Протокол № 579 от 12.05.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1509/2025
- Вид
- Протокол № 579
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 579 гр. Пазарджик, 12.05.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Съдебни
ГЕРГАНА Г. БАКЪРДЖИЕВА заседатЕ.:
ПЛАМЕН АС. КАЛОФЕРОВ при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора П. С. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20255220201509 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Подсъдимият Р. К. К., редовно уведомен от предходното съдебно заседание- явява се лично и със защитника си адв.Т. К., редовно упълномощена.
Подсъдимият Ю. М. Ю., редовно уведомен от предходното съдебно заседание- явява се лично и със защитника си адв.Б. П., редовно упълномощен.
Частният обвинител Д. И. С., редовно уведомен от предходното съдебно заседание- явява се лично и с повереника си адв.Н. П., редовно упълномощена.
СвидетЕ.те В. И. С. и К. А. С., редовно призовани- явяват се лично.
Свидетелят М. А. Б., редовно уведомена от предходното съдебно заседание- явява се лично.
Вещите лица Б. Х. П., Д. И. П., П. М. М. и А. В. Б., редовно призованиявяват се лично.
За РП-Пазарджик се явява прокурор П. Т..
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма пречка.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото.
АДВ. П.: Не са налице пречки. Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. К.: Да се гледа делото.
ПОДС. Ю.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СвидетЕ.те В. С., К. С. и М. Б. напуснаха залата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля /частен обвинител/ Д. С., който е със снета по делото самоличност.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
СВ. Д. С.: Двамата подсъдими ги познавам. Живеем в едно селоГабровица. Живея близо до Ю.. Познаваме се от много години. Просто сме съселяни, нямаме други отношения.
На 17.02.2024г. бяхме в заведението в с.Габровица, което мисля, че се казва „Никрис“, но не съм сигурен за името. То е само едно заведение в селото. Тази кръчма я държи жената, която живее с К. С.- Н. Я.. К. С. е кмет на с.Габровица. Въпросната вечер Н. не е беше там, К. също не беше. Аз бях в заведението с приятЕ., както обикновено всяка вечер. Бях там със С. Т. и К.
В.ов. Там имаше още много хора от селото, които ги познавам също.
Около 20ч. двамата с брат ми- В. С. отидохме в заведението. С. и К. вече бяха там, когато ние дойдохме. Седнахме на масата на С. и К., бяхме само четиримата на масата. Масата се намираше най-вътре в заведението, до бара.
Седяхме и си говорехме, както обикновено. Аз лично не съм консумирал алкохол.
2
По едно време около 22ч. в заведението пристигнаха Р. К. с приятелката му М.. Знам, че живеят на семейни начала, но не знам дали имат подписан брак. Ю. също беше с тях. Р. и Ю. дойдоха при нас и седнаха на нашата маса.
Видимо бяха в нетрезво състояние и двамата. М. седна отвън в другата зала за пушачи при други хора от селото. Р. и Ю., както седнаха, веднага започнаха да се заяждат с нас и да ни обвиняват за някакви стари работи. В рамките на един месец това беше третият път, в който се случва така да се държат. Обвиняват ни, че някога брат ми бил закачал Ю. и такива неща. Видимо си личеше по мое мнение, че са употребили алкохол. Веднага след като те седнаха при нас, С. и К. станаха и си тръгнаха. Така на масата останахме аз, брат ми, Р. и Ю.. Р. повече се заяждаше, докато Ю. първоначално си мълчеше. Р. ни заплашваше и обиждаше. Каза, че той командвал в селото и каквото каже, това щяло да става. Може би около половин час сме стояли с тях на масата, когато продавачката в магазина ни помоли да се преместим, защото трябва да затваря. Тя ни помоли да излезем във външната част на заведението, за да може да чисти вътре, защото около 23ч. затваря. Мисля, че Д. се казва тази жена. Разговорът, който провеждахме с Ю. и Р., не съм сигурен дали Д. го е чула. Тя ни помоли да се преместим в другата зала за пушачи. Така и направихме- аз и брат ми излязохме, а Р. и Ю. ни последваха и пак седнаха пак на нашата маса. М. беше на съседна маса отвън с може още би 5-6 човека. Р. продължи да се заяжда с нас и да ни заплашва. Казваше, че ще ни бие и че ще ни застреля с пушката. Аз му казах да престане, че са минали работи и няма смисъл от такива излишни кавги. В един момент, Р., както си седеше срещу брат ми, го удари в лицето с юмрук и брат ми падна от пейката. Удари го в лявата част на лицето. Удари го в самото лице в областта на бузата. Брат ми падна от удара. Брат ми беше седнал в края на пейката, а аз бях до него. Р. се изправи и го удари, през масата. Брат ми падна отстрани до пейката. Не съм видял да се удря в нещо. Остана на земята и не можа да се изправи веднага.
