Присъда № 36 от 26.02.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда постановена на 0 2.02.2024г. по НОХД № 7028/ 2021г. по описа на СРС, НО, 111 - ти наказателен състав.

Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против ЕЛ. В.

Н. – родена на ********г. в гр.С., с настоящ адрес в гр. С., ул.,,*******“ № 47, българка, български гражданин, с висше образование, работеща, неженена, неосъждана, с ЕГН: ********** за това, че за времето от неустановена дата през месец март 2017г. до 22.06.2017г. в гр.******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Д. Г.

Ч., с ЕГН: ********** и с това му е причинила имотна вреда в размер на 3 274.00 (три хиляди двеста седемдесет и четири) лева – престъпление по чл.

209, ал.1 от НК

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията и предлага на съда да постанови по отношение на подсъдимата осъдителна присъда. В пледоарията си акцентира върху показания на разпитаните свидетели както и на обстоятелството, че подсъдимата не е имала възможността да осигури поетия пред пострадалия ангажимент за резервация за почивка в Гърция, като изпълнителното деяние покрива признаците на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. В заключение предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която признае подсъдимата Н. за виновна по така повдигнатото обвинение като наложи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде отложени с изпитателен срок от три години. По отношение на допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск счита, че същият е основателен и следва да бъде уважен.

Гражданският ищец и частен обвинител Д.Ч., редовно призован, за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В писмено становище чрез упълномощения си повереник заявява, че няма възможност да участва в последното съдебно заседание. Предлага на съда да разгледа и реши делото в негово отсъствие като признае подсъдимата за виновна и уважи изцяло така предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимата предлага на съда да оправдае неговата подзащитна. В пледоарията си навежда възражения, относно липсата на доказаност на обвинението по отношение на неговата обективна и субективна страна. Акцентира на неуредените граждански отношения между ,,********“ и ,,**********“, ЕООД, от които не може да се изведе изначалното намерение на подсъдимата да извърши измамнически действия спрямо пострадалия, нито пък субективното съзнание, че поведението и има користна цел. При подробен анализ и собствена интерпретация на събраните в хода на наказателното производство доказателства счита, че е налице изцяло коректно отношение на нейната доверителка спрямо гражданския ищец и частен обвинител, което обусловя несъставомерността на деянието.

В своя лична защита и последна дума подсъдимата Е.Н. не се признава за виновна и моли да бъде оправдана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и 1 доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

Подсъдимата ЕЛ. В. Н. – родена на ********г. в гр.С., с настоящ адрес в гр. С., ул.,,*******“ № 47, българка, български гражданин, с висше образование, работеща, неженена, неосъждана, с ЕГН: **********.

На 09.09.2014г. в Търговския регистър към Агенция по вписвания било вписано еднолично търговско дружество с ограничена отговорност ,,********, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.,,********“ бл.49, вх.А, ет.3, ап.11. Дружеството имало различен предмет на дейност, като основната била организиране на групови и индивидуални туристически пътувания, туроператорска и тур - агентска дейност. Въпреки посочената дейност, дружеството не било вписано като регистриран туроператор и/или туристически агент. От създаването на дружеството като едноличен собственик и управител била вписана свидетелката Й. АНТ. Н.

(дъщеря на подсъдимата Е.Н. ). От 12.02.2016г. подсъдимата Е.Н. работила на трудов договор към ,,******** ЕООД като технически сътрудник.

Свидетелката Й.Н. упълномощила подсъдимата да представлява дружеството с пълни права и да извършва оперативната дейност на същото. Във връзка с дейността си търговското дружество ,,******** ЕООД разполагало с три сметки в ,,********* (България) ЕАД, сред които и банкова сметка с номер IBAN: BG********************. Също така на името на дружеството бил регистриран и мобилен телефонен номер ********** от мрежата на ,,******“ ЕАД, който бил използван от подсъдимата Е.Н. във връзка с дейността на дружеството.

