Решение № 1078 от 12.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. Сливен, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230102308 по описа за 2024 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че през месец април 2024 година получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Г. М. с район на действие ОС – Бургас, от която е видно, че срещу него е образувано изпълнително дело № 85/2024 година.

От приложените към поканата два броя изпълнителни листи, издадени на 30.03.2018 година и на 06.02.2018 година по ГД № 2704/2017 година по описа на Районен съд, на основание влязло в сила решение № 955 от 30.10.2017 година ищецът е осъден да заплати на ответното дружество, както следва:

- По изпълнителен лист, издаден на 30.03.2018 година сума в размер на 815,54 лева, представляващо платено застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка БМВ с ДКН № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2017 година до окончателното й плащана и сумата 388,97 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по главницата за периода от 16.07.2012 година до 22.02.2017 година 1

- по изпълнителен лист, издаден на 06.02.2018 година сума в размер на 714.00 лева представляваща разноски в заповедното производство по ЧГ№ № 1044/2017 на СлРС.

Въвеждайки конкретни твърдения, за да мотивира правния интерес от предявяването на исковите претенции, с който сезира съда пълномощникът на ищеца сочи, че за вземанията на ответника е изтекла погасителна давност.

От съда се иска да постанови решение, с което със силата на присъдено нещо да се признае за установено, че ищцата не дължи сумата 1918,51 лева, от която: по изпълнителен лист, издаден на 30.03.2018 година сума в размер на 815,54 лева, представляващо платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка БМВ с ДКН № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2017 година до окончателното й плащана и сумата 388,97 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по главницата за периода от 16.07.2012 година до 22.02.2017 година и по изпълнителен лист, издаден на 06.02.2018 година сума в размер на 714.00 лева представляваща разноски в заповедното производство по ЧГ№ № 1044/2017 на СлРС поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който се изразява становище, касаещо допустимостта и основателността на предявените искови претенции, като се излагат конкретни възражения, целящи опровергаване на въведените с исковата молба твърдения.

От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърлят исковите претенции на ищеца като неоснователни. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, редовно призования ищец не се явява, но се представлява от пълномощник. Исковите претенции се поддържат и се иска уважаването им. Представено е писмено становище.

Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание не се представлява от представител. Пълномощника му поддържа възраженията си изложени в отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

2

Не е спорно, а и доказателствата по делото се установява, че “ДЗИ Общо застраховане “ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист, издаден на 30.03.2018 година по ЧГД № 1044/2017 година на PC - Сливен за сумата от 815,54 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.03.2017 година до окончателното й изплащане и сумата в размер на 388,97 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по главница за периода от 16.07.2012 година до 22.03.2017 година и изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 2704/2017 година на PC - Сливен за сума в размер на 714 лева, разноски в исковия процес и заповедното производство.

Несъмнено е обстоятелството, че след снабдяване с изпълнителен лист, издаден на 30.03.2018 година по ЧГД № 1044/2017 година на PC - Сливен и изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2704/2017 година на PC - Сливен за сума в размер на 714 лева, разноски в исковия процес и заповедното производство, „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, като взискател, образува на 12.06.2018 пред ЧСИ Г. Г. изпълнително дело № 1482/2018 година, срещу Л.

И. Ч., като длъжник.

По така образуваното изпълнително дело са извършвани редица искания и действия за принудително събиране на дължимата сума, в това число - за запор на трудовото възнаграждение, запор на банкови сметки и други.

Последното е видно от Запорно съобщение от 14.06.2018 година на ЧСИ Г. Г. до ОББ АД за налагане на запор на банковите сметки на Л. И. Ч. и съобщение до Л. И. Ч. за наложения запор, от молба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД до ЧСИ Г. Г. по изпълнително дело №1481/2018 година за запор на трудовите възнаграждения на Л. И. Ч., от Запорно съобщение от 14.08.2019 година на ЧСИ Г. Г. до „РАЕВ Строй“ ЕООД за наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Л. И. Г. и отговор от „Раев Строй “ ЕООД.

Наред с това с молба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД до ЧСИ Г. Г. по изпълнително дело №1481/2018 година е поискало извършване на опис в дома на длъжника.

С постановление от 01.02.2024 година ЧСИ Г. Г. прекратява на основание чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело №1482/2018 година.