Като видях това, аз се пресегнах и хванах Р., за да не продължава да удря брат ми. Хванах Р. за ръцете. Той ме издърпа настрани между двете маси- нашата и съседната и ме удари в лицето /сочи областта на лявата буза/ и аз паднах на земята. Когато ме удари и двамата бяхме прави. Удари ме с дясната си ръка.
Ръката му беше свита в юмрук, не е имал нищо в ръката си. Като ме удари, аз паднах на земята в резултат на удара. Аз паднах на земята напред. При падането не се ударих, защото се подпрях с ръка. Не можах да се изправя, 3 защото Р. продължи да ме удря, докато съм на земята. Удари ме още няколко пъти с ръце по главата /сочи областта на темето/. Удари ме може би 2-3 пъти с юмрук. След това ми нанесе няколко ритника с крак- първо встрани в ребрата, след това в областта на краката. Докато лежах на земята аз си бях вдигнал краката и ръцете, за да се предпазя от ритниците на Р.. По едно време усетих много силна болка в глезена, тъй като Р. ме натискаше с крак отгоре.
Уточнявам, че аз първоначално паднах по лице и когато Р. ме изрита в ребрата, се обърнах по гръб. Докато бях по гръб, той ме изрита няколко пъти с крак. Аз си свивах краката и ръцете си, за да се предпазя. В това време хората от съседната маса тръгнаха да излизат навън, даже ме прескачаха. Така аз успях да се изправя. Хванах Р. и го избутах в коридора между двете помещениявътрешното и това външното за пушачи. Хванах му ръцете и го притиснах до вратата, от която се влиза в тази част на заведението, където стояхме в началото на вечерта. Вратата към тази част на кръчмата беше затворена. Аз бях разположен с гръб към външната входна врата на цялото заведение.
Докато притисках по този начин Р. до врата, усетих много силен удар в областта на гърба и когато се обърнах, видях Ю. втори път да замахва с дърво към мен. След първия удар, който усетих много силно в горната част на гърба/сочи лявата плешка/, аз се обърнах и го видях Ю., че замахва пак към мен с дървена летва, дълга около 1,5 метра. Аз дигнах лявата си ръката, за да се предпазя от удара и тогава Ю. ме удари в лакътя. След това продължи да ми нанася удари по цялото тяло- в коляното ме удари и в областта на кръста странично. Така с дървената летва Ю. ме удари последователно може би около 10 пъти. През това време Р. стоеше между мен и вратата. Аз бях се обърнал странично наляво към Р.. Докато Ю. ме удряше, не мога да кажа, че съм притискал Р. до вратата, но просто бяхме плътно един до друг. Ударите на Ю. бяха много бързи и последователни. От ударите на Ю. с Р. паднахме двамата на земята, настрани, надясно, в посока другата врата към помещението за пушачи. Вратите на двете части от заведението са една до друга. Падайки на земята, видях как К. С. издърпа Ю. навън през външната врата на заведението. Не знам кога се е появил К. С., не мога да кажа. С Р. бяхме още на земята, когато К. издърпа Ю.. След това брат ми започна да ме вдига, когато К. влезе отново и избута и нас навън. Р. обаче си остана на земята. М. влезе при Р., но тъй като има ресни на входната врата, не съм видял дали Р. тогава е бил още на земята, пък и не съм гледал. М. след като влезе, 4 след около 1-2 минути излязоха двамата с Р. и тръгнаха към нас. Р. продължи да ни обижда и заплашва, че няма да живеем, че брат ми няма да си види детето си и такива работи. В този момент дойде полиция. Дори единият от полицаите се наложи да хваща Р., защото той продължаваше със заканите. Не ги познавам полицаите. Единият от тях отиде да го спре, за да не идва към нас, защото Р. продължаваше да идва към нас, да ни обижда и да плаши, че ще ни бие. През това време дойде и екипът на Спешна помощ. Прегледаха ме. Р. отказа медицинска помощ, като дори псуваше по екипа на Спешната помощ и питаше кой ги е извикал, да стават да се махат.
