Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1793 от 11.05.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 809/2023
Вид
Определение № 1793
Подписан
11.05.2023
В сила
11.05.2023
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Ивелина Владова, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.405 ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1793 гр. Варна, 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Ивелина Владова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20233100500809 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.248 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба вх.№ 20115/ 16.03.2023г на К. Ц.

Т. ЕГН **********, чрез адв.В. Б. – съд.адрес: гр.Варна бул."*********" № 21А офис 2, против определението на ВРС-50с-в № 2632/1.03.2023 по гр.д.№ 18259/2021, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото решение № 4036/19.12.2022г в частта му за разноските, като й бъде присъдена изцяло сумата от 360лв за заплатено адв.възнаграждение за заповедното производство вместо присъдените й от ВРС 50лв. Моли за отмяната на постановеното определение и да бъзе осъдена ЕС с адм.адрес гр.Варна ул.„*******"№ 5, Комплекс „Евксиноград Резидънс 2", представлявана от управителя „Хоум Мениджмънт Варна"ЕООД ЕИК ************, да заплати на жалбоподателката сумата над присъдените 50лв до общия размер на 360лв, представляващи сторени разноски за адв.възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№ 15045/2021г на ВРС-50с-в, на осн.чл.78 ал.3 вр.чл.248 ал.1 и 3 ГПК.

Излага следните доводи: счита посочените от РС правни норми на чл.6 ал.1 вр.§1 от ДР на Наредба № 1/2004г за неотносими към претендираното адв. възнаграждение и счита за приложима нормата на чл.7 ал.7 от същата наредба, съгласно която за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на ИЛ по чл.405 ал.3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на 1 база половината от стойността на претендираните суми.Претендираните с иска суми са в размер 323,60лв, половината от която се равнява на 161,80лв.

Съгл.чл.7 ал.2 от Наредбата, в ред. към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие от 16.11.2021г /ДВ бр.68/2020г/ при материален интерес до 1000лв – минималният размер на адв.възнагр-е е 300лв. Съгласно §2а ДР на Наредба № 1/2004г за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по Наредбата е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адв.възнаграждение. Тъй като „Адвокатско дружество И. и съдружници" ЕИК 176221874 е регистрирано по ЗДДС, същото е начислило ДДС 20% върху минималния размер на възнаграждението при този интерес, и реално заплатените от клиента 360лв ДДС хонорар за представителство в заповедното производство се явяват минималния размер по Наредба № 1/2004г, който не подлежи на по-нататъшно намаляване от съда. 2/ В настоящия случай следва да се съобрази и фактологията по делото, а именно, че ищецът претендира сумата от 323,60лв, която обхваща период от 3 месеца, като с това производство поредният професионален домоуправител завежда поредни неоснователни претенции срещу жалбоподателката, която вече е спечелила редица аналогични дела за други периоди от време.Въпреки еднопосочната съдебна практика, поведението на професионалните домоуправители се изразява в непрекъснат съдебен тормоз, против който жалбоподателката, вече на 65г, е ангажирала адв.дружество, тъй като няма знанията, уменията и силите да се защитава сама против многобройните заявления и искови молби.Същата има право да ползва адв.защита както в заповедното производство, така и в исковото. Не могат да бъдат споделени мотивите на ВРС, че направените от ответницата разноски в заповедното производство не подлежат на възстановяване от ищеца, тъй като това е в противоречие с принципите на българското право, че всеки може да използва адв.защита и съдействие и разходите за нея подлежат на възстановяване, ако спорът завърши в полза на използвалото ги лице.Аргументите, че следва да бъде намалено адв.възнаграждение, заплатено от ответницата в заповедното производство, не могат да бъдат защитени по никакъв начин, тъй като противоречат на основни принципи на гражданския процес - всеки има право на адвокатска защита; загубилият делото понася разноските. Поради 2 изложеното моли за осъждането на ЕС с адм.адрес гр.Варна ул.„*******" № 5 - Комплекс „Евксиноград Резидънс 2", представлявана от управителя „Хоум Мениджмънт Варна" ЕООД ЕИК ************, да заплати на К. Ц. Т. ЕГН ********** сумата от 360лв, представляваща направени разноски за адв. възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 15045/2021г на ВРС-50с-в, на осн.чл.78 ал.3 вр.чл.248 ал.1 и 3 ГПК.

