Протокол № 298 от 25.10.2022, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 298 гр. Варна, 20.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600248 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я..

Жалбоподател-подсъдим Р. А. Р. , редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.С. К. С. от АК – Добрич, редовно упълномощен от преди.

Ч. ОБВИНИТЕЛИ К. П. К. и М. П. П., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от повереник адв. А. И. С. от АК – Добрич, редовно упълномощена от преди.

Ч.ОБВИНИТЕЛ И. В. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от повереник адв. К. Г. К. от АК – Добрич , редовно упълномощен.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам 1 искания за отводи. Клиентът ми е уведомен за датата на съдебно заседание, но няма да се яви.

АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи. Клиентите ми са уведомени за датата на съдебно заседание, но няма да се явят.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържаме жалбата си.

Уважаеми Апелативни съдии, както сме посочили в жалбата основният довод да обжалваме присъдата е именно нейната несправедливост, тъй като считаме, че наложеното наказание е несъразмерно тежко. При определяне вида и размера на наказанието решаващият съд считаме, че не е преценил количественото съотношение между смекчаващи и отегчаващи вината на подзащитния ми обстоятелства, както и неговата и на деянието степен на обществена опасност.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел единствено чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни по местоживеене и по месторабота, както и приетите действия по оказване на помощ на пострадалите. Считаме обаче, че не са взети под внимание неговите пълни самопризнания, както и фактът, че срещу него не се водят други досъдебни производства, няма наличие на такива неприключили, пълното съдействие, което е оказал в хода на разследването, с цел разкриване на обективната истина, както и фактът, че продължава да полага грижи при лечението на пострадалия И. С..

На следващо място, в мотивите към присъдата не е отчетено обстоятелството, че с поведението си пострадалите също са допринесли за настъпването на този тежък резултат. Посочено е от решаващия съд, че непоставянето на предпазни колани било несъотносимо доколкото поведението на пътниците в значителна степен е зависело от самия водач. Не сме съгласни с тази част от мотивите на съда. Считаме, че следва да се отчете, че от събраните доказателства се установява, че пострадалият Атанас П. К. и И. В. С. са пътували без поставени предпазни колани. Видно от заключението на вещите лице от назначената комплексна СМЕ и АТЕ, установените 2 травматични увреждания на пострадалите К. и С. говорят именно за свободно инерционно движение на телата им в купето на автомобила, като след удара в дървото телата на намиращите се в купето на автомобила са се стремили да се придвижат в посока към мястото на удара в купето, тоест към задната лява врата. Ако пострадалите са били с поставени предпазни колани то, това не би позволило свободното движение на телата им в автомобила. В тази връзка към мотивите на съда няма произнасяне по въпроса дали пострадалите пътници при ПТП са допринесли за настъпване на уврежданията, като освен факта, че са били без поставени предпазни колани, същите са били наясно с обстоятелството, че подзащитният ми е употребил алкохол, тъй като заедно са били в дома на единия от тях и са се почерпили преди да се отправят към мястото където са потеглили с автомобила.

Във връзка с обществената опасност на подсъдимия съдът е отчел предходното осъждане, макар и същото да е било със заличени по силата на закона последици. В този случай ДОС е приел за установено, че към момента на извършване на престъплението 11.04.2020 г., подсъдимият Р. е реабилитиран за осъждане, с присъда влязла в сила на 18.10.2007 г. на наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца и същевременно е приел, че във връзката с обществената опасност на дееца следва да се отчете неговото предходно осъждане. Ние не сме съгласни с този подход на решаващия съд именно защото настъпилата реабилитация заличава за в бъдеще последствията от предходното осъждане. Следователно произнасянето по въпроса за наказанието първоинстанционният съд неправилно е отчел предходното осъждане, което напълно е заличено с настъпилата реабилитация.

На следващо място не сме съгласни с отчетената липса на дисциплина на подсъдимия като водач на МПС предвид предоставената справка от КАТ гр.

Добрич относно издадените фишове и наказателни постановления.

Действително подзащитният ми е наказван общо пет пъти за нарушение на правилата за движение, но наложените наказания не дават основание да се приеме, че са особено тежки, още повече че са извършени в периода от 2007 г. до 2016 г.

Към мотивите на присъдата не е коментирано и възражението на защитата, че подсъдимият след като е управлявал МПС с изтекъл срок на свидетелство не означава, че той е управлявал превозното средство без свидетелство за управление, тоест е неправоспособен водач на МПС. В чл.15 от Наредба № I-157/2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление е предвидено, че подмяна на свидетелството за управление се извършва с изтичане срока на валидност, както и в случаите на промяна в данните на водача или смяна на образеца с нов, следователно нормативната уредба свързва изтичането на срока на документа с неговата подмяна, а не с издаването на нов, тъй като не предписва повторение на цялата процедура по първоначалното му издаване. Това именно налага извода, че изтеклият срок на свидетелството за управление на МПС няма за 3 последици изгубване на придобитата правоспособност. Индивидуализацията на наказанието обаче, както и по преценка дали съответното престъпление е изключително тежко следва да се отчетат и обществената опасност безспорно на конкретното деяние, на конкретния деец, а не обществената му опасност изобщо и по принцип. След като е отчетено от решаващия съд, че не са налице изключително многобройни смекчаващи обстоятелства той е наложил на подс. Р. наказание от шест години лишаване от свобода, явно при лек превес на смекчаващи вината обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието обаче не са посочени в мотивите отегчаващи отговорността обстоятелства, които са послужили при определяне размера на наказанието.

