Решение № 157 от 29.09.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Девин, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100191 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.

В исковата молба ищцата твърди, че на 02.02.2022г. ищцата е сключила Договор за паричен заем № 438* с „И. А. М.” АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер па 2500.00 лева, видът на вноската да е двуседмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен е гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, от пуснала кредита, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лева, да работят на безсрочен трудов договор, да не са поръчители, да имат чисто ЦКР или да представят сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Твърди, че на датата на сключване на договора, между „И. A. М.“ АД, ищцата и ответното дружество са сключили Договор за предоставяне на гаранция № 438*, по силата на който 1

„Ф. Б.” ЕООД с поело задълженията да обезпечи пред „И. A. М.“ АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1132.17 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно е двуседмичната вноска по договора за кредит. Твърди, че съгласно договора за поръчителство, Д. Х. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „И. A. М.“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „Ф. Б.“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите на процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Ф. Б.“ ЕООД, като „И. A. М.“ АД единствено е овластено да приеме плащането, фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя, като предвид това, именно „Ф. Б.“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Счита, че между „И. A. М.“ АД като заемодател и ищцата, като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2500.00 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди, че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от 3ПK и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Счита, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство № 438*, сключен между ищцата и ответника „Ф. Б.“ ЕООД. Счита, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Счита, че наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4 и поради тази причина следва да се 2 разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „И. A. М.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ. Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията па чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПK, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22. вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК и излага подробни съображения.

Счита, че е налице правен интерес за доверителката му от предявяване на настоящия иск срещу ответното дружество на основание чл. 22 3ПK във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.

Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за потребителски кредит № 438*, сключен между Д.

Р. Х., с ЕГН ********** и „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Д* Н*“ № **, ет. *, ап. **-**, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена. Претендира за разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество „И. А. М.“ АД, с който счита, че исковата молба е неоснователна, тъй като твърденията на ищеца, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, евентуално на основание чл. 22 вр. чл. 19 от Закона за потребителския кредит, са неоснователни. Твърди, че в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя. Твърди, че годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоената сума (чл. 2), броя на 3 усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка вноска (чл. 2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). Твърди, че дружеството няма основание да включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя. Твърди, че предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а заемополучателят следва да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпълнение).

Сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит или за предаване на заемната сума. Счита, че възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Ф. Б.“ ЕООД ще бъде активирана или не от действията на заемателя. Видно от представения към исковата молба договор за предоставяне на гаранция/поръчителство, същият е подписан след сключването на договора за паричен заем и след получаване на заемната сума. Твърди, че в договора за предоставяне на гаранция/поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че не бъде предоставено друго обезпечение по сключения Договор за паричен заем в тридневен срок. Разходите по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство и в частност - уговореното по него възнаграждение, не е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите по договора за кредит, като единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва. Моли съда да остави без уважение предявения иск като неоснователен и недоказан и излага подробни съображения. Претендира за разноски на основание чл. 78 от ГПК, включително и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360.00 лева.

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Със становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., с която моли да се уважи иска и излага съображения по същество. Претендира за разноски.

4

В о. с. з. ответника „И. А. М.“ АД не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищцата Д. Р. Х. и „И. А. М.“ АД, с ЕИК ********* е сключен Договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г. за сумата от 2500.00 лева, с двуседмична погасителна вноска от 210.91 лева, срок на заема – 26 седмици, 13 вноски, с посочени дни на плащане на погасителните вноски.

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че 1. Сумата усвоена от ищцата по процесния договор е в размер на 2500.00 лева; 2. Размерът на заплатената от ищеца по процесният договор възнаградителна лихва е 240.23 лева; 3. По счетоводни справки направени в счетоводството на „Ф. Б.“ ЕООД общата сума, която е платена на ответното дружество по договора за поръчителство/ гаранция е в размер на 1123.54 лева. 4. Остатък/ платено по договор за предоставяне на поръчителство/ гаранция към „Ф. Б.“ ЕООД е: дължимо – 8.63 лева и платено – 1123.54 лева. 5. Действителния размер на ГПР по сключен Договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г., като се включи в него дължимото възнаграждение за поръчителство, главница и възнаградителна лихва е в размер на 389.84%. 6. Вземайки предвид параметрите по Договор за паричен заем 438*/02.02.2022г., доходността на ден, респективно за срока на погасяване на договора, която е следвало да бъде заплатена от ищцата и реално полученото възнаграждение е: ако се вземе предвид само договора за заем ищцата е следвало да плати – 1.33 лева на ден /241.83 за целия срок/ и реално с включеното възнаграждение за гаранция, тя е заплатила 7.55 лева на ден /1374 лева за целия срок/.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които 5 противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави.

Процесният Договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.