Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 275 от 17.11.2023, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 428/2023
Вид
Решение № 275
Подписан
17.11.2023
В сила
17.11.2023
Състав
Петър Христов Маргаритов, Росица Николова Кокудева, Тоничка Димитрова Кисьова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.427 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. С., 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500428 по описа за 2023 година

Производството е по чл.2 58-чл.273 ГПК.

С обжалваното решение районен съд -С. е обявил за относително недействителна спрямо К. С. К., ЕГН**********, с адрес гр.Б., ул.“С.“ №20, Вх.В, ет.5, сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № **, том I,per. № ****, дело №75 от 24.06.2020г. на Мирослава Неделчева Кацарова, Нотариус per. № 166 на Нотариалната камара, с район на действие РС- С., с която Б. Т. И., ЕГН**********, продава на В. Б. И., ЕГН **********, притежаваната от него 1/6 /една шеста/ идеални части от следния свой собствен недвижим имот, а именно: Втори жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****801.3 /шестдесет и седем хиляди, шестстотин петдесет и три. точка, деветстотин и двадесет, точка, триста и осемдесет, точка, едно, точка, три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община С., област С., с административен адрес град С., п.к. 4700, *** /деветдесет и три/, ет.

3 /грети/, ап/ 3 /трети/, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта : 2/ две/, със застроена площ на първо ниво 99,93 кв.м. /деветдесет и девет цяло, деветдесет и три стотни кв.м./, при съседи на първо ниво : на същия етаж и над обекта - няма посочен обект и под обекта - обект с идентификатор ****80.1.2 /шестдесет и седем хиляди, шестстотин петдесет и три, точка, деветстотин и двадесет, точка, триста и осемдесет, точка, едно, точка, две/, и застроена площ на второ ниво 57,71 кв.м. /петдесет и седем цяло, седемдесет и една стотни кв.м./, при съседи на второ ниво : на същия етаж и над обекта - няма посочен обект, разположен на третия и четвъртия 1 етаж в масивна жилищна сграда с идентификатор ****80.1 /шестдесет и седем хиляди, шестстотин петдесет и три, точка, деветстотин и двадесет, точка, триста и осемдесет, точка, едно/, със застроена площ 91 кв.м.

/деветдесет и един кв.м./, брой етажи 4 /четири/, състояща се от избен етаж, преустроен в жилищен и 2 /два/ жилищни етажа, от които втори етаж на две нива, ведно със съответните идеални части от правото на собственост, върху общите части на сградата и 1/3 /една трета/ идеална част от правото на собственост върху имота, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор ****80 /шестдесет и седем хиляди, шестстотин петдесет и три, точка, деветстотин и двадесет, точка, триста и осемдесет/ с административен адрес : гр. С., п.к. 4700. *** /деветдесет и три/, с площ 208 кв.м. /двеста и осем кв.м./, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м./, при съседи на имота : имот с идентификатор ****81 /шестдесет и седем хиляди, шестстотин петдесет и три, точка, деветстотин и двадесет, точка, триста осемдесет и едно/, *** /шестдесет и седем хиляди, шестстотин петдесет и три, точка, деветстотин двадесет и едно. точка, петстотин и дванадесет/,****75 /шестдесет и седем хиляди, шестстотин петдесет и три, точка, деветстотин и двадесет, точка, триста седемдесет и пет/ и ****76 /шестдесет и седем хиляди, шестстотин петдесет и три, точка, деветстотин и двадесет, точка, триста седемдесет и шест/, който имот образува урегулиран поземлен имот ХХ-1183 /двадесети, отреден за имот хиляда сто осемдесет и три/,в квартал 54 /петдесет и четири/ по действащия план на град С., квартал Райково, идентичен с имот пл. № 1183 /хиляда сто осемдесет и три/, образуващ урегулиран поземлен имот XVIII-1183 /осемнадесети, отреден за имот хиляда сто осемдесет и три/ в квартал 31 /тридесет и едно/ и с имот пл. № 740 /седемстотин и четиридесет/, образуващ урегулиран поземлен имот III-740 /трети, отреден за имот седемстотин и четиридесет/ в квартал 73 /седемдесет и три/ по предходните планове за град С., квартал Райково. Със същото решение е осъдил Б. Т. И. да заплати на К. С. К., направените съдебни разноски по делото в размер на

2 644,00 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх4099/26.06.2023г. от адв. А. А.

