Решение № 323 от 19.10.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Бяла Слатина, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен К. Кучев при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Гражданско дело № 20261410101010 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове о т Р. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул. В.Л. №76, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Младост 3“, блок 303А, ет.5, офис 21 чрез адв.М. М. от САК, против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Ц.Ш.

№137, ет.3 и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“П.В.“, №29, ет. 3 с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за заем Микро кредит № 901200049279/05.02.2021г. и Договор за допълнителни услуги към заем Микро кредит № 901200049279/04.02.2021г. и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответното дружество „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780 да заплати на ищеца сумата в размер на 465,77 евро, платена без основание по процесния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се сочи, че на 05.02.2021г. ищецът е сключил с ответното дружество „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 Договор за заем Микро кредит № 901200049279/05.02.2021г., по силата на който „Микро Кредит“ АД е предоставил на ишеца в заем сумата в размер н 800 лв., като било уговорено сумата да бъде върната в срок от 6 месеца при вноска от 149,51 лв. при ГЛП от 40,47% и ГПР от 48,90 %.

Между същите страни бил подписан и Договор за допълнителни услуги към заем Микро кредит № 9012-00049279/04.02.2021г. за допълнителни услуги „Комфорт“ на стойност 416,40 лв. Задължението – вноска в размер на 69,40 лв. месечно по този договор следвало да се заплаща ведно с вноската по кредита. При усвояването на кредита била удържана и такса за кредита за услугата връщане в 30-дневен срок в размер на 5 лв. Така усвоената сума била в размер на 795 лв.

1

Поради неплащане вземането е прехвърлено на втория ответник и е събрано принудително чрез частен съдебен изпълнител (ЧСИ) след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №293/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина и издаден изпълнителен лист по същото дело.

По изпълнително дело №20238990401565 по описа на ЧСИ И.Ц. били събрани в полза на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД сумите от 190,28 евро и 684,68 евро. От издадено удостоверение от ЧСИ И.Ц. било видно, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД получила сумата от 874,96 евро и че изпълнителното дело е приключено поради пълно погасяване на дълга.

Ищецът претендира, че договорите са изцяло нищожни на няколко основания.

На първо място реалният Годишен процент на разходите (ГПР) надвишава законово допустимия лимит от 50%, когато се включат разходите за допълнителните услуги, които според ищеца са задължително условие за заема.

Счита, че фиксираната лихва от 40,47% и цената на пакета „Комфорт“ се считат за прекомерни и неоснователно високи, надвишаващи трикратния размер на законната лихва.

Липсвал ясен погасителен план, тъй като в договора не било посочено ясно разпределение между главница и лихва за всяка вноска, което е нарушение на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Били налице неравноправни клаузи - таксите за услуги като „посещение вкъщи“ или „приоритетно обслужване“ не носели реална икономическа полза за потребителя и целяли единствено заобикаляне на закона.

Иска провъзгласяване нищожността на двата процесни договора, както и да се осъди „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД да заплати на ищеца сумата от 465,77 евро, събрана без правно основание (неоснователно обогатяване), ведно със законната лихва.

Претендира съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780 чрез юрк. Н. Т. е депозирал писмен отговор, с който счита, че искът е процесуални недопустим, както и неоснователен.

В съдебната практика се приемало, че случаите, в които от длъжника бил предявен отрицателен установителен иск за вземане, за което преди това кредиторът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и същата била влязла в сила, така подаденият иск за прогласяване на нишожността на договор бил недопустим и производството следвало да бъде прекратено. Това било поради липса на правен интерес , тъй като за длъжника имало специален ред за защита, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК, като се цитира съдебна практика в тази връзка. С исковата молба се претендирали суми , които не били ясно определени като основание.

Излага, че процесният договор за заем (Microcredit № 9012-00049279 от 04.02.2021 г.) бил сключен в писмена форма, при ясни условия и ищецът е потвърдил получаването на преддоговорна информация. Ответникът твърди, че всички условия в договора съответствали на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Посочва се, че годишният процент на разходите (ГПР) по договора е 49.80%, което е под законовото ограничение (петкратния размер на законната лихва).

Твърди, че размерът на възнаградителната лихва е договорен свободно и не противоречи на „добрите нрави“, като е съобразен с пазарния риск при необезпечени кредити.

Посочва, че по процесното задължение от страна на ищеца вече са постъпили 2 плащания на обща стойност 1028,34 евро, направени в периода 2021 – 2024 г. чрез ИЗИ ПЕЙ и частен съдебен изпълнител (ЧСИ).

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 чрез адв. Г.

М. е депозирал писмен отговор, с който счита предявените искове за допустими, но самата искова молба за нередовна и недопустима по смисъла на чл. 127 от ГПК. В молбата не била посочена банкова сметка за изплащане на адвокатско възнаграждение. Ответникът излага предположение, че това се правело умишлено, за да се образува впоследствие изпълнително производство и дружеството да бъде натоварено с допълнителни разноски, въпреки готовността му за доброволно плащане. Иска от съда да се дадат указания да се отстранят тези нередовности или алтернативно да посочи банкова сметка.