На 12.02.2008г. било вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията еднолично търговско дружество с ограничена отговорност ,,**********“, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.,,**********“ № 53, ет.2. Дружеството имало разнообразен предметна дейност. Първоначално, като едноличен собственик на капитала и управител, бил вписан А. М.ов И., а от 2010г., като едноличен собственик на капитала и управител, била вписана свидетелката С. С. Р. – И., която упълномощила свидетелят М. АЛ. ИВ., работещ като ,,мениджър“ в дружеството, като го управлява и представлява пред съответните органи и юридически лица.

Търговското дружество ,,**********“ ЕООД притежавало удостоверение за регистрация № РК – 01- 6640/ 16.12.2010г. издадено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за туристическа дейност, като туроператор и туристически агент. Дружеството разполагало с две открити сметки – в българска валута в ,,*********“ АД и в чуждестранна валута (евро) в ,,*********“ АД.

На 01.12.2014г. бил подписан договор между ,,**********“ ЕООД, чрез свидетелката С. Р. – И. като управител от една страна - ,,Възложител“ и ,,******** ЕООД, чрез Й.Н. като управител от друга - ,,Изпълнител“. Като предмет на договора било посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят 2 приема срещу възнаграждение да набира потенциални клиенти, желаещи да закупят стоките и услугите, собственост на възложителя, публично и виртуално, предлагани за продажба на промоционални цени, като даде възможност на възложителя и клиента – купувач, да сключат помежду си виртуален предварителен договор (ваучер) за покупко – продажба, използвайки информационна платформа (сайт) www.*******.bg предоставена на изпълнителя. Срокът на договора бил за две години. Съгласно договора възложителят ,,**********“ ЕООД възлагал на изпълнителя ,,******** ЕООД да организира и разпространява съдържанието на виртуалните оферти и ваучери, собственост на възложителя, в които са били уговорени конкретни параметри на офертите и ваучерите. Възложителят се задължавал да продаде на купувачите – клиенти офертираната стока или услуга на обявената промоционална цена като издаде ваучер след като купувачът - клиент е превел на изпълнителя, а той от своя страна на възложителя, обявената промоционална цена. Съгласно т.2.2 изпълнителят е длъжен да преведе на възложителя по банков път цялата сума от закупените ваучери, като задържи възнаграждение за рекламна кампания в размер на 2%.

Търговското дружество ,,******* *******“ ЕООД – гр. С., с ЕИК: ****** било вписано в Търговския регистър през 2013г. Свидетелят Т. С. бил едноличен собственик на капитала и един от управителите на дружеството.

Дейността на търговеца била предоставяне на комплексни услуги в сферата на хотелиерството и туризма, туристическо агентство и туроператорска дейност. Дружеството не работило с крайни клиенти – потребители, а само с други туроператорски агенции. По този начин то развило търговски отношения с ,,**********“ ЕООД относно резервации за почивки в Република Гърция като имало подписан договор за съвместна дейност от 20.07.2015г. Първоначално в търговските отношения (резервации и плащания) между трите дружества нямало забавяне и проблеми. Тъй като имало постоянни срещи във връзка с резервациите между свидетелите С., И. и подсъдимата Н., като представители на трите дружества, свидетелят С. останал с впечатлението, че подсъдимата Н. е представител и на ,,**********“ ЕООД.

Договорът бил подписан от подсъдимата Н., която се представила като представител на ,,**********“ ЕООД. Комуникацията с крайните клиенти се извършвала съответно от ,,**********“ ЕООД, посредством ,,******** ЕООД като изпълнител по сключения между тях договор. Плащането по направените резервации се осъществявало по банков път първоначално от страна на ,,******** ЕООД към,,**********“ ЕООД, а то съответно към ,,******* *******“ ЕООД. При направената резервация посредством сайта www.travelbazar.bg трябвало да последва плащане в рамките на няколко дни (депозит) или резервацията бивала анулирана.

