Решение № 316 от 17.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д. Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Д. Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000368 по описа за 2023 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Р. А., С. З. Г., действащ със съгласието на Г. А., Г. З. Г., действаща чрез законен представител Г. А., Н. З.

Г., С. М. И., А. С. И. и А. С. И., двамата действащи чрез своя законен представител С. М. И. и З. А. С., всички чрез адв.С. Ч. от САК, срещу решение №4/16.01.2023г., постановено по т.дело №49/2021г. по описа на ОС Добрич, в частта, в която са отхвърлени исковете на всеки един от ищците срещу ЗД БУЛ ИНС АД, за разликата над 70 хиляди лева за З. С., Г. А. и С.

И., до размера от 150 000 лева, а по отношение децата на починалата – за разликата над 105 000 лева до претендирани 200 000 лева за всяко от тях – С.

Г., Г. З. Г., Н. Г., А. И. и А. И., за настъпилите вреди в резултат от смъртта на З Г. Р., починала на 17.10.2019г. в резултат на ПТП на 11.10.2019г., виновно причинено от С. Ж. С. като водач на л.а.Фолксваген Голф с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска Гражданска отговорност при ответното дружество ЗД БУЛ ИНС АД.

В останалата отхвърлителна част както и спрямо втория ответник – деликвента С. Ж. С., не е налице обжалване на съдебното решение и същото е влязло в законна сила. Решението не се обжалва в частта за присъдените законни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди.

В жалбата се твърди, че съдът е постановил неправилно и необосновано решение, тъй като не е отчел доказването на всички предпоставки по преките 1 искове както и претърпените от всеки от ищците болки и страдания от загубата на тяхната обща родственица З Г. Р., починала в резултат ПТП на 11.10.19г. Твърди се, че съдът е занижил изключително обезщетенията за неимуществени вреди без да отчита нивата на обезщетяване при сходни хипотези както и съответствието им с принципа за справедливост и лимитите на отговорност на застрахователя. Прави се оплакване, че не е извършена задълбочена преценка на обстоятелствата и неправилно съдът е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалата З Р. поради липса на светлинни обозначения на каруцата, в която същата е пътувала. Евентуално, въззивниците претендират, че определеният от съда принос на пострадалата от 30%, следва да бъде намален, тъй като обективно не съответства на участието й в процесното ПТП. Въззивниците считат, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД като не е извършил индивидуална преценка на търпените от всеки от ищците вреди и не е определил адекватна парична компенсация за всеки от тях; не е отчел всички конкретни обстоятелства, които в съвкупност следва да бъдат ориентир при остойностяване на обезщетението по чл.52 ЗЗД.

Прави се искане, при уважаване на жалбата, да бъдат разгледани и уважени /в по-висок размер/ и обусловените искове срещу водача на л.а. С.

Ж.С., с правно основание чл.86 ЗЗД.

В жалбата са направени/подновени/ доказателствени искания за изслушване на още двама свидетели за установяване на причинените неимуществени вреди; за СПЕ за установяване острата стресова реакция при част от ищците Г. А., С. И., Н. Г. и З. С.; за Съдебно-психологическа експертиза за установяване отражението на смъртта върху психологическото развитие на ненавършилите пълнолетие деца на починалата З Р..

Претендира се присъждане на възнаграждение на пълномощника на страната адв.Ч. по реда на чл.38 от ЗА с вкл.ДДС.

Срещу жалбата е постъпил отговор на насрещната страна ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г., за неоснователността . Оспорват се направените с нея оплаквания. Възразява се срещу направените доказателствени искания.

Страната претендира отхвърляне на жалбата/жалбите/ като неоснователни.

