Решение № 2402 от 18.06.2024, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2402

Пазарджик, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20237150701164 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на И. Г. П., [ЕГН] от [населено място], ***, подадена чрез адв. М. от САК против Решение № 1012-12-237#1 от 07.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1268-5 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 122-00-1268-3 от 01.09.2020 за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а ал.1 от КСО и разпореждане№ 122-001268-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на г- жа П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020-07.09.2020 г. в размер на 9 лв. месечно.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменено оспореното решение и преписката върната на ТП на НОИ – Пазарджик за ново разглеждане и произнасяне по искането за присъждане на обезщетение за безработица по КСО, със задължително указание по правилното тълкуване и прилагане на приложимите нормативни актове.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Б., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски по представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която по изложени съображения в писмени бележки моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-237#1 от 07.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1268-5 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 122-00-1268-3 от 01.09.2020 за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а ал.1 от КСО и разпореждане№ 122-001268-7 от 19.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на г- жа П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 08.05.2020-07.09.2020 г. в размер на 9 лв. месечно.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателката, която в законоустановения 14-дневен срок е упражнила и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Установи се по делото, че И. П. е подала заявление с вх. № Ф-01-340 от 21.05.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр., Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 05.05.2020 г. По подаденото заявление с peг. № 122-00-1268/22.05.2020 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-1268-1 от 22.05.2020 г., с което на основание, чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на заетостта в Ирландия и документи от Ирландия и фишове за изплатени заплати.

В изпълнение на цитираното по-горе писмо И. П. е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност - „изтичане срока на договора”, осигурителен номер, копия от фишове за заплата - 3 броя, които са приети в ТП на НОИ – Пазарджик. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

С подаденото заявление П. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното правоотношение е прекратено на 05.05.2020 г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 24.01.2020-05.05.2020 г.

В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB и U003 е изискано предоставяне на информация за горепосоченият период. Съобразно това с разпореждане № 121-00-1268-1 от 08.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно прозводството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 20.08.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за П. са получени структурирани електронни документи U002 и U004 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 24.01.2020 г. до 06.05.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода от 24.01.2020 г. до 06.05.2020 г.в размер на 2105 евро месечно.

Предвид това с разпореждане № 122-00-1268-3 от 01.09.2020 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 24.01.2020 г. до 06.05.2020 г. в размер на 74,29 лв. дневно.

Във връзка с извършван последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. № 1029-12-943 от 27.06.2023 г., и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал, 2 от Административнопроцесуалния кодекс жалбоподателката е уведомена, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност считано от 07.05.2020 г. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1030-12-1363 от 27.06.2023 г. от работодателя „Keelings Retail” е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 01.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получен документ, с който работодателя „Keelings Retail UC” уведомява: „Искам да потвърдя, че И. П. от горния адрес е бил нает в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор. И. беше нает от Keelings между 10/01/2022 и 22/08/2022. И. е работила в Keelings между 24.01.20 и 06.05.20 г. И. подаде оставка от поста при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си.

Предвид данните в новополучения от работодателя на жалбоподателката документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001№707509 от 07.08.2023 г. и Н001 № 707801 от 08.08.23 г. е изискано удостоверение за периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето, е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 24.01.20 г. и 06.05.20 г.

На 10.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за г-жа П. са получени структурирани електронни документи U002 №711732 и Н002 №711734 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 24.01.20 г. и 07.05.20 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

Административният орган е приел, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, като към което се прилагат: т. 1 за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО — акт за прекратяване на правоотношението.

В мотивите е посочено, че предвид новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ (СЕД) U002 №711732 от 10.08.2023 г. в резултат на което с разпореждане №122-00-1268-5 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждането. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на И. П..

Административният орган е посочил, че съгласно чл, 54ж, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. По силата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

В съдебно заседание е надлежно приобщен като доказателство по делото трудовия договор на И. П. с „Keelings Retail UC”в надлежен превод от английски език.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.