Протокол № 44 от 14.01.2022, Районен съд - Дупница

ПРОТОКОЛ

№ 44 гр. Дупница, 13.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Румяна М. Агонцева и прокурора Д. Д. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пейчева Наказателно дело от общ характер № 20211510200712 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:55 часа се явиха:

За Районна прокуратура-Кюстендил, ТО-Дупница, редовно уведомена, се явява прокурор М..

Подсъдимият Г. *. *., редовно уведомен, се явява лично и със служебно назначения си защитник адв. Г..

Гражданският ищец и частен обвинител Р. Т. М., редовно уведомена, се явява лично и с адв. Б. от по-рано.

Свидетелят Т. *. М., редовно уведомен, се явява.

Свидетелят *. Т. М., редовно уведомен, се явява.

Свидетелят *. *. С., редовно призован, се явява.

Страните поотделно: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, счита че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне самоличност на подсъдимия:

Г. *. *. - роден на 08.08.1947 год. в с. *, обл. Кюстендил, живущ в с. *, обл. Кюстендил, ул. „*“ № 22, българин, български гражданин, пенсионер, със средно образование, женен, осъждан, ЕГН **********.

1

СЪДЪТ разяснява на подсъдимия правата му по НПК:

Подсъдимият: Получил съм препис от обвинителният акт и разпореждането на съда, преди повече от седем дни. Разбирам обвинението.

Сне самоличност на свидетелите:

Р. Т. М. – 78 години, българка, с българско гражданство, неосъждана, Іва братовчедка с подсъдимия, Т. *. М., - 52 години, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, племенник на подсъдимия – син на Р.М..

*. Т. М. - 16 навършени години, българин, с българско гражданство, ученик, неосъждан, без родство с подсъдимия.

*. *. С. - 45 години, българин, с българско гражданство, неосъждан, без родство с подсъдимия, служител на РУ-Дупница.

Свидетелите поотделно бяха предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК при лъжесвидетелстване – същите поотделно обещаха да кажат истината, след което бяха изведени от залата.

СЪДЪТ разяснява на страните правото им на отводи, както и другите им права по НПК:

Прокурорът: Нямам искания за отводи, нямам други искания. Нямам искания по доказателствата. Моля да промените реда на съдебното следствие като първо бъде разпитан свидетеля С., тъй като същия има неотложни служебни ангажименти.

Адв. Б.: Нямаме искания за отводи. Не възразявам да се промени реда на съдебното следствие и да бъде разпитан първо свидетеля С..

Адв. Г. : Нямам искания за отводи, нямам други искания. Нямам искания по доказателствата. Не възразявам да се промени реда на съдебното следствие и да се разпита първо служителя на РУ-Дупница.

Подсъдимият: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

2

ДОКЛАД: Съдебното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр. Кюстендил, ТО-Дупница обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на подсъдимия Г. *. *. за извършено от него престъпление по чл. 320а вр. с чл. 330 от НК.

На основание чл. 276, ал. 2 от НПК (изм. ДВ бр.7/2019г.) Председателят на състава предостави възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.

Прокурорът: Районна прокуратура Кюстендил, ТО-Дупница е внесла за разглеждане в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Г.А., за който са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 320а във вр. с чл. 330 от НК.

Подсъдимият: Разбирам обвинението. Обяснения ще дам последен.

СЪДЪТ счита искането за промяна реда на съдебното следствие за основателно като първо ще бъде разпитан свидетеля С..

Гр. ищец * М.: Желая да изляза от залата докато разпитвате свидетеля С., за да не се предизвиква напрежение.

Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.

В залата е въведен свидетеля С..

Свидетелят В.С.: Аз водих преписката по случая. Разпитван съм в качеството на свидетел. Естеството на оплакването беше, че на тази възрастната жена – Р.М., * й нанесъл побой. Опитах се да установя свидетелиочевидци, имаше такива, но отказаха да свидетелстват писмено, тъй като ги е страх от него и в разговор казаха, че искат да останат анонимни. Описват го като много лош човек, заяжда се с хората, както се казва без нищо – пресреща ги по тротоарите, обижда ги, на спрелите автомобили им реже гумите. Преди години си спомням, във връзка със служебното ми положение, знам че през 2014 година, същият този човек беше хвърлил в двора на съседа си самоделно взривно устройство.

Горе-долу знам, че отправя заплахи, закани, но беше нанесъл и побой на жената при лавката (те вече не функционират, но все още стоят на мястото, на което са поставени) в центъра на с. *. Тя е възрастна жена, на синът й едната ръка не функционира и той беше притеснен също.

