОА21-ТД26-528/19.01.2021 г. и СОА21-ТД26-5612/17.05.2021 г. Столична община е възложила на ответника „направа на асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане на плътен асфалтобетон с дебелина 5 см. до 50 кв.м. – 5 кв.м.“ на ул. „Папрат“, преди пресечката с ул. „Горска поляна“, с краен срок 31.03.2021 г. С протокол № 4 от 23.06.2021 г. за установяване на завършването и заплащане на натурални видове СМР, след проверка на място, е установено, че са извършени и подлежат на заплащане възложените ремонтни работи по ул. „Папрат“, общо 4,83 кв.м. Видно от Акт относно фактическото приключване на СМР по възлагателното писмо от 19.01.2021 г., възложените СМР са били изпълнени с „необходимото добро качество и в съответствие с техническите изисквания и спецификации“. Тези констатации били извършени от комисия, включваща длъжностни лица на Възложителя- Столична община, на инвеститорския контрол и на изпълнителя, като на база техните изводи и проверки на място, било извършено и разплащане с изпълнителя за конкретния обект.

От приетата по делото скица на мястото на извършените ремонтни работи по ул.

„Папрат“ е видно, че същите са осъществени в лявата страна на пътното платно, преди кръстовището с ул. „Горска поляна“ /с посока на движение от бул. „Черни връх“ към ул.

„Захари Зограф“/, непосредствено пред обект „Автогуми“. С последващо възлагателно писмо от 17.05.2021 г. на изпълнителя са възложени и ремонтни работи по ул. „Горска поляна“ пред № 15, 18, 23, 28, 30 и 32, изразяващи си отново в „асфалтови кръпки при машинно изрязване и машинно полагане на плътен асфалтобетон с дебелини 5 см. до 50 кв.м.“. С акт от 23.07.2021 г. комисия, състояща се от служители на фирмата за инвеститорски контрол, на изпълнителя и на възложителя, установила и приела за извършени в срок, и с нужното добро качество, възложените СРР (общо 31,01 кв.м. и 67 м. обкантване на кръпката с битумна паста). Ремонта бил извършен с необходимите количествени и технически показатели за осигуряване безопасността на автомобилното движение. От приложената схема на ул. „Горска поляна“ в района на извършените СРР не се установява ремонтирания участък да е в близост до ул. „Папрат“, респ. до мястото на настъпване на пътния инцидент от 19.07.2021 г.

От мотивите на постановеното по гр.д. № 53490/2022 г. по описа на СРС, решение, които съгл. чл.223, ал.2, изр.1 от ГПК, са задължителни за ответника в настоящото производство /участвал в посоченото съдебно производство като трето лице-помагач на страната на ответника Столична община/, се установява възприетия от съда механизъм и причини за настъпване на ПТП от 19.07.2021 г., а именно, че на посочената дата, в гр.

София, в кв. Драгалевци, при движение по ул. „Горска поляна“ в посока към ул. „Папрат“, на кръстовището при маневра десен завой л.а. „Шкода Октавия“ преминава през необезопасена дупка на пътното платно. Разпитаният в хода на производството по гр.д. № 53490/2022 г. свидетел не сочи точното местоположение на дупката, в която е попаднал, нито ориентири от околната инфраструктура, които да насочват за конкретното място на настъпване на ПТП /като например обект „Автогуми“/. От обясненията на свидетеля става ясно, че е спукал гума при десния завой от ул. „Горска поляна“, т.е. непосредствено при преминаване през 3 кръстовището с ул. „Папрат“ в посока към бул. „Черни връх“, което обяснение съпоставено с приетата по делото Схема на извършените ремонтни работи по ул. „Папрат“ сочи като място на инцидента, място, различно от мястото на изпълнените от ответника „асфалтови кръпки“ по ул. „Папрат“ през м. февруари 2021 г.

По делото няма доказателства след инцидента на 19.07.2021 г. ищеца да е възлагал повторно ремонтни работи на този участък от пътя, включително да е поискал отстраняване на такива за сметка на изпълнителя, поради некачествено извършени по-рано ремонтни дейности. Следователно в производството не се установява инцидента на 19.07.2021 г. да е настъпил на същото място, на което по-рано през годината, ответника е извършил по възлагане от ищеца, строително-ремонтни дейности, изразяващи се в асфалтови кръпки по ул. „Папрат“.

От клаузите на приетия по делото Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г. се установява, че за определени улици и булеварди, описани в Приложение № 6 към договора, изпълнителя се е задължил да извършва всички дейности, необходими с оглед постигане на изискуемите от Възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане, т.е. абонаментно обслужване, а за всички останали участъци, включени в районите към Зона 1-ва – „Витоша“, „Лозенец“ и „Триадица“ изпълнителя се съгласил да извършва дейности по поддръжка и текущ ремонт на пътната настилка, на база конкретни възлагания и при необходимост. В производството не се установява процесния участък между ул. „Папрат“ и ул. „Горска поляна“ да е включен в обхвата на абонаментното обслужване по договора, напротив посочените улици попадат под обсега на разп. на чл.1, ал.1, т.2 от договора и ремонтите работи по тях следва да се извършват само след изрично писмено възлагане от възложителя. По делото, както се посочи, не се установява нито процесното ПТП да е настъпило в участък вече ремонтиран през годината от ответното дружество, по възлагане от общината, нито пък се установява, след настъпване на инцидента, общината в 5 дневния срок по чл.13, ал.2 от Договора, да е уведомила изпълнителя /настоящ ответник/, че в гаранционния срок от подписване на акта за установяване на извършените СМР, са се появили дефекти и недостатъци, които да изискват отстраняването им за сметка на Изпълнителя. Свидетелят разпитан пред СРС в производството по реализиране на регресната отговорност на Столична община /в о.с.з. от 23.03.2023 г./, чийто показания съдът е кредитирал като обективни, последователни и непротиворечиви, е заявил, че и до настоящия момент, т.е. почти две години след инцидента на 19.07.2021 г. дупката, в която е спукал гума все още стои на пътното платно.