Решение № 11911 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11911 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110117329 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ***********************, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: **********************, срещу П. В.

В., ЕГН **********, с адрес: *********************** с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 1 040,86 евро с левова равностойност от 2 035,74 лева главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2021г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в

*********************************, абонатен номер **********, сумата от 8,93 евро с левова равностойност 17,46 лева - главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.09.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 195,79 евро с левова равностойност от 382,94 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.09.2024 г., както и сумата от 2,95 евро с левова равностойност от 5,77 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 10.09.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.10.2024 г. по ч.гр.д. № 55485/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с П. В. В., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което 1 ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че не притежава качеството клиент на топлинна енергия, както и че по време на исковия период ищцовото дружество не е извършвало посочените в исковата молба доставки на топлинна енергия. Възразява, че присъединяване на Етажната собственост, находяща се в ******************, към топлопреносната мрежа, е незаконосъобразно. Оспорва количеството на отчетената и начислена топлинна енергия. В условията на евентуалност прави възражение, че вземанията на ищеца са погасени поради изтекъл 3-годишен давностен срок. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът ***********************, редовно призован, представлява се от юрисконсулт И., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът П. В. В., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения й особен представител – адвокат Т., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – *****************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следваше да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца бе да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следваше да доказва, че ответника има качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника бе да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца бе да установи основание за прекъсване/спиране течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 55485/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК след дадени указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна 2 собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Потребител на топлинна енергия за битови нужди е лицето което ползва имота на собствено основание, като собственик или ползвател и за собствени нужди /153 от ЗЕ/. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период за конкретния топлоснабден имот, тъй като условие на това е установяване на обстоятелството, че ответницата ползва имота на соченото от ищеца основание. По делото от приетото писмо с № РЛН24-ТД261525/26.08.2024г. се установява, че към датата на запитването, отправено от ищеца, СО, район Л. е посочила като позвател на апартамент № 85, находящ се в сградата в ******************** – П. В. В.. В тази връзка по делото е приета Заповед от 18.04.2008г. на Кмета на СО, район Л., с която ответницата П. В. Ц. е настанена в процесното общинско жилище по реда на чл. 19, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО. По делото е прието и заявление за откриване на партида, подадено от П. В. В., датиращо от 30.04.2008г. Следователно установи се по делото безспорно, че ответницата ползва имота на соченото от ищеца основание. Отделно по делото от приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 20.09.2002г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на бл.504, вх.В, находяща се в гр.София, ж.к. „Л.“ са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са упълномощени конкретни лица да подпишат договор. Към решението е представен списък на собствениците, които с подписите си са удостоверили горното решение. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници, както и тези които не са подписали списъка и впоследствие са настанени в съответния обект на правото на собственост в СЕС на съответното основание.

Видно е че въз основа на решението е сключен договор № 4628/02.10.2002г. с ***************** с предмет – извършване на услугата дялово разпределение в СЕС.

Уговорен е срок на договора от три години, който съобразно уговореното в чл.2.4 се продължава автоматично, ако някоя от страните писмено не заяви искане за неговото прекратяване, най-късно един месец преди изтичането на срока на договора, като не се установи по делото да е отправяно искане за прекратяване, поради което съдът приема, и че ***************** извършва услугата „топлинно счетоводство“ по отношение процесната СЕС, което се установи и от изслушаната СТЕ.

По изложеното ответника П. В. В. е пасивно материално легитимирана да отговаря по така предявените искове, като съдът не споделя възраженията на ответника в обратна насока.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия приет по делото доказателствен материал, установява, че третото лице помагач е извършвало дялово разпределение в блока след реален отчет на уредите и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС в процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2023г. Констатирано е че за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в имота не е осигурен достъп на фирмата за отчет на водомера в имота, като в тази връзка по делото е приет и протокол за неосигурен достъп /л.100 от досието по делото/, подписан от потребител в СЕС. По данни на експертизата в имота не са монтирани отоплителни тела, съответно топлоразпределители. Установено е че в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие. Вещото лице е 3 посочило, че процесния имот има отопляем обем от 102 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е правилно изчислено. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период. Вещото лице е онагледило процента от общата топлинна енергия, отчетен за сградна инсталация, като е посочило, че причината за високия размер на сумите, начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е демонтиране на радиаторите в много апартаменти в СЕС, като крайният извод на вещото лице е че законносъобразно е разпределен процентът на отчетената топлинна енергия за процесния апартамент.

Изслушаната ССчЕ установява, че има извършено плащане касателно процесния период в размер на 33,35 евро. Установено е че дъжимата сума за БГВ възлиза на сумата от 810,21 евро, а за отопление на имота в размер на 127,26 евро, като след изравняване е дължима сума за отопление на имота в размер на 1049,78 евро, от които сумата от 1040,86 евро за главница за отопление на имота и сумата от 8,93 евро за главница за такси за дялово разпределение.

Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото СТЕ и приетите писмени доказателства, представени от третото лице – помагач – делово разпределение за периода и протокола за неосигурен достъп. Установи се безспорно, че сградата е топлофицирана и захранена, както се установи, че в имота се ползва топла вода, като е начислена топлоенергия по перо БГВ и по перо сградна инсталация. Установи се и причината начислените суми за сградна инсатлация да са завишени. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сградна инсталация, която в случая съдът намира, че е правилно начислена. По перо БГВ е начислена топлинна енергия служебно, поради неосигуряване на достъп. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба установява задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а за БГВ по реда на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредбата. По делото нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства, че ответницата е осигурила достъп до имота през процесния период, а доказателствената тежест е нейна. По делото е приет Протокол за неосигурен достъп, от които се установява, че в процесния период не е осигурен достъп до апартамента. Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на водомера за топлата вода вещото лице получава от приетите по делото главни отчети. Последните съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от дружеството осъществяващо дяловото разпределение. В случая не е осигурен достъп. В протокола за неосигурен достъп е положен подпис, на който е даден вид 4 да изхожда от потребител в СЕС. Протокола е частен свидетелстващ документ и е подписан от собственик на самостоятелен апартамент в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността на протокола, той обвързва съда с материална доказателства сила по отношение на установените в него неизгодни за издателя му факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответника не твърди и не установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти.

Разпечатката съдържа 25 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6242f87-ca93-4974-a71b-9712a949b963