Ю. го нямаше, когато К. ни избута навън. Когато дойде полиция и Бърза помощ, Ю. не съм го виждал там. Полиция и Бърза помощ дойдоха може би в интервал от около 5 минути време едни след други. Аз разказах на полицаите какво се е случило, че не е за първи път и че никакви мерки не се вземат спрямо този човек. В продължение на 2 години се подписват само протоколи да не се разправя, а той продължава. Последния път беше на 11-ти април тази година, на ВЕ.кден. Отново полицаите дойдоха и отново никаква реакция.
Няколко дни преди това на 05-ти април празнувахме на детето рожден ден в същото заведение и пак Р. идва и се заяжда с хората. Две години съм тормозен и не спира.
След 2 дни отидох на лекар, защото не мислех, че е толкова сериозно.
Усещах болки, но не мислех, че са толкова сериозни нещата и че имам счупвания. Като видях, че не минава, брат ми ме закара на лекар. Глезенът ми се наду много и ръката ми отече и така разбрах, че не е на добре работата.
Отидох в държавната болница в Пазарджик. Прегледа ме доктор и ме изпратиха на снимка, и така се установи, че има счупване на глезена и главичката на лявата ръка. Беше ми гипсиран кракът и превързана ръката. Бях гипсиран един месец.
На това, което се случи в помещението за пушене, С. и К. не са били свидетЕ.. Те си тръгнаха, още когато дойдоха в самото начало двамата подсъдими при нас.
Когато аз притиснах Р. до вратата и Ю. ме удари отзад с дървото, брат ми не е бил точно до нас- той беше вътре в заведението, в залата за пушачи.
От залата за пушачи към мястото, на което бяхме с Р., се вижда всичко, защото е със стъклена бяла дограма. Брат ми дойде в момента, в който паднах на 5 земята от удара на Ю.. Тогава двамата с Р. паднахме навътре към помещението за пушачи. Тогава брат ми започна да ме дърпа, за да ме вдига.
Заведението е смесено с магазин. Първо се влиза от обща входна врата в едно коридорче с размери 2х1,5 метра, което е остъклено. От това коридорче направо има врата, през която се влиза в заведението във вътрешната му част, където е барът. Магазинът е вляво от това коридорче. Има си преграда между магазина и вътрешната част на заведението. В онази вечер не съм влизал в магазинската част. От входната врата вдясно на коридорчето има помещение за пушачи, което е остъклено. Външната врата за излизане от коридорчето на заведението е с ресни. Между тази част на заведението, където първо бяхме и другата остъклена част за пушене се намира коридорчето, за което Ви казах.
Между това коридорче и вътрешната част на заведението има врата. Врата има също и между коридорчето и помещението за пушачи. Тези две врати са една до друга в коридорчето. Това коридорче разделя тези три помещениямагазинът вляво, вътрешната част на заведението- направо и залата за пушени- вдясно. Винаги се минава през това коридорчета, за да се влезе във всяко едно помещение. Тази врата, на която бях притиснал Р. е вратата на вътрешната част на заведението, където бяхме първоначално. Ако си в залата за пушене, може да се види какво се случва в коридора, защото всичко е остъклено и няма завеси.
Вечерта когато Р. и Ю. дойдоха при нас, не съм видял дали М. е била с дете.
АДВ. К.: От 20ч., когато сте отишли, до 22ч., когато са дошли Р. и Ю., какъв алкохол пихте?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА ВЪПРОСА НА АДВ.К., доколкото на свидетеля вече беше зададен въпрос от съда дали е консумирал алкохол въпросната вечер и той изрично заяви, че не е.
АДВ. К.: По време на стълкновението с Р. нанесохте ли му някакви удари?
СВ. Д. С.: Не, само се предпазвах.