Решение № 396 от 26.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Плевен, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430103949 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.79 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.

К. А., ЕГН**********, *** против *** ЕАД, **********, със седалище и адрес на управление: ***. Ищцата твърди, че е собственик на имот, находящ се в ***. Твърди, че в периода от м. Август 2009 до м. Юни 2018г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия за обект - ***, регистриран с клиентския номер ***. Твърди, че в периода Септември 2011Март 2012г. . ищцата потребявала електрическа енергия в имота, като в тази връзка били издадени описаните в исковатата молба данъчни фактури, по които общата дължима сума е била в размер на 531.31 лева. Твърди, че тъй като ищцата не заплатила стойността на гореописаните фактури на падежа, ответното дружество решило за потърси защита на правата си по съдебен ред и депозирало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. По този повод било образувано ч.гр.д. № 5034/2014г. по описа на РС - Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение № 2766/10.11.2014г и изпълнителен лист от 15.12.2014г., с който длъжникът В. К.

А. е осъдена да заплати на кредитора „***“ АД следните суми: сумата от 531.31 лева - главница, сумата от 145.67 лева лихва за забава за периода от 29.11.2011г. до 24.10.2014г., законната лихва върху главницата считано от 07.11.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата от 114.28 лева разноски по делото. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 692/2015г. по описа на *** Т.К., което е 1 висящо към датата на депозиране на исковата молба. Твърди, че последното изпълнително действие, което е извършено по делото е от дата 26.06.2015г.

Твърди, че са изтекли повече от 5 години от последното, предприето по делото изпълнително действие, счита, че вземанията на „***“ ЕАД като провоприемник на „***“ АД за сумите от 531.31 лева - главница, сумата от 145.67 лева лихва за забава за периода от 29.11.2011г. до 24.10.2014г., законната лихва върху главницата считано от 07.11.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата от 114.28лева разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5034/2014г. по описа на РС - Плевен и е образувано изп.д. № 692/2015г. по описа на *** Т.К., са погасени по давност към датата на депозиране на настоящата искова молба.

Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба ищцата В. К. А. има и други непогасени парични задължения към „***“ ЕАД, който не са установени с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че те са в общ размер на 9844.48 лева, от които 4180.60 лева - главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатена електическа енергия в периода от м. Септември 2009 до м. Юли 2018г, за което са издадени подробно описаните в исковата молба фактури, както и сумата от 5 663.88 лева - лихва за забава, начислена върху главницата по всяка една от издадените и изброени фактури за периода от настъпване на падежа за плащане на всяко едно от задълженията по съответната фактура. Твърди, че по отношение на тези свои вземания ответното дружество не е потърсило защита на правата си по съдебен ред и затова те не са установени с влязъл в сила съдебен акт.

Излага съображения, че съгласно ТР № 3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества, както и на доставчиците на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага кратката тригодишна давност. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 114 ал.1 давностния срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Тъй като е изминал период по - дълъг от три години от настъпване на изискуемостта на всяко едно от вземанията по изброените фактури и по отношение на тях дружеството не е упражнило правото си да потърси защита на правата си по съдебен ред, счита, че вземането по фактурите е погасено по давност. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 115 ЗЗД за спиране или на чл. 116 ЗЗД за прекъсване на давността, поради което вземането за главница за потребена, но незаплатена електрическа енергия за периода от м. Септември 2009 до м. Юли 2018г. по описаните в т.2 от уточняващата молба фактури е погасено по давност.

Моли 1. да бъде признато за установено, че В. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** не дължи на „***“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в *** сумите от 531.31 лева - главница, сумата от 145.67 лева лихва за забава за периода от 29.11.2011г. до 24.10.2014г., законната лихва върху главницата считано от 07.11.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата от 114.28лева разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за 2 изпълнение № 2766/10.11.2014г и изпълнителен лист от 15.12.2014г. по ч.гр.д.

№ 5034/2014г.по описа на РС - Плевен и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 692/2015г. по описа на *** Т.К. - с район на действие ОС - Плевен поради изтекла погасителна давност на вземанията. 2. Моли да бъде признато за установено, че В. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** не дължи на „***“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в *** сумата 9844.48 лева, от които 4 180.60 лева - главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатена електическа енергия за клиентски номер *** в периода от м. Септември 2009 до м. Юли 2018г. по описаните в исковата молба фактури и 5 663.88 лева - лихва за забава, начислена върху главницата по всяка една от издадените и изброени по - горе фактури за периода от настъпване на падежа за плащане на всяко едно от задълженията по съответната фактура, поради погасяване на вземанията по давност. Моли ответника да бъде осъден да възстанови електрозахранването в имот в ***.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че искът за недължимост на лихвата е нередовен и моли исковата молба в тази и част да бъде върната, тъй като не е посочен периода, за който се твърди, че е начислена посочения размер на лихвата за забава. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че ищецът е потребител по договор за покупка на ел. енергия за електроснабден имот, с административен адрес: ***, с договорна сметка (клиентски номер) даден на клиента: ***, а „***“ ЕАД (с предишно наименование „***“ АД) е бил доставчик на ел. енергия за обекта през процесния период, както и понастоящем. Твърди, че между страните са действали Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ—059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение №ОУ—03 от 26.04.2010 г. (ОУ), издадени па основание чл.