3

Въз основа молба с вх. № 2024703040085 от 11.04.2024 година, към която са представени изпълнителен лист, издаден на 06.02.2018 година по гр.д. №2704/2017 година на PC- Сливен и изпълнителен лист, издаден на 30.03.2018 година по ч.р.д.№2704/2017 година на PC – Сливен е образувано ново изпълнително дело пред ЧСИ - Г. М. П. срещу Л. И. Ч. под номер 85/2024 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на ответното дружество, че ищеца не дължи на ответното дружество сумата 1918,51 лева, от която: по изпълнителен лист, издаден на 30.03.2018 година сума в размер на 815,54 лева, представляващо платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка БМВ с ДКН № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2017 година до окончателното й плащане и сумата 388,97 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по главницата за периода от 16.07.2012 година до 22.02.2017 година и по изпълнителен лист, издаден на 06.02.2018 година сума в размер на 714.00 лева представляваща разноски в заповедното производство по ЧГ№ № 1044/2017 година на СлРС е допустима, но е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По правило длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.7 от ГПК.

Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че “ДЗИ Общо застраховане“ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист, издаден на 30.03.2018 година по ЧГД №1044/2017 година на PC - Сливен за сумата от 815,54 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.03.2017 година до окончателното й изплащане и сумата в 4 размер на 388,97 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по главница за периода от 16.07.2012 година до 22.03.2017 година и изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 2704/2017 година на PC - Сливен за сума в размер на 714 лева, разноски в исковия процес и заповедното производство.

Последното изпълнително действие по прекратеното на 01.02.2024 година ЧСИ Г. Г. на основание чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело №1482/2018 година е извършено на 14.08.2019 година. На 22.04.2021 година с молба до съдебен изпълнител Г.а е поискано извършване на опис в дома на длъжника.

В началото на 2024 година взискателя поискал от ЧСИ Г. Г. да им върне оригиналите на изпълнителните листи, след което е образувано месец 04.2024 година ново изпълнително дело пред ЧСИ — Г. М. П. срещу Л. И. Ч. под номер 85/2024 година, по което отново са поискани и предприети изпълнителни действия.

Несъмнено е в случая, че вземането по изпълнителния лист, въз основа на който са образувани посочените изпълнителни дела, е установено със съдебно решение и приравнен нему акт и същото се погасява с изтичане на общата погасителна давност от 5 години, съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Давността започва да тече от датата на издаване на изпълнителния лист. От този момент за взискателя е възникнала възможност да образува изпълнително дело, тъй като едва тогава вземането му е станало изискуемо.

Видно от приобщените доказателства, изпълнението по посочените дела е проведено въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.02.2018 година и изпълнителен лист, издаден на 30.03.2018 година. Следователно, в процесния случай, предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годиншна давност би изтекла съответно на 06.02.2023 година по единия изпълнителен лист и на 30.03.2023 година по другия т. е (5 години след издаване на изпълнителния лист), но в настоящия казус, давността по вземането, за което е издаден изпълнителният лист, е била прекъсната на 14.08.2019 година, видно от Запорно съобщение от 14.08.2019 година на ЧСИ Г. Г. до „РАЕВ Строй“ ЕООД за наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Л. И. Г. и отговор от „Раев Строй “ ЕООД.

С постановление от 01.02.2024 година ЧСИ Г. Г. на основание чл.

5

433,ал.1, т.8 от ГПК е прекратено изпълнително дело №1482/2018 година, на въз основа молба с вх. № 2024703040085 от 11.04.2024 година, към която са представени изпълнителен лист, издаден на 06.02.2018 година по гр.д.

№2704/2017 година на PC - Сливен и изпълнителен лист, издаден на 30.03.2018 година по ч.р.д.№2704/2017 година на PC – Сливен е образувано ново изпълнително дело пред ЧСИ - Г. М. П. срещу Л. И. Ч. под номер 85/2024 година.

В процесния случай правото на принудително изпълнение на вземането на “ДЗИ - Общо застраховане“ЕАД по изпълнителен лист, издаден в негова полза, не е погасено по давност, тъй като посочените действия категорично са прекъснали давността, съобразно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно горецитираната практика на ВКС новото искане за действия по изпълнението, дори и да е направено по перемирано дело, на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи ЧСИ е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116. б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приеме, че в случая, действията по ИД № 85/2024, по описа на ЧСИ - Г. М. П., са действия, осъществени по перемирано изпълнително дело, следва да се има предвид налагащата се трайна съдебна практика, обективирана в Решение № 10/16.02.2016 година по гр. д. № 3231/2014 година на ВКС,; Решение № 37/24.02.2021 година по гр. д. № 1747/2020 година на ВКС,; Решение № 3/04.02.2022 година по гр. д. №1722/2021 година на ВКС, и в Решение №1 27/12.07.2022 година по гр. д. № 2884/2021 година на ВКС. Съгласно същата последиците при перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, т. е изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.