Поради влошаване на търговските взаимоотношения между ,,******** ЕООД и ,,**********“ ЕООД се стигнало до прекратяване на договора между 3 тях, считано от 01.10.2016г. с писмо от 03.09.2016г. свидетелката С. Р. – И., като управител на ,,**********“ ЕООД, чрез пълномощника си М.И., адресирано до Й. Ников, като управител на ,,******** ЕООД било уведомено, че се прекратяват търговските взаимоотношения между двете дружества на основание т.3 б.,,а“ от договора, а именно с едномесечно писмено предизвестие. Същото било връчено лично на Й.Н. на 07.09.2016г., но по твърдение на последната, неполучено от нея. След месец октомври 2016г. не постъпили никакви плащания от страна на ,,******** ЕООД към ,,**********“ ЕООД.

Въпреки известеното прекратяване на договора за съвместна дейност между двете дружества, подсъдимата Е.Н., като представител на ,,******** ЕООД, продължила да предлага, чрез информационния сайта www.travelbazar.bg, оферти за почивки и екскурзии и съответно да получава плащания от клиенти по сметка на дружеството. Същевременно пред клиентите, както и пред ,,******* *******“ ЕООД манифестирала обстоятелството, че тя е представител и управител на ,,**********“ ЕООД, като издавала ваучери за направени резервации и съответно събирала сумите по тях.

Частният обвинител и граждански ищец Д.Ч. от град ****** бил собственик и представител на търговско дружество, занимаващо се с телекомуникации. Веднъж годишно посещавал Република Гърция за почивка със семейството си и приятели. Ползвал услугите на сайта www.travelbazar.bg и бил доволен от обслужването.

През месец март 2017г. частният обвинител и граждански ищец Д.Ч. решил отново да разгледа обявите, свързани с почивка в Гърция за лятото на 2017г. Частният обвинител и граждански ищец направил запитване чрез интернет платформата www.travelbazar.bg относно предлагани почивки за периода 02.08.2017г. до 08.08.2017г. за осем човека (две семейства), вкл. две деца. Запитването изпратил по електронната поща на посочения адрес в сайта www.travelbazar.bg, а именно – [email protected]. По – късно получил отговор за възможна резервация в хотел ,,Iris Hotel Silivri“, Chalkidiki – Kasandra на база ,,Ол инклузив“ при пакетна цена от 1 637 лева на семейство или общо 3 274 лева. Частният обвинител и граждански ищец Д.Ч. се консултирал със семейството и приятелите си, които се съгласили на предложените условия.

На 06.04.2017г. свидетелят Д.Ч. получил на ползваната от него електронна поща – [email protected] писмо от [email protected], че е направена резервация № ЕН – 861 в ,,Iris Hotel Silivri“, Chalkidiki – Kasandra. В посоченото писмо бил указан начин на плащане - до 10.04.2017г. на сумата от 1 637 лева и до 19.07.2017г. същата сума от 1 637 лева по банкова сметка в

,,********* (България)

ЕАД, с IBAN

BG********************. В изпълнение на указаното в писмото и убеден, че ще направи резервация за почивка в Гърция, частният обвинител и 4 граждански ищец Д.Ч. превел от собствената си сметка на 11.04.2017г. към посочената банкова сметка, в полза на ,,******** ЕООД сумата от 1 637 лева.

Като основание за превода посочил ,,Резервация ЕВ – 861“.

На 22.06.2017г. Д.Ч. превел от собствената си сметка на 11.04.2017г. към посочената банкова сметка, в полза на ,,******** ЕООД сумата от 1 637 лева.

Като основание за превода посочил ,,Резервация ЕВ – 861“. В писмата от проведената кореспонденция по посочените електронни пощи били изрично посочени телефонните номера и име за връзка с консултанта по резервацията на Ч., а именно ,,********** - Е.“ или подсъдимата Е.Н.. Въпреки заплащането в пълен размер от страна на частният обвинител и граждански ищец Д.Ч. на направената резервация, подсъдимата не превела паричната сума по сметка на ,,**********“ ЕООД, а те съответно на ,,******* *******“ ЕООД, което дружество е следвало да заплати на гръцкия хотел, в който е била направена резервацията. Последвали неколкократни напомняния от страна на свидетеля С. до подсъдимата Н., но плащане отново не последвало.