В отговора се изтъква също, че в съвкупност съдът е определил размер на дължимото на ищците обезщетение от общо 1 050 000 лева, поради което оплакванията за занижаване на обезщетението и нарушаване на принципа, залегнал в чл.52 ЗЗД, е неоснователно. Нещо повече, твърди се, че определените от съда размери на обезщетенията за неимуществени вреди са прекомерни. Те не съответстват на икономическата конюнктура в страната, тъй като се съизмерват на приблизително 810 средни брутни възнаграждения или възнаграждения за 67 години напред. Страната сочи, че с оглед характера на вредите, обезщетението няма пряк репарационен ефект, поради което и основната разпоредба за определянето му е чл.52 ЗЗД. Твърди се, че ищците не са доказали по-голям размер на вредите. Изказват се подробни аргументи 2 срещу достоверността на показанията на водените от увредените лица свидетели. Прави се довод, че същите не могат да бъдат безкритично възприемани от въззивния състав както и не установяват по достоверен начин релевантните факти. Поддържа се доказаното от ответното дружество съпричиняване на вредите от пострадалата като се излага, че каруцата, в която са пътували З и С. не е била сигнализирана съгласно изискванията на чл.71 ЗДвП. Налице е обективна причинно-следствена връзка между неизпълнението на едно законово задължение на пострадалата и настъпилите вреди. Твърди се, че при съпоставяне приноса на пострадалата и тази на водача на МПС за настъпване на ПТП, съдът би следвало да достигне до повисок процент на съпричиняване от определените 30%. Същевременно се прави довод, че отсъстват каквито и да са данни кой фактически е управлявал несигнализираната каруца, в която са пътували пострадалата и мъжът й.

Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна.

С отговора си въззиваемата страна се противопоставя изрично на направените доказателствени искания.

Предмет на въззивното производство е и въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.Г., срещу решението на ДОС, в уважената част като се претендира отхвърляне на уважените искове изцяло, евентуално тяхното намаляване по размер и/или косвено чрез увеличаване процента на съпричиняване на вредите от пострадалото лице. Претендират се сторените разноски.

Страната счита исковете за недоказани като съдът е направил повърхностни и непочиващи на доказателствата изводи. Оспорва се достоверността на изслушаните свидетелски показания относно търпените от ищците вреди. Въззивникът счита, че съдът е определил прекомерен размер на обезщетенията съгласно съдържанието на чл.52 ЗЗД, които излизат извън придадената им компенсаторна функция и водят по същество до неоснователно обогатяване на ищците. Въззивникът излага изрично, че по делото не е установена връзката между починалата и ищеца З. С. като се позовава и на съдебна практика, поради което счита този иск за изцяло неоснователен.

Твърди се, че общият размер на присъдените на семейството на починалата обезщетения възлизат на 1 050 000 лева, която сума надхвърля многократно размера на предвидимите вреди спрямо стандарта на живот в страната към датата на ПТП. Ищците са обезщетени със суми, надхвърлящи средномесечния доход в страната за 67 години напред.

В жалбата се прави оплакване и срещу занижения процент съпричиняване на вредите, който според въззивника следва да е определен в диапазон от равна квота с приноса на деликвента, т.е. от 50%, а дори и до 80%, при съпоставяне участието на всеки от тях за настъпване на ПТП.

Времето за реакция на водача на автомобила е било ограничено четири пъти именно поради липсата на сигнализация на управляваната от пострадалата 3

/или от съпруга й/ каруца, в тъмната част на денонощието. Претендират се сторените в производството разноски. Решението не се обжалва в останалата част, а единствено относно обезщетението за неимуществени вреди и неговия размер.

Срещу тази жалба е постъпил отговор от насрещната страна, всички представлявани от адв.Ч., за нейната неоснователност. Оспорва се жалбата по отношение размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, в частност по отношение иска на З. С.. Оспорва се изрично жалбата срещу определения от съда принос на пострадалата. Изтъква се положението й на по-уязвим участник в движението, поради което се сочи, че определеният от съда размер съпричиняване е завишен и не отразява действителните причини за настъпването на ПТП. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на сторените разноски. Поддържа се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна.

С допълнителна молба вх.№3378/25.05.2023г. въззивниците, всички представлявани от адв.Ч., са посочили, че обжалват решението на ОСДобрич, при уважаване на главните искове, да бъдат уважени и обусловените искове срещу прекия извършител -деликвент С. С., за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху дължими главници, считано от датата на застрахователното събитие 17.10.2019г. до изтичане на тримесечния срок от предявяване на извънсъдебните претенции на ищците.