,особен представител на Б. Т. И. срещу решение № 241 от 19.05.2023 год., постановено по гр. дело № 517 за 2022 година по описа на С.ски районен съд.Намира ,че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материални норми от ЗЗД. Моли въззивния съд да го отмени изцяло, като реши делото по същество и отхвърли предявеният срещу доверителя му иск като неоснователен и недоказан. Исковата си претенция ищецът гради върху два спорни документа, единият от които е изпълнителен лист от 06.12.2004 г. и вторият е едно удостоверение, издадено от ЧСИ И.Б., с районна действие - Б.ки окръжен съд. С тези документи, представени от процесуалният представител на ищеца, районният съд е приел , че вземането е безспорно установено. В хода на делото направил възражения, които намира за основателни по повод на това, че към момента на подаване на исковата молба, спрямо Б. И. не е било налице валидно и изискуемо вземане.

2

Възражението на доверителя му се отнася до един несъмнен факт, а той е, че изпълнителното дело, водено в Б.ки съдебен район срещу доверителя му, е било прекратено по силата на закона- чл.433, ал.1, т.8 ГПК. За настъпването на факта на прекратяване на изп. дело счита ,че не е било необходимо издаването на специален акт ЧСИ И.Б., пред когото това изпълнително дело е било висящо. Правото да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка, извършена от длъжника, е материално-преобразуващо право, което възниква ех lege, с осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД: съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника и от субективна страна-знанието на длъжника и на третото лице за увреждането. В конкретният правен казус счита ,че липсва първият елемент от сложния фактически състав-ищецът не може да твърди, че към момента на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75/2020 г. по описа на Нотариус М.Кацарова, е нямал валидно вземане. Счита ,че такова вземане няма и към датата на предявяване на исковата молба с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД. Поради това намира ,че твърдяното от ищеца в исковата молба е било погасено от момента, когато са били налице материалноправните предпоставки за прекратяването на изпълнителното производство, по силата на закона. Счита ,че не е необходимо по делото да се предявява инцидентен отрицателен установителен иск относно наличието на твърдяното вземане от ищеца..

Постъпила е въззивна жалба с вх.№4265/03.07.2023г. от В. Б. И. от гр.П., живуща в Германия чрез адв.

Т.М. против решение

№241/19.05.2023г. по гр.д. №517/2022г. по описа на районен съд С. като намира ,че същото е незаконосъобразно и необосновано Намира ,че неправилно районен съд- С. е приел ,че сделката , предмет на спора ,е дарствен акт и съдът бил приел ,че е ирелевантно обстоятелството дали дъщерята В. И. е знаела за увреждането Счита ,че твърдението ,че сделката е дарение , а не продажба е твърдение за симулация и си има ред , по който тя се установява . Намира ,че това е въпрос на доказване и е в тежест на оспорващия ,като счита ,че ищеца в тази насока не е предприел действия в първата инстанция. Прави възражение ,че не е без значение и факта ,че децата-брата и сестрата И.и са имали квота по 1/6 идеална част ,което съответства на 5000 лева и намира ,че това не е сума ,за която е по -удобно да се превежда чрез банка,а е подходяща сума за кешово разплащане .Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе като отмени обжалваното решение и отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Претендира разноски .

Постъпил е в законния срок писмен отговор с вх.