Не помня нищо конкретно, било е отдавна, ако искате нещо конкретно 3 да се прочете разпита. Знам, че беше около обяд или преди обяд, през деня посетих пострадалата. Мисля, че беше студено. Отидох на място в къщата, те гледат крави и двамата със сина й бяха там. Тя беше разстроена. Не си спомням дали случая е бил сутринта или вечерта, не мога да кажа.

Работейки по преписката аз отивам на място. Имаше сигнал – жалба, и затова отидох на място. Тя не се страхуваше да даде обяснения. Не си си спомням точно какво сме говорили, но като цяло бяха притеснени, както и други хора в селото. Не си спомням дали спомена, че са роднини с извършителя. Пострадалата и извършителя не са съседи. Живеят в селото, но не са съседи. Той (свид. сочи подсъдимия), като беше разбрал, че съм работил по преписката – бях ходил до с. * при моя роднина, беше разбрал и там беше излязъл, и започнал да ме псува. Лично не съм чул, но знам, че ме псува.

(Подсъдимият се държи арогантно към свидетеля, като отправя обидни думи, като председателя на съдебния състав го предупреждава да коригира поведението си.)

Свидетелят С.: Не ми е известно да има други жалби срещу него за заплахи и закани за убийство към съселяни, поне на мен не са ми разпределяни, но знам, че има наложено наказание „Пробация“ за нанесен побой.

Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля. Не възразяваме да бъде освободен.

Свидетелят беше освободен от залата със съгласие на страните.

В залата е въведена Р.М..

Гражданският ищец Р.М. : Аз живея в центъра на с. * и той (сочи подсъдимия) специално идва там до магазина все едно пазарува, за да предизвика неприятности. До преди да стигне до нас, по-нагоре има магазини откъдето може да пазарува без да се среща с мен.

Бях излязла да пазарувам, вървех си с наведена глава и изведнъж той пресича асфалта, за да дойде направо при мен и вика: „Ей, че ти запаля и кащата и плевнята, че запалим и че изгорите всичките – и плевнята и вие всичките“. Имам крави, теле, прасета, кокошки. И коне имам, но те са на полето – всичко отглеждам. Аз много се уплаших. Д-р Полянов ми праща четири пъти бърза помощ. Искаха да ме настанят в болница. Правиха ми тест 4 за ковид, но доктора каза, че съм болна от страхова невроза. Треперим дома – що се тропне нещо и аз треперим.

Случката беше към 20 декември, не помня вече. Прибрах се дома, почнах да ревем, сина ми ме пита защо и аз му казах - все гледам да не споделям, защото с това си поведение * иска да предизвика сина ми да рипне да го бие и така да го вкара в затвора.

Преди тази случка * ме сГГгеортиска за гушата. Подавам жалби – идем у кметството, на секретарката казвам, но тя ме праща в полицията да пусна жалби, защото казва, че с този човек не може да се разбере. За този случай казах и на другия ми син и на щерката. Внуците ми не са у нас. Само внуко ми * беше при мен тогава. * беше на училище, но като се върна му казах и той разбра какво е станало. И на снахата казах, но що да направат.

Студено беше времето, когато стана тази случка. Не знам по кое време беше. Дали беше идел до кметството, не знам. Пише писма с обратна разписка да му върнеме. Към 10 ч. ли беше, не знам, но те така на у мене – бутна ми бастуно да паднем да се пребием.

Непрекъснато ме заплашва. Един път бехме тръгнали със сина ми с каруцата и * ни срещна на пато и ми вика: „Зема ли му сиджимка да му я туриш, некъде да го обесиш“. Откак се е родил, все с тия неприятности. Той е такъв лош. И на младини се е държал така с мен. Артист е – слага слушалки на ушите, все едно не чуе, ама чуе всичко, а и бастун носи все едно не може да ходи, а кара колело.

Като ме срещне все е със заплахи – „Вапире, че те ликвидирам“. Как нема да ме е страх. Аз съм сама, сино ми денем е при мене, вечер си е при невестата. Сина ми си е дома – носи млеко продава и след 9 -10 ч. си е дома.

Аз като плачем и той ми вика: „Не плачи майко, не се ядосвай!“ – все ме успокоява. Вечерта като почнах да треперим, лошо ми стана, сина ми беше дома и викна бърза помощ. Да ти запалят къщата - да ти зададат тоя въпрос, как нема да треперим. Ходих в кметството и кмето и секретарката ми казаха да се оплачем в полицията и пуснах жалба. Те знаят за нашите пререкания.

* кара големо колело, не е детско колело, големо е. Тогава нямаше човек. Той ме „налита“ на улицата, когато няма други минувачи.

Разпечатката съдържа 60 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f622bb80-eb00-4709-b0eb-529a66ba68cf