Препис от ВЖ и уточняваща молба са били връчени на насрещната страна С. Ж. С., като в срока за отговор не е постъпило становище на последния.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба вх.

№2905/04.05.2023г., подадена от Г. Р. А., С. З. Г., действащ със съгласието на Г. А., Г. З. Г., действаща чрез своя законен представител Г. А., Н. З. Г., С. М.

И., А. С. И., действащ чрез своя законен представител С. И. А. С. И., чрез своя законен представител С. И. и З. А. С., чрез адв.Ст.Ч. от САК, срещу определение №110/31.03.2023г., постановено по.дело №49/2021г. на ДОС, с което е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските както и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ЗД БУЛ ИНС АД сумата от 602.70 лева разноски съобразно отхвърлена част от исковете /депозит за СТЕ/ а също и адв.възнаграждение на ответника, както следва: Г. А., С. И. и З. С. – по 4 368 лева; С. Г., Г. Г., Н. Г., Адриан и А. И.и – по 4 593.60 лева - на застрахователното дружество.

С частната жалба се твърди, че постановеното определение по чл.248 ГПК е неправилно. Твърди се, че определените размери са невярно изчислени, а липсват доказателства за реалното заплащане на адв.възнаграждение на адв.М.Г.. Евентуално, ако се дължи на ответника възнаграждение, то се твърди, че липсва представен от страната списък по чл.80 ГПК както и доказателства за заплатеното възнаграждение за А. И. за сумата от 7 920 лева, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страната. Твърди се, 4 че съдът неправилно не е отчел като основателно възражението на ищците за прекомерност на адв.възнаграждение. Твърди се, че същото следва да бъде изчислено съобразно редакцията на Наредбата за МРАВ към юни 2021г. /от която дата е договорът за правна помощ/ и при отчитане отхвърлената част от исковете, следва да бъде намалено в следния смисъл: за ищците Г., С. и З. – по 4313.40 лева с ДДС; за С., Г. Г., Н., А. и А. И. – до размера от 4544.88 лева с ДДС.

В срока за отговор на частната жалба не е постъпило становище на насрещната страна.

В съдебно заседание пред въззивния съд ищците поддържат въззивната си и частна жалба чрез процесуален представител адв.М.Д от АК-София и оспорват насрещната въззивна жалба на застрахователя.

Ответното застрахователно дружество поддържа жалбата си и оспорва насрещната въззивна и частна жалби.

Въззиваемият С. С. не се представлява и не изразява становище по жалбите.

Контролиращата страна ДСП – гр.Добрич не изпраща представител и не изразява становище по жалбите, макар да е депозирала социален доклад.

За да се произнесе по предмета на производството въззивният съд констатира, че първоинстанционното дело е образувано по искова молба на Г.

Р. А., ЕГН **********, С. З. Г., ЕГН **********, действащ със съгласие на законния си представител Г. Р.А., Г. З. Г., ЕГН **********, чрез същия законен представител, Н. З. Г., ЕГН **********, С. М. И., ЕГН ********** от гр.Добрич, А. С. И., ЕГН ********** и А. С. И., ЕГН **********, двамата чрез законния им представител С. М. И. както и З. А. С., ЕГН **********, срещу ЗД „Бул инс"АД, ЕИК 831830482, гр.София, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на З Г. Р., ЕГН **********, починала на 17.10.2019г. при ПТП, настъпило на 11.10.2019г., виновно причинено от С. Ж. С., водач на лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска "ГО" при ЗД„Бул инс"АД, както следва: 200 000 лв. на Г. Р. А., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението; 250 000 лв. на С. З. Г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението; 250 000 лв. на Г. З. Г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението; 250 000 лв. на Н.

Разпечатката съдържа 44 от 165 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6248939-8b32-4da9-acd1-bd61ca9cf420