Решение № 394 от 09.10.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Червен бряг, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440100396 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.26, ал.1, предл.1 и 3 и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД

В Районен съд Червен бряг е постъпила искова молба от Б. М. К., с ЕГН ********** от гр.

..., обл. Плевен, ул. „.....“ № 6, подадена чрез адв. И. В. от ПлАК против ”КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр....., бул. ”България” № 196, представляван от управителя си ...., за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави на Договор за паричен заем № 328449 от 22.04.2021 г., евентуално за прогласяване на нищожна на клаузата на чл. 8 вр. чл. 6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 848.64 лв. при непредоставяне на уговорено в договора обезпечение, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави и осъждане на ответника, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да върне на ищеца сумата от 1272,00 лв., като дадена без основание.

Ищецът твърди, че на 22.04.2021 г. е сключил с . Договор паричен заем № 328449 за сума в размер на 1200,00 лева, при ГЛП от 3,330 % месечно и ГПР от 48,155 %. Кредитът трябвало да бъде погасен на 12 месечни вноски от 122,94 лв. всяка. С добавяне на сумата за неустойка, месечната вноска по кредита възлиза на 206,00 лв. Общо дължимата сума възлизала на 2472,00 лв.

Излага, че съгласно чл. 6 от договора се предвиждало кредитополучателят да предостави някое от следните обезпечения - гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем; ипотека върху недвижими имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

1

Съгласно чл. 8 от договора, при непредоставяне на някое от предвидените в чл. 6 обезпечения, в тридневен срок от сключването му, или ако представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към него, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 996,70 лв., платима разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита. Месечната вноса за неустойка възлизала на 206,00 лв.

Твърди, че въпреки формално предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение, още със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план. Заедно с неустойката, месечната погасителна вноска по кредита възлизала на 206,00 лв.

Счита, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, било нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябвало да отговарят обезпеченията, сочели, че единствената цел на неустойката била да породи допълнително парично задължение. Тъй като излизала извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, същата била нищожна.

Счита, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а с невключването й се заобикаляло изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в противоречие с чл. 21 ЗПК. Тъй като ГПР се явявал елемент от същественото съдържание на договора, недействителността на клаузата, с която бил уговорен, обуславяла недействителност на целия договор.

Клаузата, с която бил уговорен годишният процент на разходите не отговаряла на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не била посочена общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посоченият в договора за кредит ГПР от 48,155 % не отговарял на действителния, тъй като в него не била включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. В него изрично и изчерпателно трябвало да се посочат всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

В този смисъл посочения ГПР не отговарял на действителния.

С оглед гореизложеното, целият договор за паричен заем бил нищожен, поради противоречие на закона.

Поради гореизложеното, иска от съда да прогласи за недействителен на Договор за паричен заем № 328449 от 22.04.2021 г., сключен с „Креди Йес” ООД, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, евентуално да прогласи на нищожна на клаузата на чл. 8 вр. чл. 6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 996,70 лв. при непредоставяне на уговореното в договора обезпечение, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави и да 2 бъде осъден ответникът, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да върне на ищеца сумата от 1272,00 лв., като дадена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда ( 31.03.2025г.) до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ....... оспорва основателността на предявените искове.

Не отрича сключването на договора с посочените от ищеца параметри, с условията на които бил запознат и ги приел, полагайки лично подпис. При сключване на договора ищцата не е предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем.

Не оспорва, че в изпълнение на задълженията по договора, ищецът е извършил плащания в размер на 2063,00 лв., с които били погасени: главница - 965.86 лв.; договорна лихва за периода от 18.05.2021 г. до 22.04.2022 г. - 264.77 лв.; неустойка по чл.8 от договора за заем 830.60 лева; лихва за забава - 1.77 лева.

Оспорва твърденията за нищожност договора за кредит. Намира, че същият отговоря на всички законови изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Излага, че договорът бил сключен по инициатива на ищеца, при спазване изискванията на закона, след като му била предоставена необходимата договорна информация относно заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР и изискването за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение. Същият съответствал на изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Оспорва твърденията, че годишният процент на разходите в размер на 48,155 % надвишавал законово определения размер от пет пъти законната лихва към датата на сключването му. Счита, че при изчисляването му не следвало да се включва размерът на неустойката.

Поддържа, че в чл. 3.3 от договора ясно и разбираемо било посочено как точно се изчислява ГПР.

Оспорва доводите за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение. Същата била индивидуално уговорена. Размерът на неустойката изначало бил определен до точно фиксирана и определена от страните сума към момента на сключване на договора и заемателят се е съгласил с нея, изразил своята воля посредством подписването на договора и е заплатил част от нейния размер. При сключването на договора за паричен заем страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/ и уговорената в договора неустойката била проявление на принципа на автономия на волята в частното право.

Оспорва твърденията, че поради особения начин на плащане – разсрочено, неустойката представлявала прикрита договорна лихва. Поради гореизложеното счита, че клаузата на чл.

8 от процесния договор за кредит отговаряла на изискванията на закона и не била неравноправна клауза. Претендира исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

3

От представените по делото доказателства се установява, че на 22.04.2021 г. страните са сключили Договор за паричен заем № 328449.

Съгласно него ....... - заемодател е предоставил на Б. М. К. - заемател сума в размер на 1200 лв., платим на 12 месечни погасителни вноски, в размер на 206,00 лв., при фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3,330 % и ГПР от 48,155 %.

Общо дължимата сума, която ищецът следвало да заплати възлизала на 2472,00 лв.

Съгласно чл. 6 от договора, заемателят се задължавал в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 10, ал. 2 на Общите условия: 1./ гаранти две физически лица, които да имат нетен размер на осигурителен доход над 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели по договора за заем с дружеството, да нямат неплатени осигуровки през последните две години, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация с различна от редовен както по активни, така и по погасени задължения; 2./ залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума, включваща главница и договорна лихва; 3./ първа поред ипотека;

4./предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ банка за период от сключване на заема, до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума, включваща главница и договорна лихва.

На основание чл. 8 от Договора, ако не изпълни задължението си да предостави някое от предвидените обезпечения, следвало да заплати на заемодателя неустойка в размер на общо 996,70 лв., която се начислява автоматично към договора за кредит. С подписването на договора за заем, заемателят се считал за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включен в договора погасителен план.

Ответникът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума, което ищецът не оспорва.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.

Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, обосновано и неоспорено от страните, ищецът е извършил плащане за погасяване на задълженията по договора в размер на 2063,00 лв., с които били погасени: главница - 965.86 лв.; договорна лихва за периода от 18.05.2021г. до 22.04.2022г. - 264.77 лв.; неустойка по чл.8 от договора за заем - 830.60 лева; лихва за забава - 1.77 лева, както и че в Договор за паричен заем № 328449 от 22.04.2021г. посоченият ГПР в размер на 48,155 % не включва сумата за неустойка по чл. 8 вр. чл. 6 от договора.

Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Кредиторът ....... предоставя на потребителя Б. М. К. кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена 4 в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.

По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

Разпечатката съдържа 45 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6232512-6ae4-4629-9a9d-77a32d61cff7