№4576/17.07.2023г на въззивните жалби от адв. К. К. - АК – Б., като процесуален представител на К. С. К. Счита ,че въззивната жалба на Б. И. е неоснователна. Твърди че още с исковата молба се атакува действителността на сделка, която уврежда доверителя му . Заявено е в исковата молба също, че страните по нея са баща и дъщеря, като с уточнителна молба пред първата инстанция е заявил доверителя му ,че считат сделката за безвъзмездна. В 3 случая знанието за увреждане или е без значение, или се предполага. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че безспорно ищецът К. е кредитор на И..

Видно от изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 1266 / 2004г. на районен съд Б. Б. Т. И. е бил осъден да заплати на К. С. К. 10 000 лв., ведно с лихви и разноски. С изпълнителният лист е било образувано изп. д. 60 / 2006г. на ЧСИ И.Б.. Твърди ,че видно от издаденото удостоверение, към 04.03.2022г. задълженията по делото са били в размер на общо 34 206.44 лева ,като покъсно това изпълнително дело е като изп.д. 302 / 2023г. на ЧСИ П.М., което все още е висящо. Твърди ,че вземането на доверителя му предхожда атакуваната сделка. Видно е, че ИЛ е от 2004г., че е издаден по запис на заповед от 2002г.. Видно е, че прехвърлителната сделка е изповяда с нотариален акт от 2020г.Счита ,че е безспорно ,че сделката уврежда доверителя му. Тя намалява имуществото в патримониума на длъжника.

Съгласно практиката, счита ,че това е достатъчно, за да се приеме ,че има увреждане. В с.з. от 10.03.2023г. е представил справка, от която е видно, че ответниците са баща и дъщеря .Поради това намира ,че решението на районен съд С. е законосъобразно и обосновано постановено. Твърдението във въззивната жалба ,че вземането не съществува, тъй като изпълнителното дело е прекратено, поради перемпция и задължението е погасено по давност, е неоснователно .При положение че вземането е установено със съдебен актиздаден изпълнителен лист

, възраженията за новонастъпил правопогасителни факти /давност и перемция/счита ,че не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство като сочи за това съдебна практика .Моли въззивния съд да има предвид ,че изпълнителното дело не е прекратено, поради перемпция. Изпълнителни действия са искани в периоди по-кратки от две годиниСчита ,че дали изпълнителното дело е прекратено или не е без значение, защото това не засяга съществуването на самото задължение.

Относно изложеното във въззивната жалба от В. И.,че районния съд неправилно е приел атакуваната сделка за безвъзмездна намира изводите на районния съд за правилни.Видно от изложеното в отговора по чл. 131 ГПК от В. И., тя е заплатила продажната цена на роднините на баща й, по тяхно искане. Баща й е прехвърил имота „за да има нещо от човека, наречен неин баща“. Твърди ,че е ясно , че баща й не е искал и не е получил нищо за прехвърлените от него идеални части. Това счита ,че означава, че сделката е безвъзмездна и че е без значение дали В. И. е знаела за задължението на баща си.Намира ,че сделката е безвъзмездна и това се вижда и от нотариалния акт, както и от вносната бележка за плащането, представена с отговора на И. по чл. 131 ГПК. Видно е, че на сделката, бащата се е представлявал от майката Е. И.. Видно е, че тя не само, че не е получила плащане в негова полза, но дори е платила цялата продажната цена на друг участник в сделката - на В. И.. Счита ,че са платени само дяловете на другите прехвърлители.

Намира за неоснователно изложеното във въззивната жалба, че доверителя му е направил възражение за симулативност на сделката, и че такава не може да се доказва по настоящото дело. В доклада по делото не е описано 4 възражение за симулативност,а възражения срещу доклада няма. А и в случая доверителя му не твърди симулация. Независимо от заглавието му, счита ,че от съдържанието на договора е видно, че сделката е безвъзмездна, по отношение на 1/6 идеални части от апартамента, прехвърлени от И. и дъщеря му. Твърди ,че на сделката той е представляван от съпругата си, която не само че не е получила нищо от продажната цена, но я е заплатила цялата на останалите прехвърлители. Това е видно от нотариалния акт, от документа за банков превод /представен с отговора/, и от показанията на Е. И. /майката/.