Взети са предвид единствено наложените наказания по адм. ред, които са наложени на Р. за нарушение по ЗДвП. Аз считам, че неправилно тези наказания са дали основание за решаващия съд да прецени подзащитния ми като немаловажна заплаха за обществото. Предвид всичко изложено следва правния извод, че наказанието на Р. следва да се определи при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите вината му обстоятелства.

В случая решаващият съд е определил наказание на Р. от шест години лишаване от свобода, което след редукцията на основание чл.58а, ал.1 от НК е определил на четири години лишаване от свобода. Този размер на наказанието, макар и определен под средния и малко над минималния намираме за незаконосъобразен и несправедлив, и не сме съгласни с него.

Както вече посочих, няма да се повтарям, налице е значително съпричиняване на пострадалите за настъпилия вредоносен резултат, обаче намираме, че не е налице процедурата и пречка процесуална такава за приложение на чл.66, ал.1 от НК, тъй като преди произнасянето на съда подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Намирам, че е налице и следващата предпоставка за приложение на чл.66, ал.1 от НК, а именно ако съдът намери, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

Считам, че към настоящия момент едно откъсване на подсъдимия Р. от нормалната, социална среда, изолирането му в затворническо общежитие не би спомогнало за постигане целите на индивидуалната превенция по отношение на него. Предвид всички тези съображения считам, че следва да се приеме, че целите на наказанието по чл.36 от НК, ще се постигнат в найпълна степен по отношение на Р. като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и в настоящия случай, ако се определи една справедлива присъда от минималния изискуем от закона предел от три години лишаване от свобода, безспорно може да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с максималния предвиден изпитателен срок от пет години, като с тази присъда считам, че напълно ще постигнат целите на наказанието с оглед превенцията по отношение на него.

В този смисъл ще Ви моля за Вашия съдебен акт, с който да измените присъдата на решаващия съд.

4

ПОДС.Р. – Уважаеми съдии, искрено съжалявам за деянието, което извърших. Още един път моите съболезнования за Атанас, бяхме неразделни приятели от малки. За И. помагам, все още си ходим на гости и сме добри приятели, придружавам го по болници, помагам му финансово. Майка ми е с тежка форма на диабет, изгуби и зрението си и няма кой да и помага, няма кой да и следи инсулина.

Много Ви моля да ми намалите присъдата, да мога да работя и да помагам и на И., и на майка си. /подсъдимият плаче/ ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите жалбата, като неоснователна, без уважение.

Намирам, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, отмереното наказание е при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, дотолкова, доколкото определеното наказание е в размер между минималния и средния точно от санкционната норма, като при баланс, така, както се позовава защитата, би следвало определеното наказание преди редукцията да бъде в размер около средния, а това не е сторил първоинстанционния съд, а именно отчитайки превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства е определил това наказание, което намирам за справедливо.

Моля Ви да потвърдите съдебния акт.

АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, считаме обжалваното решение на Окръжен съд – Добрич за правилно и законосъобразно, а подадената от подсъдимия, чрез неговия защитник въззивна жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е отчел квалифициращият елемент пияно съС.ие, като при индивидуализация на наказанието като по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние, за това сочи, че установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1.33 промила, което надхвърля повече от два пъти лимитът, над който деянието се счита за престъпление.

Първоинстанционният съд правилно е отчел това обстоятелство като отегчаващо, тъй като по-тежката степен на алкохолно опиване е свързана с по-големи нарушения в концентрацията, вниманието и бързината на реакциите, което обуславя настъпването на по-значителни по своя характер и обем вредоносни последици. Конкретното му поведение свързано с драстично нарушение на няколко основни правила, а именно управление в пияно съС.ие с превишена скорост го характеризират като недисциплиниран участник в движението, неглижиращ задълженията си като водач на МПС. Не е за пренебрегване обстоятелството, че подсъдимият е бил санкциониран за допуснати нарушения на правилата за движение, като явно опитът на държавата чрез инструментите на наказателната политика да го 5 дисциплинира в посока съблюдаване на правилата за движение не е постигнат успех, вследствие на това е причинената смърт на Атанас К. и тежката телесна повреда на И. С..

Не на последно място следва да се отчете и опитът на подсъдимия да прикрие обстоятелството, че той е управлявал л.а. „Ауди А8“. След настъпване на ПТП Р. е издърпал тялото на загиналия Атанас К. от пасажерската седалка на седалката на шофьора и при пристигане на полицейските служители Р. първоначално е заявил, че загиналият К. е управлявал лекият автомобил. Престъпни прояви резултат, на които е отнемане на човешки живот не следва да бъдат толерирани, поради което за да се постигне възпиращо и предупредително въздействие на наказанието не само спрямо подсъдимия, но и по отношение на останалите членове на обществото считаме, че за това и наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно.

Разпечатката съдържа 46 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f61fd70a-b304-423f-a661-8e80ce65c1eb