Ответната страна по ч.жалба ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адм. адрес гр.Варна ул.„*******" № 5-Комплекс „Евксиноград Резидънс 2", представлявана от управителя „Хоум Мениджмънт Варна" ЕООД ЕИК ************, чрез адв.Е. Ат.А., в срока по чл.276 ГПК е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на подадената жалба, като излага следното: счита постановеното от ВРС определение за правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводст- вените правила, а подадената частна жалба - за неоснователна. Неоснователни са изложените в жалбата правни доводи за приложимост на нормата на чл.7 ал.7 от Наредба № 1/2004г, тъй като ответницата по заповедта не е подавала заявление за издаване на заповед за изпълнение, а само е депозирала възражение по чл.414 ГПК против издадената в полза на молителя – ЕС Заповед по реда на чл.410 ГПК. Коментираната норма има предвид възнаграждението за заявителя - инициатор за започване на производството, а не за защита на длъжника. Заповедното производство е строго формално и се ползва с утвърдени образци. За разлика от заявлението, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано. Пълномощникът на длъжника е извършил единствено процесуалното действие да подаде възражението, за което липсва законово изискване за мотивираност. Само по себе си отричането на дължимостта, без необходимост от посочване на основания за това, и попълване на реквизити като име, ЕГН, адрес т.н. не представлява фактическа и правна сложност и за него и не са необходими юридически знания и умения.За подаване на възражението се ползва готова бланка, което е направено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана правна помощ.В случая е била използвана именно утвърдената бланка, без допълнителен текст, като такъв не е и необходим с оглед целите на възражението.Не може да се отрече правото на страната да ползва адв.защита 3 при подаване на възражението, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение. Следва да се има предвид, че възнаграждение за депозиране на възражение не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи и затова, на осн.§1 от ДР, следва да се определи по аналогия. Затова по аналогия следва да намери приложение предвиденото в чл.6 т.5 от Наредбата възнаграждение за изготвяне на други молби. Това действие на адвоката е най-близко до действията по подаване на възражение по чл.414 ГПК. ВРС правилно е определил дължимото възнаграждение за процесуалния представител на длъжника в заповедното производство с оглед и трайната съдебна практика, което следва да бъде в размер на 50лв и това е било съобразено с действащата към момента на подаване на възражението редакция на Наредбата. Поради изложеното моли за оставяне без уважение подадената частна жалба като неоснователна и за потвърждаване постановеното от ВРС определение. Претендира се присъждане на сторените за настоящото производство разноски.

С молбата си вх.№ 3920/18.01.2023г от ответницата К. Ц. Т. , чрез адв.В.Б., е поискала изменение на постановеното от ВРС решение № 4036/19.12.2022г по настоящото дело в частта му за разноските чрез увеличаване присъдения размер на адв.възнаграждение за заповедното производство от 50лв на 360лв с вкл.ДДС.

В писмения отговор на ЕС с адм. адрес гр. Варна, ул.

„**************" №5, комплекс „Евксиноград Резидънс 2", представляван от управителя „Хоум Мениджмънт Варна"ЕООД, чрез адв.Евг.А., се изразява становище за нейната неоснователност.

СЪДЪТ, след като прецени, че подадените частна жалба е постъпила в законовия срок, от надлежна страна и затова е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по сл.съображения:

Срещу определението на ВРС в частта му, с която е определен размер от 50лв на дължимите в полза на ответницата разноски за адв.възнаграждение за заповедното производство, не е подавана частна жалба.

Искането на К. Т. в частта за разликата над 50лв до 60лв е основателно доколкото процесуалното й представителство е било осъществявано от адвокатско дружество, регистрирано по ЗДДС и затова върху размера на възнаграждението следва да бъде начислен ДДС 20%, платен от клиента. В 4 случая това е сумата от 10лв. Това следва от общия размер на претендираното възнаграждение от 300лв, върху който се дължи ДДС от 60лв.

Съгласно §2а ДР на Наредба № 1/2004г за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адв.възнаграждение.

Така молбата по чл.248 ГПК и съответно жалбата са основателни за сумата над 50лв до 60лв, т.е. за 10лв – полагащ се и включен във възнаграждението ДДС.

За разликата над 60лв до 360лв искането е неоснователно по съображенията, изложени от ВРС, които се споделят и от въззивния съд: заповедното производство е строго формално. Затова, както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед има утвърдени образци. За разлика от заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано. Така, относно размера на полагащото се адв.възнаграждение за подаване на възражение следва да се посочи, че не намира приложение нормата на чл.7 ал.7 от Наредба № 1/2004г, на която се позовава жалбоподателката. Разпоредбата изрично се отнася до образуване на производство за издаване на заповед за изпълнение. Тогава адв.възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 от Наредбата на база половината от стойността на претендираните суми. Това е така, защото действията по образуване на заповедно производство се характеризират с по-голяма сложност. Що се отнася до действието по подаване от ответника по заповедното производство на бланково възражение, което не се налага дори да бъде мотивирано, то същото не попада под хипотезата на горепосочената правна норма. При това последната не може да бъде тълкувана разширително. При това положение приложима е нормата на чл.6 ал.1 вр.§1 от ДР на Наредба № 1/2004г и възнаграждението следва да бъде определено по аналогия. Подаването на възражение чрез бланка по утвърден образец е извършено с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие.

5

В настоящия случай от страна на длъжницата в заповедното производство е подадено бланкетно възражение по чл.414 ГПК, в което не са посочени дори основанията, изключващи дължимостта на заявените вземания. Ето защо адв.възнаграждението следва да се определи по правилата на чл.6 т.5 от Наредбата, което действие е най-близко до подаването на бланкетно възражение по чл.414 ГПК. При това положение няма основание за уважаване на молбата за разликата над 60лв до 360лв.

По искането на процесуалния представител на отв.страна по жалбата - адв.Евг.А. за присъждане на сторените разноски за настоящото производство по чл.248 ГПК.

Същото не следва да бъде уважавано по сл.съображения: в ъв всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на противното, следва, че в производството, в което не се решава спорът по същество и нямащо самостоятелен характер, а съпътства основания спор, каквото е това по чл.248 ГПК, разноски не се присъждат. Изводът е, че производството по чл.248 ГПК и това по обжалването му по реда на чл.272 ал.2 ГПК нямат самостоятелен характер се налага от разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК, предвиждаща, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението по делото. Определението, чието допълване се иска по чл.248 ГПК не е акт, приключващ по смисъла на чл.81 ГПК. Ето защо не следва да бъдат присъждани отделно допълнителни разноски. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определения №№ 78/2.05.2018г по ч.гр.д.