Оспорва исковете за прогласяване на нищожност на договорите за заем като изцяло неоснователни. Твърди, че договорите отговарят на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като съдържат всички задължителни реквизити (ГПР, лихва, вноски и т.н.)

Дори да се приемело, че Годишният процент на разходите (ГПР) надвишава законовия лимит от 50% (поради включване на допълнителни услуги), ответникът аргументира, че това би довело до нищожност само на конкретната клауза или на договора за услуги, но не и до недействителност на целия договор за заем.Позовава се на решения на Софийския районен съд в подкрепа на тезата, че договорът за кредит остава валиден и не противоречи на добрите нрави дори без договора за допълнителни услуги.

Иска отхвърляне на предявените искове като неоснователен.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Микро Кредит“ АД и Р. Н. Г. е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за заем Микро кредит № 9012-00049279/05.02.2021г., по силата на който „Микро Кредит“ АД е предоставил на ишеца в заем сумата в размер н 800 лв., като било уговорено сумата да бъде върната в срок от 6 месеца при вноска от 149,51 лв. при ГЛП от 40,47% и ГПР от 48,90 % и Договор за допълнителни услуги към заем Микро кредит № 9012-00049279/05.02.2021г. за допълнителни услуги „Комфорт“ на стойност 416,40 лв., както и че вземанията на първия ответник по процесните договори са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с договор за цесия от 12.03.2021 г., както и че ищецът е заплатил по По изпълнително дело №20238990401565 по описа на ЧСИ И.Ц. били събрани в полза на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД сумите от 190,28 евро и 684,68 евро.

Безспорно е по делото, че на 05.02.2021г. ищецът и ответникът „Микро Кредит“ АД са сключили Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9012-00049279. Съгласно чл. 3 от договора на потребителя са предоставени пакет от допълнителни услуги "Комфорт".

С пакета допълнителни услуги "Комфорт" на потребителя били предоставени следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; безплатно предоговаряне и разсрочване на 3 заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции.

Предвидено е, че за пакета допълнителни услуги "Комфорт" потребителят следва да заплати шест вноски по 69,40 лв. всяка на 10-то число.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че в размера на ГПР не е прибавен разход във връзка с допълнителни услуги "Комфорт". Съобразявайки процентът на ГПР, в случай че разходите за горепосочената допълнителна услуга бъде включен при изчисляването му, ГПР по процесния договор възлиза на 513,06%, ако изчислението се извърши върху номиналната главница и 528,30%, ако изчислението се извърши на база реално получената сума от 795,00 лв. (след приспадане на първоначалната такса от 5лв.)

Вещото лице посочва още, че реално получената сума от ищеца възлиза на 795 лв., тъй като е налице разлика от 5лв., представляваща „такса за усвояване на заем в брой на касите на „Изипей“, която е удържана служебно от кредитора при самото отпускане на кредита.

Общата сума заплатена по изпълнително дело №20238990401565 по описа на ЧСИ И.Ц. възлизала на 1434,17 евро. Реално разпределена и изплатена в полза на взискателя АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД е сумата от 874,96 евро 190,28 евро вноска от 01.07.2024 г. и 684,68 евро вноска от 08.07.2026г. Остатъкът от 559,21 евро е разпределен за такси и разноски на ЧСИ – 242,21 евро и за погасяване на публични задължения към присъединения взискател ТД на НАП – Враца в размер на 317 евро.

Размерът на ГПР по договора, определен съгласно Приложение №1 по ЗПК в процесния договор е деклариран размер от 48,90 %. Математическата проверка потвърждавала, че този процент е прецизен, но единствено при изолирано изчисляване на параметрите на заема: главница в размер на 800 лв. и 6 редовни вноски по 149,51 лв.

При изчисляване на посочения ГПР -48,90% кредиторът е взел предвид единствено разхода за фиксираната възнаградителна лихва в размер на 40,47 % на годишна база, равняваща се на 97,06 лв. за 6-месечния срок на договора.

Договорът отговарял на формалното изискване на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. В текста му били включени базовите допускания – че договорът ще остане в сила за договорения срок и че страните ще изпълняват задълженията си точно при договорените условия и срокове.

Към датата на договора-05.02.2021г. основният лихвен процент на БНБ е 0,00%, което определя законна лихва за забава 10%.

Договорът за пакет „Комфорт“ е сключен едновременно с договора за кредит и формирал месечна тежест за плащане от 218,91 лв. При включване на 416,40 лв. към общите разходи по кредита върху главницата от 800 лв., действителният размер на ГПР възлиза на 513,06 %, а ако се изчисли спрямо реално получената чиста стойност от 795 лв.м действителният ГПР възлиза на 528,30%.