Решение № 834 от 04.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1420/2025
- Вид
- Решение № 834
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 04.07.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- член 187, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46 · Закон за нормативните актове
- чл. 46, ал. 2, изр. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 · Кодекс на труда
- член 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 834 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300501420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, представлявана от *** Г.Н.М., чрез пълномощника гл.юрисконсулт И. П., срещу Решение № 1 0 8 9 от 11.03.2025г., поправено с решение № 1858 от 22.04.2025 г., постановени по гр.д.№ 14846 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с което се осъжда ОД на МВР – гр.Пловдив, представлявано от *** Г.М., да заплати на А. В. Д., ЕГН ********** следните суми: сумата от 2 346,70 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 244, 8 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 17.10.2019г. – 30.09.2022 г., както и сумата от 355,75 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за периода 1.01.2020г. - 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 500 лева, както и да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 143,87 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 150 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
1
В жалбата се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, издадено в противоречие на материалния закон, Определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. На първо място се съдържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. и се развиват доводи, че нейното приложение е изключено спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Обсъждат се мотивите в тълкувателното решение и се сочи, че същото е постановено в съответствие с изводите на СЕС по дело № С-262/20 г., които са повторени в Определението по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС и последното не е в противоречие с тълкувателното решение. На второ място се коментират мотивите в Определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС като се твърди, че същото не съдържа изводи, различни от направените по дело № С262/20 г. и в тълкувателното решение. Излагат се подробни съображения, че не са налице предпоставките за неравно третиране на служителите на МВР, както и че по отношение на същите не може едновременно да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на КТ и въз основа на тях да получават двойно заплащане. На трето място се развиват съображения, че ЗМВР не нарушава европейското законодателство по отношение продължителността на труда. Искането към въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявените искове за главница и мораторна лихва. Претендират се разноските по делото, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение, при евентуално отхвърляне на жалбата, за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство на насрещната страна и присъждането на такива под минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. В. Д., чрез пълномощника адвокат М., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована. Поддържа се, че решението на ПРС е правилно и законосъобразно с искане да бъде потвърдено изцяло като се отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че с решението на районния съд правилно са уважени предявените искове като доказани по основание и размер с позоваване на заключението на ССЕ. Приема се, че районният съд правилно е приложил чл.9, ал.2 от НСОРЗ, както и че в случая не намира приложение Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС като вътрешно противоречиво и постановено в противоречие на практиката на СЕС, която подробно се коментира. Обстоятелствено се обсъждат разпоредбите на ЗМВР, мотивите на 2 горепосоченото ТР и практика на СЕС, както и се заключава, че районният съд правилно е приложил разпоредбите на КТ и подзаконовите му нормативни актове.
Искането към въззивния съд е да постанови решение, с което да отхвърли изцяло жалбата, като потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноските за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба e подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът А. В. Д. твърди, че заема длъжност „***“ в сектор „***“ на отдел „***“ при ответната ОД на МВР - гр. Пловдив на 12 – часови смени, по утвърдени графици за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, но положеният от него нощен труд не бил преобразуван в дневен и съответно не му е заплащано възнаграждение за положения извънреден труд. Твърди, че положеният труд се отчита сумирано на тримесечие, като при изчисляването му се установява, че е надхвърлена нормалната продължителност на служебното време за всяко тримесечие.
Претендира присъждането на сумата от 2 346,70 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 244, 8 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 17.10.2019г. – 30.09.2022 г., както и сумата от 355,75 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за периода 1.01.2020г. - 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноските по делото (след допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК).
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е ***на ОД на МВР, включително през процесния период, както и осъществяваната от него дейност по утвърдени графици, при режим на труд – дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. Възразява, че в случая е изключено приложението на разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
3
Районният съд е постановил решение, с което е приел за безспорно, че ищецът е бил ***в ОД на МВР Пловдив за процесния период, че е полагал труд през нощта по утвърдени графици на 12-часови дежурства и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време – тримесечно. За да уважи предявения иск РС е приел, член 187, ал. 4 ЗМВР е несъвместим с правото на ЕС и не следва да се прилага, а приложима за разрешаване на казуса е разпоредбата на член 9, ал. 2 от НСОРЗ и следва да се преизчисли положения от ищеца нощен труд в дневен с прилагане на коефициент 1,143. Предвид изложеното и въз основа на приетото по делото заключение на ССЕ, районният съд е уважил предявените искове.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната му част, както и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.
Не са спорни обстоятелствата, които се установяват и от събраните по делото доказателства, че в исковия период между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, възникнало на основание Закона за МВР, като ищецът е изпълнявал длъжността „***“ в сектор „***“ на отдел „***“ при ответната ОД на МВР - гр. Пловдив. Безспорно е, че през исковия период ищецът е полагал труд през нощта по утвърдени графици на 12-часови дежурства и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време – тримесечно Представени са Заповеди № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г. за определяне на допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Представена е и справка от разплащателна ведомост за положен и изплатен извънреден нощен труд от ищеца за периода м.октомври 2019 г.– м. септември 2022 г.
По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която отработените от ищеца часове нощен труд за периода 17.10.2019 г. - 30.09.2022 г. са 1 712 часа. Според вещото лице, след приравняването на отработените часове нощен труд в дневен труд с К 1.143 същите са 1956, 8 часа, от които 244, 80 часа представляват извънредният труд, който не е заплащан през исковия период и същият е на стойност от 2346, 70 лева. Изчислената от вещото лице 4 мораторна лихва е 355, 75 лева.
Спорният въпрос е правен, а именно следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от ищеца в процесния период, да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ по аналогия на основание чл. 46 ЗНА, в който случай следва да се приложи увеличаващ коефициент от 1, 143 %.
Поставеният въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА), тъй като нормата на чл.
187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата "светла" част и през нощта – в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f620ff87-ace5-462a-90b0-24d62944533c