98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ—059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г., изм. и дои. с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР. Считано от 18.04.2023 г. между страните действат ОУ за продажба на електрическа енергия на „***“ ЕАД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ—3/10.03.2023 г. па ДКЕВР. Посочва, че съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, чл. 986, ал. 4, отм. в редакцията преди ДВ, бр. 54, и постоянната съдебна практика, договорът, действащ между страните при общи условия, обвързва ораните без изричното му писмено приемане. Моли да бъде прието за безспорно за безспорно между страните, че между ищеца и „***“ ЕАД (с предишно наименование „***“ АД) е налице облигационна връзка и той е потребител за обект електроснабден имот, с административен адрес: ***, с договорна сметка (клиентски номер) даден на клиента: ***. Подробно описва дължимите от ищцата суми по фактури, в общ размер на 4711,91 лв. по 41 бр. фактури и лихва в размер на 6 638,79 лв. за периода от 24.02.2009 г. (датата, следващата датата на падежа на най-старата фактура) до 30.10.2024 г. (датата на счетоводната справка) се дължат. Твърди, че дължимите суми са за реално 3 потребено количество ел. енергия и стойността е коректно изчислена съгласно действащите определените от КЕВР цени. Твърди, че сумите по фактурите са падежирали, не са заплатени и към момента са дължими. Излага аргументи, че изтеклата погасителна давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е щраничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Счита, че доводите в исковата молба, че вземането е „погасено по давност“, без да се навеждат други доводи, прави отрицателният установителен иск неоснователен. Твърди, че със заявление вх.

№1205601666/18.09.2024 г. чрез своя адвокат Й. И. Д.-Б. ищцата е поискала възстановяване на ел. захранването, като е заплатила такса за това. Твърди, че услугата за възстановяване на ел. захранването е изпълнена и към настоящият момент процесният имот е поставен под напрежение, поради което счита, че искова претенция, която цели резултат, който вече е настъпил, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Излага правни аргументи за правната природа и действие на института на погасителната давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата и „***“ ЕАД (с предишно наименование „***“ АД) е налице облигационна връзка и тя е потребител за обект електроснабден имот, с административен адрес: ***, с договорна сметка (клиентски номер) даден на клиента: ***

Видно от Изпълнителен лист от 15.12.2014г., същия е издаден на основание чл.404 т.1 ГПК по ЧГД № 5034/2014г. на РС-Плевен, по което В. К.

А. е осъдена да заплати на кредитора „*** “ АД сумата от 531,31 лв. главница, 145,67 лева лихва за забава за периода от 29.11.2011г. до 24.10.2014г., законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата 114,28 лв. разноски по делото.

С молба от 26.06.2015г. кредитора „*** “ АД е направил искане за образуване на изпълнително дело за вземанията по гореописания изпълнителен лист. На съдебния изпълнител са възложени всички действия по чл.18, ал.1 З***, както и да се пристъпи към принудително изпълнение чрез предвидените в ГПК способи.

Със Запорно съобщение от 17.07.2015г. е наложен запор върху вземането 4 за пенсия на В. К. А..

На 17.07.2015г. на длъжника е изпратена ПДИ и издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение.

С постановление от 21.05.2024г. е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20158150400692 по описа на *** Т.К. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Не се спори между страните и се установява от издадената от ответника справка и изложени твърдения в исковата молба, както и от приложените по делото фактури/л.11-12, 48-58 от делото/, че ищцата има задължения за потребена, но незаплатена електроенергия, доставена до собствения й електроснабден имот в общ размер от 4711,91 лева по 41 броя фактури и лихва в размер на 6638,79 лева за периода от 24.02.2009г. до 30.10.2024г. Последната фактура е от дата 11.06.2018г. с падеж на задължението 05.07.2018г.

Признава се от ищцата и се установява от Заявление от 18.09.2024г. и Фактура от 18.09.2024г., че електроснабдяването на процесния имот е възстановено в хода на процеса.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По предявенияте искове за недължимост на сумите от 531.31 лева главница, сумата от 145.67 лева лихва за забава за периода от 29.11.2011г. до 24.10.2014г., законната лихва върху главницата считано от 07.11.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата от 114.28 лева разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2766/10.11.2014г и изпълнителен лист от 15.12.2014г. по ч.гр.д. № 5034/2014г.по описа на РС – Плевен, като погасени по давност съдът намира следното: